Единствената

Глава 11

Това е Нерон

Препусках бърза като вятъра.Кобилата тичаше все по-бързо и по-бързо.Мислех че ще излетя в облаците.Обърнах се и видях Андрас ,който препускаше след нас.Дръпнах юздите и намалих скороста ,за да се изравним.Но кобилата пак започна да набира скорост и този път не можах да я спра.
-Спри конче,спри!
-Няма да те разбере.
Андрас измърмори нещо на друг език и конят се закова към земята.Погледнах го:
-Какво и каза?
-Казах и да спре.Нищо повече.
-Да,но....ти го каза на друг език и тя те разбра.Защо не спря, когато аз и казах?
-Тя не те разбира.Имам предвид че не разбира човешкия език.Но тя разбира нашия.
Огледах го.Той не беше просто някакъв звяр,той беше много по -могъщо и величествено нещо,от това за което се представяше.
-Какво си ти?Не ме разбирай погрешно ,но понякога съм доста любопитна и бих искала да зная какво си ти.Не си човек,нито вълк.Не си лъв ,нито каквото и да е друго животно.За първи път виждам сребърни и кърваво червени очи.
Той ме погледна и понечи да спре конете:
-Добре .Нека да отидем в гората и там ще ти обясня всичко.
Той пришпори Нерон и каза отново някакви думи,непознати за мен.Яздехме продължително време и изведнъж спряхме.
-Нека седнем тук.
Той слезе от коня си и се насочи към мен.Не можех да сляза от кобилата.Той се засмя:
-Искаш ли да ти помогна?
-Не, благодаря ще се справя сама!
-Както пожелаеш.
О не.Защо му отказах ?Ами сега какво щях да правя?!Сетих се:
-Как се казва коня?
-Името и е Хейза.
-Хейза моля те бъди така добра да се наведеш, за да сляза-примолих и се-Хайде моля те!
Тя не помръдна.Андрас ,които беше седнал под голямо узряло ябълково дърво ,се изкикоти отново.
-Хейза, доуш!-каза той.Тя се наведе и аз слезнах.
-Благодаря ти.
-Няма защо,малка моя.
-Малка моя?Откога станах твоя?
-От мига ,в който прекрачи прага на имението ми .
Ядосах се.Той си беше наумил ,че съм негова?!Да не би да е луд ? Изправих се и тръгнах към черния кон,не към Хейза.
-Как си позволяваш?Мислиш че съм някоя марионетка на конци,която можеш да контролираш, или звярът в теб смята да си поиграе с мен докато не му омръзне и не му скимне да ме убие?!Това ли целиш?
Пратих всичко по дяволите и добавих:
-Как можеш да си мислиш такива неща?Вие всички сте такива !Нещата ,които оцелелите разказват   за вас .....ЯВНО СА ИСТИНА!
Май прекалих. Очите му отново промениха цвета си и той се превърна във вълк:
-Не смей да изричаш тези думи отново човеко!Или ще съжаляваш за всяка дума ,казана от теб!-той изръмжа право в лицето ми и аз се разплаках:
-Ти не си нищо повече от едно безпощадно животно!
Качих се на Нерон и той побягна.Опътих го към имението и се обърнах да видя дали Андрас е зад мен ,но него го нямаше.Хейза също не беше там.
.................................

Не исках да се прибирам в къщата.Исках да се поразходя из градината и гората заедно с коня.Нерон беше много по-внимателен и разбираше какво му говоря.Близо до къщата имаше езеро ,кристално чисто и голямо.Около него имаше големи храсти от рози.Нерон спря пред него и се наведе да пие вода.Аз реших да сляза,но не пуснах юздата му.След като беше готов , той сам тръгна по някаква пътека зад храстите от рози.Пътеката беше добре отъпкана, следователно се използваше постоянно.Вървях отстрани на коня ,когато нечий глас прозвуча в ума ми.
-Нийра.......,върни се веднага до езерото и забрави за тази пътека.Завинаги...
Гласът се изгуби някъде из главата ми и аз изпълних заповедите му.Върнахме се до езерото.Там стояха Ренал и Андрас зад него:
-Здравей Нийра ...Какво правеше там?
Изгледах ги и двамата-Андрас беше малко по-висок от Ренал, но учите и на двамата бяха свирепи.Ризата на Андрас беше скъсана от едната страна на ръкава му.
-Би ли отговорила на въпроса ми?
-Нерон ме заведе там.Да дойдем до езерото бе моя идея,но той ме поведе по пътеката.
-Добре.Радвам си че си добре -той погледна към Андрас - радвам се и че си жива след всичко това...Ще дадеш ли коня на Андрас, за да го прибере или сама ще го направиш?
- Сама.
Той ми кимна леко и двамата с Андрас се насочиха към къщата.Погалих Нерон :
-Хайде красавецо. Да те заведем до конюшнята..