Единствената

Глава 26

Така прекарвах дните си тук.
Почти всяка вечер седях в скута на Алклос ,а той жадно опипваше всяка част от тялото ми.Имах малко време да опозная двореца и обитателите му.Азриел не се появяваше на нощните празненства,а и рядко го виждах из двореца.Беше ми ужасно скучно и реших най-сетне да се надигна от леглото си.Беше вече сутрин и отвън се чуваше песента на птичките.Внезапно на вратата се почука.Бързо се завих с чаршафите и преди да отворя уста,Азриел нахлу в стаята.
Той пристъпи и ме изгледа странно- очите му бяха леко подути,а дрехите бяха в обичайния за него цвят- черния.
-Не е ли неприлично да нахлуваш по този начин тук?
-Този дворец е както твой затвор,така и мой.Братовчед ми ме държи насила тук и почти не напускам границите на двора на Севера. Така че приеми че се намираш в мои владения също.
Оплезих му се ,насочих се към гардероба и грабнах първите дрехи от него.Азриел започна да се киска.
-Азриел би ли бил така добър да се обърнеш и да не гледаш ?
-И да изпусна тази прелестна гледка?!Никога!
Той мръдна единия си пръст и всички чаршафи фръкнаха отново на леглото ,а аз останах единствено по къса черна рокля за спане.Наблюдавах го как ме гледа.Беше готов да ми се хвърли,но само ако опиташе щях да го убия с голи ръце.
-Е. Наслади ли се на гледката?
-Облечи се и слез във коридора долу.Имам да ти покажа нещо.
Облякох се набързо и слязох в коридора.Чудно защо навсякъде беше мрачно.
Азриел дойде до мен:
-Чудела ли си се какво става с твоя " прекрасен " Андрас ? А с малкия ,глуповат
Ренал?
-Не смей да ги обаждаш,иначе ще те убия собственоръчно!
-Оо не бързай красавице .Не бързай.Няма смисъл.Аз съм единствения ти приятел тук.
-И защо да те смятам за мой приятел, щом си меко-казано дясната ръка на Алклос?
Мисля че наистина има нужда от уроци по обноски . Той се надвеси над мен и ме хвана през кръста,притискайки ме силно към себе си:
-Мислиш че ми е приятно да бъда заключен тук толкова много време?Мислиш ли че един господар на луната и огъня може да стои завързан като звяр цели 50 години,без да види народа и семейството си?Какво ще кажеш по въпроса?
Треперех от страх.Господар ..Господар ...
Той беше равен на Алклос , равен на моя Андрас.
-Къде е семейството ти?
-Не те засяга.
-Напротив засяга ме.Ако един ден се омъжа за Андрас ...би трябвало поне да познавам роднините му.
Азриел се ококори и ме пусна:
-Смяташ да се жениш за него ,така ли ?
-Бих го направила,но първо трябва да изляза жива от тази дупка,заедно с него.
-Типично по човешки- влюбваш се в някого и се жениш за него.Каква ирония само.
Той се отдръпна от мен и щракна с пръст.След секунда се озовахме в красива градина .Под едно дърво имаше малка закрита беседка ,а Азриел беше седнал там. Той ме повика и аз се насочих към него.Седнах под беседката и запитах:
-Какво е това място?
Той се загледа в далечния хълм:
-Това е част от двора на Алклос ,отредена специално за мен.Само тук съм свободен.

Почувствах се малко неловко.
Азриел изглеждаше блед,а сините му очи наподобяваха по-скоро сиви .
В сравнение с мен ,той изглеждаше доста зле.Явно приемаше това място като свое спасение от всичкия шум в замъка на Алклос.
Пригладих долната част на роклята си:
-Къде е Андрас?
Мълчание.Трябваше да науча нещо полезно:
-Азриел ....къде е Андрас?
Той видимо се раздразни ,но запази спокойствие:
-Краля го държи в килия ,охранявана от пет вълка и два демона на ноща.
Ако само те надушат близо до килията ,без придружител,ще те убият намясто.Със или без знанието на Алклос.
Сърцето ми се сви.Трябваше да има начин да се добера до там.До килията на Андрас.
-Ако....Ако ти ме заведеш там?
Ако само ми позволиш да го зърна през решетките?Моля те, ти си единствената ми надежда.
Азриел стана и стисна юмруците си.Насочи се към мен и ме накара да се изправя:
-Нека бъде така.Но при едно условие - ще прекарваш с мен три дни от всяка седмица.Три дни ,в замяна на посещенията ти при Андрас.Нито повече ,нито по-малко.Ако само си позволиш една грешка -тогава не мога да те спася.
Не издържах и се хвърлих в прегръдките му.Усетих как сърцето му бие,а самата аз треперех.След секунди ,той ме пусна:
-Знаеш ли ,май ще трябва да проверя уменията ти леглото.Струва ми се че Андрас не си е губел времето само с целувки и прегръдки.
Засмях се и извиках:

-Ти си едно голямо прасе Азриел. Прости ми че те обиждам така ,но....Андрас е доста по-добър от теб в някой неща.

След секунди се пренесох на леглото си ,а Господаря на луната и огъня беше върху мен:
-По-добър съм във всичко от Андрас и Алклос взети заедно.Свиквай,малката.

След тези думи,той изчезна като вятър,оставяйки ме сама на огромното легло.