Единствената

Глава 23

На другия ден отново потеглих.Не бързах за никъде ,поради две причини.Едната беше че Нерон не пожела да стане от земята цели 15 минути,а другата е че чаках зеленото човече да дойде при мен.То обаче не се появи.
И така.Оседлах коня и потеглих. Все насевер- така каза Кеа. Изведнъж пред мен изкочи грамаден бял прилеп ,със сини очи. Той ми се озъби и заговори:
-Какво прави една смъртна в земите на Краля ,толкова далеч от дома?
-Какво прави един прилеп в земите на Краля ,толкова далеч от пещерата си?
-Не смей да се подиграваш с мен човеко ,а отговори на въпроса ми!
-Имам мисия .
-О,нима!И каква е тя?
-Не те засяга.Знаеш ли къде е замъка на Алклос?
При споменаването на името му прилепът се усмихна доволно и по зъбите му личаха капки кръв:
-Аз лично ще те заведа там !
Облак от мрак обви мен и коня.Това не беше обикновено кръвосмучещо прилепче. Извиках от ужас и за секунди се пренесох в някаква тъмна пещера.Огледах се ,но прилепа не се виждаше.Нещо ме хвана за раменете и ме заби с всичка сила в стената.Костите ми изстенаха ,но не смеех да викам.Нещото ме пусна на земята.Погледнах към него и видях че това не беше прилеп. Беше мъж.Той ме погледна със сините си като морето очи и каза:
-Ти си глупачка да дойдеш тук.
Кой те накара?
Никакъв отговор.Той се приближи до мен и отново ме запрати в стенана:
-Отговаряй!
-Никой!Никой не ме праща- дойдох сама по свое желание!
Плюех кръв.Той ме пусна и извика:
-Тариус, Тириус елате тук!
Към мен се приближиха двама едри мъже ,с черни гривни на ръцете :
-Да господарю?
-Занесете това изчадие в тронната зала и нека видим какво ще направи Алклос с нея.
Двамата мъже ме хванаха здраво за лактите и ме поведоха към някаква зала.Никаква светлина.Само и единствено мрак.Стигнахме през някакви врати,а единия от мъжете ги отвори.Пред мен се разкри удивително ужасяваща гледка : Всичко беше в черно и златно.В залата имаше трон ,направен от злато ,а на него стоеше млад мъж.Около него играеха полу-голи момичета с заострени уши- елфи.Веднага щом влязохме, той погледна към нас и нареди на танцьорите да се махнат от него.Музиката спря.Всички загледаха мен .
Мъжете ме пуснаха на земята,а аз се изправих.
-Какво прави този боклук тук в моето царство?
В този момент някой зад мен се намеси:
-Простете че прекъсвам празненство ви господарю,но това гнусно подобие на човек каза че е дошло тук по своя воля.Мисля че знам за какво.
Мъжът ,седящ на трона се изправи и тръгна към мен.Гледаше ме право в очите, но и аз не свеждах поглед.
Той ме хвана за брадичката и започна да ме оглежда:
-Хубава е.Как се казваш красавице?
-Не е ли редно първо вие да ми кажете свое име?
-Името ми е Алклос.Аз съм краля на Северната долина.
А коя си ти?
-Нийра.
-Нийра...Името ти е красиво като самата теб.Кажи ми Нийра.......Какво правиш тук ?
Какво те води в моето прекрасно царство?
Прекрасно царство - да бе.
Той се обърна и се насочи към трона си.Наметалото му беше от злато ,точно като това което видях в къщата на Андрас.
-Дойдох да поискам свободата на Андрас.Колкото и жалко да звучи .Бих искала да го пуснете.
Алклос се засмя.Заедно с него и останалите в залата.
-Ти мислиш че ще го пусна просто ей така?
-Да.
-О мила моя.По-добре си върви ,преди да те дам на слугите си да си поиграят с теб.Никой смъртен не е влизал тук- той седна на трона - нито пък излизал.
-Какво ще кажеш аз да съм изключение?
-Силен дух.Борбена душа.И всичко това накуп,заедно с красотата ти.Бих те изял на мига.Нямам абсолютно никакво намерение да пусна брат си жив оттук.Не и ако някой не откупи свободата му.
А както виждам този някой стои точно пред мен. Погледнах към него:
-Каква е сделката?
-Хм трудна задача.Бързо се пазариш Нийра. Ще останеш тук три месеца.Всеки месец ще минаваш през една задача.Ако успееш да преминеш и трите. .......си свободна да си вървиш с Андрас.Ако ли не - приготви се да умреш тук.
-Какво ще правя през останалите дни?
-Ще правиш каквото наредя.Няма да е зле да ми прислужваш в леглото.
Той се надигна от трона :
-Разкарайте я от погледа ми .
Мъжете веднага ме хванаха за раменете и ме отведоха в тъмна стая с огромна спалня.Това си е капан.Не може един затворник да спи в такава разкошна стая.Всички са изчадия.Всички ,освен моя Андрас.Толкова ми липсваше.Някой ме наблюдаваше.Черна сянка застана зад мен :
- Защо хабиш безценния си човешки дъх тук на това коварно място?
Обърнах се и видях мъжа с сините очи.Беше слаб ,висок и много красив.Косата му беше къса и черна като ноща.Кожата му беше златиста.Истински красавец ,ако питате мен.Той се приближи и докосна леко ръката ми:
-Не ме докосвай!
-Как така дойде до тук ?Кой ти показа пътя ,малка Нийра?
-Не те е грижа!Сега би ли ме оставил намира?
Той се усмихна лукаво :
-Добре.Ще те оставя.Но не вярвай че Алклос ще те остави толкова бързо в леглото си.
-Разкарай се!
-Ако ти потрябвам....Името ми е Азриел.
-Не мисля че ще ми потрябва помоща ти някога!
-Ще видим това.
Той се обърна и излезе от стаята.По дяволите.Какво ще правя тук? Проснах се на леглото и задрямах. Бях сред глутница вълци.Отново.Най-лошото беше че сред тях аз съм просто един човешки боклук или по-скоро беззащитен заек.