Единствената

Глава 21

Не смеех да помръдна от скривалището си.Дали са отвлекли всички ?Ако само Кеа беше тук....
От трапезарията се чуха нечии стъпки.Бяха прекалено тихи ,за да бъдат на Андрас.Или пък на Ренал.Погледнах през малкия отвор на вратата и ......Кеа! !Господи това беше тя!
-Нийра ?Тук ли си ?
-Тук съм !
Тя се насочи към мен и отвори вратата.
-Какво става Кеа?Защо е всичко това ?Къде е Андрас ?Къде са всички!?
-Трябва веднага да заминеш за твоя свят,момиче.Тук вече не е безопасно.Трябва да си тръгнеш и да забравиш за нас,за това място.Завинаги!
-Не не не .Няма да си тръгна оттук докато не ми обясниш защо е всичко това!
-Глупаво човече !Ела с мен !
Тя ме хвана за лакътя и ме поведе през някакъв коридор ,който не бях виждала.Скрихме се в една стая.Вътре всичко беше тъмно.Кеа дръпна завесите и сноп светлина озари една от стените.На нея имаше нарисувана карта.Но не каква да е карта.А магическа карта.
Бяха нарисувани малки къщички ,а най -отгоре на картата се ширеше огромен бял замък.
Около него имаше стражи.Ала стражите променяха формата си.Също като моя господар.
-Това тук е цялата ни земя.Тези земи по право са на Андрас ,но вече не са.Брат му му взе властта, чрез коварни деяния.Познавам съществата от гората и едно от тях ми каза че ти вече знаеш история.Днес се навършват 57 години от проклятието ,тегнещо над твоя Андрас.
-Какво е това проклятие?
-За да успее да се освободи от него ,Андрас трябваше да се научи да обича .......човешко момиче,готово да избие народа ни без капка милост.Той всеки ден изпращаше ловците си за да намерят момиче ,готово да ги убие на мига, но напразно.
Докато един ден дойде веста че един от човеците е обещал една от дъщерите си ,в замяна на един сандък злато и храна.
Андрас се съгласи и прие офертата.Затова ти си тук.
-Искаш да кажеш че ......че Андрас е знаел че аз ще отида доброволно?!
-Баща ти каза че има две дъщери.Андрас имаше право да избира.Той избра теб.Смятал е че ти ще го избавиш от всичко това.А ти какво направи ?Искаше да бягаш за да се оттървеш от нас!
Но аз знаех че някъде там в човешкото ти сърце се крие любов към Андрас! Трябваше само да му кажеш че го обичаш и проклятието щеше да бъде развалено!Но как да вярвам че едно нехайно човече би спасило цялата Северна долина?!Как!
Разплаках се и се строполих на земята. Защо не му казах?Защо не му признах чувствата си ?Аз съм една пълна глупачка !
-Сега какво ще се случи с него?
-Незнам.Само брат му знае.
Надигнах се от земята:
-Къде е замъка на Алклос?
-Ти си глупачка! Никой смъртен не е влизал там, нито пък излизал.Ще те разкъсат само като подушат миризмата ти!
-Кажи ми къди е замъка!Веднага! Накъде трябва да тръгна Кеа? !Накъде!?
Тя ми посочи към големия замък на север.
-За да стигнеш до там ще трябва да вървиш три дни.С кон ще е по-бързо.Отнема ден и половина. Ще вървиш само на север. Ако някое създание се опита да те нарани ти му кажи това: "Алклос дрива"
Това означава Алклос е мъртъв.Този код ще ти помогне да стигнеш до замъка.После като влезеш вътре.....не прави никакви сделки с никого.Само ако е наложително. Разбра ли ме?Ако искаш така скъпия ти Андрас да си върне короната ......ще трябва доста да се помъчиш.Алклос е жесток и би те убил още щом те зърне.
За пореден път ти казвам да внимаваш!Съдбата на цялата Северна долина е в ръцете ти!
Сега върви и помни-само на север и ще стигнеш.Помни кода !
-Тръгвам !
Изтичах до конюшнята и оседлах Нерон.Забелязах че е доста нервен,но се опитах да го успокоя.Отидохме пред стълбите на къщата ,а оттам Кеа ми подаде торба с храна.
-Върви Нийра !И най-важното-спаси всички ни !
Препуснах по пътеката към Северната гора.Нерон тичаше с всички сили .Беше обяд ,съдейки по мястото на слънцето в небето.Вече бях в гората .В този момент осъзнах че имам само два кинжала в ботушите си.Озърнах се и с радост открих ,че на седлото на коня имаше кочан стрели и лък.Стрелите бяха около 20.
Чудесно ще ми трябват.
..........
Вече бях пропътувала по-голямата част от пътя до замъка и реших че трябва да спрем,за да пренощуваме.А и коня ми започна да забавя темпото.Когато спряхме , краката му трепереха.Едва се държеше на тях.Подканих го да направи няколко крачки до езерото ,до което се намирахме .Мястото ,което бях избрала беше идеално.Имаше храсти наоколо и голямо езеро.Щом напоих коня ,веднага го завързах хлабаво за един от клоните на дърветата.Свалих му седлото и го оставих да почива.Той легна доволно на земята.
Аз също имах нужда от сън ,но такъв не ме хващаше.Мислех си за онзи момент с Андрас ,когато той ми каза че ме обича.Аз нямах сили да му призная чувствата си.Облегнах се на седлото и се замислих по-задълбочено.В този миг пред мен изкочи малко човече с зелена кожа:
-Какво търси същество като теб тук?
-Аз...Аз отивам към замъка на краля.
То извади малък меч и се опита да ме наръга:
-Ха!Никой не излиза жив от там!Ха ха ха!Колко сте жалки вие човеците !Сега ще видиш какво същност означава "човешки бутчета по елфски"!
То насочи меча си към мен и аз мигом изкрещях:
-"Алклос дрива"!
То остави меча си и веднага се строполи на земята :
-Простете за това ,което мислех да сторя!Нямах никаква представа !
-Би ли ме изслушало за малко?
-Както наредиш Господарке!
Вече съм твой слуга !
-Чудесно !Сега разнеси на всички зверове и други същества да не ме закачат по пътя ми към замъка!Моля те!
-Както наредите !
Човечето изчезна с вятъра.Нямаше как да заспя ,знаейки какви същества ме дебнат в тази непозната за мен гора.