Единствената

Глава 20

Станах.Усетих лек вятър и потръпнах.Беше нощ и бе спокойно.Реших да се поразходя из къщата за последно.Навлякох си мекия халат и излезнах. Никакви звуци. Идеално. Точно това ми трябваше. Насочих се към другия край на къщата. Беше ми интересно да видя какво има.На третия етаж имаше три стаи.Едната беше с високи кафеви врати.Предположих че е на Ренал и не я докоснах.Вратите на втората бяха бели ,но беше заключена. Запътих се към последната. Преди да докосна дръжката обаче , чух гърлено ръмжене отвътре."Тук трябва да е ."Отворих леко вратата и видях Андрас да лежи на огромна спалня,по-голяма от моята дори.Беше покрит с черни кадифени чаршави,които се плъзгаха по земята.Той отвори очи и се надигна.
-Какво правиш тук ?Защо не си в леглото?
-Аз. ..не мога да заспя.
Той се ококори и врътна глава към прозореца.
-Наясно съм с това.Не спиш откакто си тръгнах от стаята.
-Но как...?
-Знаеш как .Няма да обяснявам пак. Сега ела тук при мен.
-Добре.
Отидох до леглото и седнах до него.Той ме зави и сякаш умората изведнъж се изпари.
-Какво ще правиш след като си отида?
Мълчание.Болезнено мълчание.
-След всичкото това време,прекарано с теб...все още се държиш така студено.
Защо?
-Аз съм такъв.Обучен съм да съм такъв.Всички от семейството ми бяха такива....с изключение на един.
-Кой?
Той изпъшка и се обърна на другата страна.
-Майка ми. Тя беше най-добрия ....човек.
Човек? Майка му е била човек.Значи той е...
-Ти..ти си човек? Като мен?!
-Полу-човек полу-вълк.Или накратко върколак.Но не точно.Знаеш че не вия при пълна луна.
-Но нали браковете между ами... такива като теб и мен са били забранени ? Как така?
- Баща ми успя да прикрие миризмата на човешко създание.Рядко се случва дете на човек и върколак да наследи такива сили като моите.Повечето деца умират при раждането или малко след това.Аз обаче оцелях.
Докоснах го по гърба и той се обърна.Ноктите му шареха по чаршафите. Аз се отпуснах на възглавницата и се унесох. Чувствах че всичко ще бъде наред.Няма как да не бъде щом той е до мен.Преди да заспя усетих само как той ме придърпа към себе си и аз се сгуших в него.Чух леко мъркане, а ноктите му леко докосваха кожата ми. Исках никога да не си тръгна оттук.
-Имал ли си някога някой..?Имам предвид ..
-Да.Но вече не.
-Как се казваше?
Той ме прегърна по-здраво и дори леко болеше.Усетил че ме боли той леко отпусна хватката си.
-Аранта.
-На колко беше?Как се запозна с нея?
-Защо не поговорим за твоя стар живот Нийра?Откакто си тук постоянно задаваш въпроси.Знам какво ти е казал Ренал относно въпросите ти ,но...няма да те убия.Нито да те вързвам за леглото.Стига ти сама да не пожелаеш.
-Искам да спя.Прегърни ме и нека да забравим всичко.Моля те,Андрас.
-Добре.
Той ме прегърна ,а аз се отпуснах на меката възглавница.  Беше толкова топъл ,даже горещ.Усещах дишането му.Той ме погали по бузата.Обичах го,но не знаех как да му кажа.След тези прекрасни 3 месеца нямаше как да не се променя.Вече не бях хилавото момиче с мръсно русата коса.Бях различна. Бях променена и това ме радваше.
..........................
Както всеки път бях в стаята си.Беше рано ,и слънцето тъкмо изгряваше.Станах от леглото и се насочих към балкона.Отвън се чуваше песента на птичките.Заслушах се ,когато изведнъж чух рев от долния етаж.Облякох си халата и се насочих към огледалото ,за да се огледам.Забелязах че на едната си ръка имах малка синина.Излезнах от стаята.Стигнах до трапезария,но спрях.Вратите бяха леко открехвати. Заслушах се:
-Не мога да повярвам на какво е способен той.Кога ти прати писмото?
-Вчера.
-И какво пише?
-Какво очакваш да пише Ренал?!Пратил е няколко от мръсните си изчадия по границата на земите ми ....Видяли са я. Подушили са я .
Трябва да тръгнете незабавно!
-Какво ще и обясниш?Как ще ..?
-Нямам намерение да погубвам живота 'и.Тя....тя заслужава нещо по-добро от мен ,Ренал.Никога няма да спра да я обичам!
-Тогава и го кажи.Може би и тя изпитва същото.Но незнае как с ти го каже.
Андрас..осъзнаваш ли че с това твое решение подписваш смъртните ни присъди?
Андрас изръмжа:
-Като не ти харесва може спокойно да избягаш както Нийра!
-Ще и кажа да си събере багажа.
Андрас стана и се насочи към вратата ,където бях аз.
-Нийра ...ти .....какво правиш тук?
-Аз...Аз реших да дойда на закуска ,но..явно сте заети.
Той подуши въздуха и ме огледа като вълк ,дебнещ малко зайче:
-Аз....ще дойда след малко.
Той се затича и излезе през входната врата.Бях спряла да дишам.Влязох в залата и се настаних на мястото си.
-Нийра.Бих искал да те питам нещо......Влюбена ли си в Андрас?
Задавих се с храната в гърлото ми.Как може да ме пита такива въпроси?Прокашлях се и го погледнах в големите червени очи:-Не обичам хората да се месят в личния ми живот.Най-малко пък ти.
Приятна закуска ,Ренал.
Ядосах се,станах от стола и преди да напусна залата от градината се чу рев-Андрас.
Не беше от ярост ,беше от болка.Затичах се до  балкона и видях как няколко черни фигури ,които  бяха хванали и притиснали  Андрас към земята.Тъкмо да извикам името му,но Ренал ме повдигна на рамо и ме понесе към някаква стаичка.Остави ме там .
-За бога Нийра не бъди глупачка и стой вътре.Ако усетиш някой да се приближава до теб-не мърдай и не дишай. Ако си достатъчно умна....ще намериш начин да върнеш  короната на Краля.Сега стой тук и не проронвай нито дума.Колкото  писъци и  ревове да чуеш....не се показвай. Стой тук ,докато не отмине заплахата.
Кимнах му и той ме остави. Какво става ?Какви са онези,приклещили Андрас към земята?Защо му причиняват това ?Защо?Чух стъпки.Непознати за мен стъпки.През процепа на вратата видях как някой,не някакъв мъж влезе в залата.Наметалото му беше от злато.Той огледа стаята закратко и излезе.Ще мълча.Няма да мърдам.Отвън се чуваха ревовете на Господаря.Ренал не се чуваше никакъв.Изведнъж всичко спря.Тишина.Гробна тишина. Не смеех да мръдна.Започнах да плача неутешимо.Дали не ги убиха?Дали..?Не.Андрас е прекалено силен за да го убият така лесно.Ако някой ще спасява Краля и короната...то това ще бъда аз!