Единствената

Глава 25

След близо половин час бях готова,а Азриел ме чакаше отвън.Червената ми рокля леко се поклащаше при всяко мое движение.
-Не вярвах че точно тази рокля някога ще бъде носена от човек-каза той.
Не се учудвам че мисли така.На някоя жена като тях щеше да стои прекрасно.Но и аз се харесах с нея противно на очакваното.
-Азриел къде ме водиш?
-Спокойно.Водя те на сигурно място.
Той пое по някакъв тъмен коридор и след секунди се озовахме в залата от сутринта.Но този път тя беше препълнена.Имаше елфи и дори два демона на ноща.Азриел ме поведе към трона на господаря си и гордо заяви пред него:
-Тя е готова.
Погледнах Алклос и тръпки побиха тялото ми. В скута му седеше младо момиче елф и жадно се притискаше в него.Беше полу-гола и даже не обръщаше внимание на всички присъстващи в залата.
Изглежда че Краля на Северната долина нямаше нищо против.В момента в който се доближих до него обаче,той светкавично изгони елфката от него.Изправи се и се доближи до мен.Дългото му наметало се влачеше по земята ,а златна корона красеше главата му.
-Мога да те изям на секундата мила моя Нийра.В тази рокля изглеждаш като кралица- той се навиде към мен и прошепна- А и деколтето ти кара въображението ми да се развинти до краен, мръснишки предел.
Къдриците на косата ми леко помръднаха.
-Сега ще ми кажеш ли какво е първото изпитание?
-Ще ти го кажа когато свърши празненството.Иначе няма да е забавно.
Той ме хвана за кръста и ме поведе към трона си.Алклос седна в него и ме прикани да седна в скута му.Това нямаше как да е на добре.
-Седни иначе едно щракване с пръста ми и рубинената ти рокля ще падне на земята.
Преглътнах мъчително и седнах в скута му.Той само това чакаше.Обви кръста ми с едната си и ме притисна още повече към себе си.Усетих нещо твърдо под задните си части.Огледах се за Азриел,но него го нямаше.Проклятие.Как ще се оправя тук?Алклос се провикна от трона си:
-Нека забавлението започне.
В този момент силна музика и оглушитилна глъчка изпълниха залата.Всички си говореха ,а аз стоях като препарирана върху царя.Той леко размърда таза ми и ме доближи по-близо до себе си.Една елфка му донесе две чаши с вино.Тя бързо му ги подаде и изчезна.Той си наля,но сложи и на мен.
-Пий.
-Аз не пия.
Той ме хвана за брадичката и ме обърна към себе си:
-В моя двор има няколко правила :Ако ядосаш господаря си или се заяждаш с него,губиш главата си.Ако отнемеш нещо негово, отново губиш главата си.А ако една смъртна жена се опълчи на краля,тя става негова робиня ......завинаги.
В този момент се озовах в стаята си .Огледах се и осъзнах че е напълно празна.
Съблякох роклята и си сложих черна нощница,оставена на плота.Проснах се на леглото и задрямах.

..........................................

-Нийра.....Нийра........събуди се........
Някой ме викаше. Нечий глас ми заповядваше да се надигна.
Станах от леглото и бавно закрачих към вратата.
Нийра......Нийра......ела при мен.........
Излязох и поех към третия етаж на замъка.Беше нощ и се виждаше само мрак.Продължих по стълбите нагоре.
Нийра.......ела до мен. .....по-бързо......в края на коридора......
Затичах се и достигнах огромни черни врати пред мен.Влязох вътре и .............там стоеше Андрас. Стоеше точно пред мен.Облечен в бяла разпокъсана риза и черен панталон.Косата му беше рошава.Хвърлих се в обятията му.
-Как .....какво правиш тук ?
-Дойдох да те спася какво друго мислиш ?
Той ме хвана през кръста и ме повали на леглото.За секунди той разкъса роклята ми,а аз разкъсах неговите дрехи.Изведнъж сякаш всичко спря .Голото му тяло беше над моето ,а аз не усещах, нито чувах нещо. Останалата част от случката мина като призрак през ума ми.

......................
Беше сутрин.Чувах как птиците пеят. Наоколо беше хладно и понечих да се завия.
В този момент обаче ,вместо да усетя меките чаршафи , напипах нечия твърда,мускулеста ръка.
Опитах се да си спомня за снощи.Бях с Андрас в малка стая и ......не помня нататък.
Вдигнах завивките и осъзнах че съм гола.Обърнах се към Андрас и ........КАКВО!Това не беше Андрас ,а Алклос!Голямото му мечешко тяло беше на сантиметри разстояние от моето и беше
......гол.Моля?!Станах веднага и нахлузих първата дреха,появила се пред очите ми.Погнусих се от себе си ,погнусих се от всичко.Но как ?Аз отидох при Андрас ,не при него!Тъкмо да изляза и.:
-Не бързай красавице..
Къде така?
Бавно се обърнах.
-Къде така Нийра?
Лежеше на леглото,пъхнал ръце под главата си.По дяволите.Изглеждаше адски готин.Ако бях една от онези елфки,веднага бих му се метнала.Но аз бях смъртен боклук ,а той беше Краля.
-Как си позволяваш да ме използваш по този начин? Защо ме излъга?Защо?
Та аз преспах с теб Алклос!Или по-точно Андрас!!Защо го направи?Използваш тялото на брат си ,за да ме вкараш в леглото си.Ти си.......Прасе!!
В този момент той се засмя.Изправи се и гордо разкри удивителното си тяло -мускул до мускул.Дойде до мен и се надвеси:
-Не съм спал с теб Нийра.Нито пък съм те насилвал да го правиш.Ти сама дойде в стаята ми.Аз просто те съблякох.
Огледах се и с ужас осъзнах че бях не в малката тъмна стая,а бях в огровна черно-златиста стая с два големи прозореца.Хванах се за главата:
-Но защо? Аз чух някакъв глас и .....дойдох тук.Но теб те нямаше.Само брат ти.После всичко......Искам да ида в стаята си.Не искам да ме притесняваш днес.
И заплаках.Той само щракна с пръсти и вече бях на леглото си.Проснах се и изведнъж някакъв глас влезе в ума ми:
-Първото изпитание е преминато.
Това беше добре.Въпреки че не знаех кое беше изпитанието.