Единствената

Глава 17

Ципестите ръце ме хванаха за кръста и ме завлякоха надолу по стълбите.Там стояха Ренал ,Андрас и един мъж,който приличаше на гарван.Но не изцяло.
-Я виж ти..какво откривам тук?!
Той помириса въздуха и се насочи към мен и ципестото същество ,което ме свали от рамото си.Очите на Ренал се изцъклиха.
-Явно не си си си губил времето ,Андрас.Погледни само каква красота,събрана в това нищожно същество.Не го очаквах .
Мъжът се приближи към мен и големият му нокът притисна гърлото ми.
-Как се казваш красавице?
Не. Няма да му кажа името си.Не и истинското си име.
-Миранда.Името ми е Миранда.
Той сви очи и натисна гърлото ми с нокътя си.Видях как малка струйка кръв потече към роклята ми.
-Е Андрас.Момичето е красиво.Чудя се какво ли ще прави тук една простосмъртна в малкия ти скромен дом.
Андрас подуши въздуха ,а очите на Ренал станаха кървавочервени.
-Тя е .....тя е приятелка на една от слугите тук.
-Хм. Как една приятелка на слугиня ще бъде облечена в такава скъпа и изящно направена рокля, а?
-Помоли ме да я облече само за тази вечер.Това е.
-Между другото Миранда ...аз съм Мортес -посланник на Краля на Северната долина.
Той махна нокътя си от гърлото ми ,но въпреки това кръвта продължаваше да тече.
-Е,значи така.Една прислужница е облечена в красива рокля ,а господарят и иска да се забавлява с нея цяла нощ.Каква ирония. Дехос пусни я.
Съществото ме пусна и аз се строполих на земята.
-Дано Краля те накаже отново ,Андрас .Този път няма да има пощада.
Мортес се ухили на мен и изчезна .Изчезна и Дехос. Усещах болка в гърлото си.Двамата мъже стояха като препарирани.
Ренал дойде и ме вдигна от земята.Понесе ме на ръце към някаква стая.
-Ан..Андрас къде отива?
-Той не понася особенно добре човешка кръв.Кара го да полудява и да иска още.Затова  отиде в залата.
Влезнахме в една стая ,малка като килер.
Ренал ме остави на един стол и отиде до малък шкаф.
-Какви бяха тези ?Демони ли ?!
Ренал паклати глава надясно и наляво и се обърна към мен:
-Ами ...малко по-лоши и страшни.
-Какъв им е проблема с мен?
-Ние...ами ние ,тоест тези от нашия вид не обичаме хората да пристъпват границата.Един вид мразим хората .Стената е добре охранявана и рядко хората минават през нея.
От трапезарията се чу оглушителен рев и чупене на предмети.Ренал се хвана за главата и извика:
-Господи бъди с мен! Нийра, ти стой тук и каквото и да чуеш...каквото и да чуеш недей да идваш при нас.Усещам че става нещо много лошо и не те искам разкъсана на парчета в ръцете ,или по- точно лапите на Андрас.
Кимнах му и той излезе от стаята.Бях замесена в опасна игра и не знаех дали ще се оттърва от нея  жива.
.................................
Гледна точка на Ренал

-Ренал махни се оттук!
-Какви ги вършиш Андрас ?!
Дори да събориш къщата пак няма да се спасим! Престани да чупиш!
-Не мога!Просто не мога!Когато видях как кръв потече от гърлото и .....аз....исках да ....Звярът в мен крещеще"Давай убий я "Разкъсай я".Но не можах.Не искам да я нараня. Тя....беше толкова красива.
Ще се побъркам. Никога не съм бил влюбен ,но давам доста добри съвети относно това.А Андрас има нужда от такъв.Напоследък чувам всякакви мисли за Нийра да се въртят в главата му.Е нали в това съм най -добър все пак.

Гледна точка на Нийра.

Не издържах и влезнах в залата.Андрас лежеше на пода,но Ренал го нямаше.
Бях забравила колко огромен изглеждаше той в тази си форма.Докоснах муцуната му.
Малките косми около нея потръпнаха и той се събуди.Беше като истински лъв.
- Какво искаш?
-Исках да видя как си.
Едната му лапа кървеше леко. Взех я в скута си и я погалих.
Той се обърна по гръб и ме притегли към себе си.Отпуснах се в прегръдката му и усещах мъркането му.
-Толкова си мек когато си .. ами така.
-Е,а без дрехи съм твърд така ли?
-Не,естествено че не.Но не разбирам защо всеки демон иска да ме убие.Не разбирам.
-Човешката ти кръв ги подлудява.И тях, и мен.Реших да те изпратя вкъщи. У дома.
-Какво ?Защо?
Нямаше как да се върна у дома
Тук беше моят дом,макар далече от истинския.Свикнах със всичко ,със всеки и щеше да ми бъде много трудно да се върна.
-За колко време заминавам?
Той измърка,но не каза нищо.
-Ден, седмица, година?За колко?
Станах от пода и се насочих към вратата.Но се блъснах в нещо.Не нещо,а той.Но си беше нормален.
-Колкото и да искам да те оставя тук с мен-той извърна поглед към балкона -не мога.
Има същества,демони и ....и други неща ,от които няма как да те защитя.Моля те Нийра.
От очите ми падна една голяма сълза:
-Махни се от вратата !Веднага!!
Той се наведе и ме прегърна:
- Ако можех Нийра щях да те оставя тук при мен.Нямаше да се налага да си отиваш. Но има същества ,от които себе си не мога да предпазя.Камоли теб,мила.
-Моля те .Дръпни се от вратата.Моля.
Едри сълзи потекоха от очите ми,когато той се премести от вратата.Реших да отида да пояздя, въпреки яростта надигаща се в мен.На излизане чух оглушителен рев,които разтърси полилея в фоайето.Не исках да знам какво щеше да се случи щом се върна.Нерон беше отвън и тичаше в градината.Извиках го и той дойде.
-Какво ще правя без теб Нерон....как ще живея без Андрас?
Някакъв глас се чу в главата ми:
- Той те отпраща ,не за да се оттърве от теб.Повярвай ми.Ти си тази ,за която мисли ден и нощ. Защо мислиш че никога няма да го видиш?
Чакай.Коня говори?!Какво ми става?Конете не говорят за бога! Отново магия.Защо човешкият ми ум не се сети по-рано?!
Прегърнах го и го яхнах. Исках да тичам ,да тичам и да не спирам.Но всяко хубаво нещо си има край и цена.Краят на щастието ми беше близо,а цената за него още не беше платена.Може би ще се върна у дома и там ще заживея по стария начин.Ще ме оженят за някой човек ,който не обичам и ще живея в мъка до края на дните си. Но едно знам със сигурност -ще си спомням този свят и Господарят му.Това ми беше достатъчно.