Единствената

Глава 29

Повече не видях Азриел.След онази случка не го видях цял месец.През останалото време Алклос правеше каквото си иска с чувствата ми.Преди два дни ме извика във Залата на мрака и бичуваше Ренал пред очите ми.След това доведе и Андрас.Положих страшни усилия ,за да не се разплача.Андрас сякаш не изпитваше болка.Той стоеше мирно като куче.Бях в стаята си когато изведнъж се почука.
-Влез!
-Облечи това и веднага слизай долу.
-Азриел?Какво по дяволите правиш тук?
-Не ме питай!Приготви се!
Облякох дрехите.Излязохме от стаята.Той държеше здраво китката ми и ме дърпаше нанякъде.
-Какво правиш?
Той се спря и се обърна:
-Трябва да ти дам едно нещо ,преди последното изпитание.
Той продължи да ме дърпа след себе си.Вече се ядосвах:
-А на теб какво ти пука за мен?
Той рязко спря.Обърна се към мен и ме приклещи съм стената.Не можех да помръдна.
-Мислиш че не ми пука?Мислиш това така ли?
След секунди той ме целуна.Насила.След минута ,когато дробовете ни крещяха за въздух,той ме пусна. Очите му бяха необикновено бели.Да бели .Като луната.
-С този знак на ръката ти те свързвам завинаги с мен.Никой не може да ни раздели.
Погледнах към ръката си.
Имах татуировка.Не не не.Не и такива неща.Преди да успея да протестирам ,ние потеглихме.
Той ме въведе в една от трите зали.Залата на мрака ,Залата на кошмарите и Залата на смъртта.В момента бях в последната.Това щеше да е и последното ми изпитание.Последното.Само трябваше да го мина.
На пода лежаха тела с чували на главите.Какво ли щях да правя с тях?Пристъпих напред и заех мястото си.
Алклос ме загледа:
-Чух че някога си се учила да ловуваш Нийра.Вярно ли е?
-Убивала съм много зверове Алклос.Но първо искам да видя какво ми предоставяш.
-Добре тогава Нийра.Убий това.
Аз се обърнах назад и огромно сиво същество с ципести ръце махна чувалите от главите на хората.Погледнах лицата и....
О боже.Сестрите ,които ми помагаха бяха вързани със златни въжета.Прекрасните им сини очи бяха пълни със сълзи.Как щях да ги убия?Та аз не съм такъв човек!
Сивото същество ми подаде черна кутия.Отворих я и вътре имаше две сребърни ками.Взех първата и я огледах набързо.Във единия край имеше лъвска глава.
-Хайде Нийра скъпа.Бавиш ни.
Ръцете ми трепереха.Погледнах към първата и приклекнах към нея:
-Не мога да те убия.
-Трябва да ме убиеш.Направи го заради Северното царство.Заради всички ни.
Не мога.Не мога да ги убия заради моята любов.Това щеше да бъде най-егоистичната ми постъпка през живота.Усетих че една сълза се търкулва по бузата ми.Няма да плача.Няма да плача.Стиснах здраво камата и я забих близо до сърцето й.Тя само потрепери и се строполи на земята.Черна локва кръв започна да се образува под нея.По ръцете ми имаше кръв.Топла ,черна кръв.Всички наоколо ме гледаха.Цялата треперех.Изправих се и се обърнах назад към трона.Очите на Алклос бяха кърваво -червени .Той мигна няколко пъти и рече:
-Продължавай Нийра.Играта едва започна.
Взех другата кама от кутията.
Наведох се към другата сестра и видях тъгата в очите й.Тя тихо ридаеше :
-Убий ме по-бързо.Убий ме Нийра.Убий ме за да отида при нея...
Все още треперех.Аз съм убийца.Аз съм..
Внезапно тя извика :
-Убий ме!
Яростно забих камата в сърцето й,и тя също се строполи на земята.Вече плачех.Дрехите ми и ръцете бяха покрити с черната йм кръв.Станах едва едва и се обърнах към Краля :
-Това ли е ?- изпищях.
Това ли е ?
Той стана от трона и мигновенно се озова пред мен.
-Обърни се и виж.
Обърнах се леко.На земята лежеше още един човек.Той също имаше чувал на главата.
-Ако го убиеш....ще те пусна.Ако ли не- ще те разкъсам на парчета.
Избърсах сълзите си доколкото е възможно и се наведох да махна чувала.Блестяща черна коса се появи от нея.И тежки златни вериги.Не.Само това не.Обърнах се назад и видях самодоволната усмивка на Алклос.Проклятие.Идеше ми да хвърля камата и да го уцеля право между очите.Но така нямаше да реша нещата.Обърнах се към Андрас и коленичих до него.Едри сълзи потекоха от очите ми.
-Андрас аз ....не мога.Всичко друго да,но ....не мога.Не.
Той само леко се усмихна.
-Винаги ще те обичам.Въпреки всичко.Забий камата.Сега.
Внезапно сякаш нещо превзе ума ми и започна да ми говори."Убий го.Ще се спасим.Убий го".
Разтърсих главата си и......моментално забих камата в сърцето му.Андрас само изстена и падна на земята пред мен.Незнам как намерих сили да се изправя на крака ,но видях че огромен гняв се надига във Алклос.Изведнъж той яростно изрева като лъв и се надигна от трона си.
-Ах ти малко ненужно човече!Ще те убия за това!
Гръбнакът ми изпука и паднах на земята.Гърчех се и в спирах.Не чувствах нито един от крайниците си.Чувах само как пищя .За последно успях да видя лицето на Азриел.После всичко изчезна пред очите ми. Но внезапно се пренесох в чуждо тяло.Виждах през чужди очи.Алклос си играеше с тялото ми,чупеше всяка моя кост. От другата страна на залата обаче,също се чу рев.Този рев ми беше до болка познат. Андрас е жив.Тялото ,в което бях ,се обърна натам и видях огромен златист лъв да се спуска към Алклос.А от другата страна,Алклос се беше превърнал във свиреп върколак.Огромен и черен.
Ето за това нямаше неговия облик на никоя от кулите.Битката им продължи ужесточено.След миг обаче ,се появи Ренал със сребърно устрие в ръце.Той го хвърли към Андрас ,а Андрас го заби право в сърцето на Алклос.Вкичко свърши.Той е мъртъв.Андрас се надигна и извика:
-Кой е вашия крал сега?Кой?
От огромните му зъби капеше сребърна кръв.Той захвърли тялото на брат си към стената.След това се преобрази в нормален и изтича до моето тяло.Отново се пренесох там.
Чувствах само допира му.Той ме прегръщаше и изричаше някакви думи.След секунди всички от залата дойдоха до нас и започнаха да пускат лъч бяла светлина към мен.Един от тях рече:
-За единствената ,опълчила се на краля с цената на живота си.
После всичко изчезна.
.............
Когато се събудих бях в прегръдките на Андрас.
Чувствах се някакси нова.
Оставих го да лежи в леглото.Най-интересното беше че сме в моята стая.Алклос е мъртъв и всички сме свободни.Огледах се в огледалото и осъзнах че наистина съм се променила.Мръсно русата ми коса сега беше идеално руса и дълга малко под кръста.Очите ми бяха кристално зелени.А всичко останало беше още по-различно.Бях по-висока и слаба.Взех една туника и клин и набързо се облякох.Излязох от стаята си и пресрещнах Азриел.Той ме огледа и ...физиономията му ме караше да се засмея :
-Какво ?Мисля че е добре.
-О господи Нийра.Ти си се превърнала във,във,...
- В какво Азриел ?Във какво ?
-Във Небесен пазител.Или по-точно в единствения небесен демон .
-Моля?Какво е това?
-Това е много ценен подарък.След като умря в залата,всички ти отдадоха късче от силата си.Така са сътворили нещо толкова ценно че никъде другаде по тази земя го няма.
-А защо само ти ме виждаш такава?Андрас не ми каза нищо.
-Андрас ще разбере съвсем скоро.И тогава няма да му хареса.
Той разпери крилете си:
-Ще се видим съвсем скоро Нийра.Не споменавай на никого какво съм ти казал.Иначе ще стане лошо.
Той излетя през прозореца .Небесен демон ,а?Това вече беше ново за мен.