Единствената

Глава девет

За мое огромно щастие Андрас не присъстваше на закуска.Бяхме само аз и Ренал.Реших да му задам няколко въпроса:
-Къде е Андрас?
-Има работа.Тази сутрин отиде по спешност в западните части на Долината.Защо?
-Питам.Имах някои въпроси относно престоят си тук...
Ти би ли могъл да ми покажеш имението?
Той се обърна и ме погледна в очите -неговите бяха червени с бели точици в тях;
-Да бих. Но бих могъл да ти кажа някои неща в гората , не тук. Нека да отидем да вземем коне и ще поговорим там.
Не исках да се качвам на кон,не и след случката в гората.Но ако исках да науча нещо...то сега бе удобният момент.Когато тръгнахме Ренал каза:
-Трябва да знаеш ,че не бива да разгневяваш Андрас. ..или по-точно звяра в него.Тази сутрин ме предупреди да ти предам ,че
.....-той въздъхна-че ако пак се опиташ да избягаш,той ще бъде принуден да те завърже за леглото.
Ренал се изсмя.Хаха. Не ми беше смешно.Реших да продължа:
-Имаш ужасен хумор знаеш ли?
Последва нова вълна от смях.Но този път се смеехме и двамата.Когато се успокоихме той добави:
-Виждал съм такива като теб Нийра-опасни и смъртоносни,но същевременно прекрасни момичета.Андрас  надуши ловните ти умения още щом сте били в гората.Рядко  се среща някой,усмелил се да се противопостави на кр...
Той се спря се и ми посочи към една дупка.
- Погледни!
Погледнах към мястото ,което ми сочеше.От дупката излизаха малки вълчета.Всички бяха черни.До тях  лежаха мъжки черен вълк и бяла вълчица.Гледката ме накара да потръпна.
-Защо всичко тук опира до вълци?Ушите на Андрас са вълчи, в гората има вълци...Защо всичко е така?
-Има неща ,които Андрас и само Андрас може да ти каже.
Аз не бива да си отварям устата прекалено много.Искам само да знаеш че рано или късно на Андрас ще му писне от теб и ще те убие с лекота ,ако задаваш въпроси относно други неща. Мирувай. Може да е звяр ,но ти не познаваш истинските зверове.Един ден може да научиш за какво става въпрос.Бъди търпелива Нийра.
С тези думи той обърна коня към имението.Започнах да свиквам в глутницата от хищници.