Дали това любов е?

Глава 1

Събудих се от слънчевите лъчи навлизащи в стаята ми. Кой беше дръпнал завесите? Трябваше да ставам. След такова събуждане никога не заспивам пак. Станах и отидох да закуся. Баща ми четеше вестник, майка ми правеше нещо в кухнята а Наш довършваше закуската си. Седнах на масата.
Наш: Добро утро.
Аз: Добро утро.
Татко: Как си фъстък?
Аз: По-добре от вчера.
Мама: Ще бъдеш силна.
Аз: Да мамо знам.
Мама ми остави чиния с мекички.
Аз: Изглеждат супер.
Мама: Радвам се. В понеделник ще ядете палачинки.
Наш: Защо не утре?
Татко: Знаем понякога как оставаш да спиш у приятеля си. Винаги като ходиш при Камерън се връщаш за обяд.
Аз: Значи си ходил при който и да е този Камерън когато аз съм в Грейси така ли?
Наш: Да. Сега ще ви запозная.
Аз: В колко ще тръгнем от тук?
Наш: Към 17:30.
Аз: Добре. Има време.
Наядох се и станах от масата. Отидох в стаята си и отново се заех с изтриването на снимките ни. Някой влезе в стаята.
Аз: Наш ще спреш ли да нахлуваш така?
Той: Пак ли се занимаваш с това?
Аз: Ами искам да ги изтрия и да си изчистя компютъра от боклуци това е.
Наш: Дори това?
Обърнах се. Той ровеше в кашона с останалите неща. Беше извадил колието което до вчера ми беше любимо.
Аз: Наш моля те остави го.
Наш: Но ти обичаш това колие.
Аз: Том ми го подари. Беше първото нещо което ми беше подарил. Затова обичах това колие. Вече не.
Продължих да трия снимките. Усещах погледа на Наш върху мен.
Аз: Наш моля те излез от стаята ми.
Не чух нищо. Само стъпки и затваряне на вратата. Обърнах се. Беше прибрал колието и кашона. Отново се заех със снимките.

Часът беше 16:30. Леле отплеснала съм се. И обяда съм изпуснала. Очите ме боляха. Трябваше да започвам да се оправям. Отидох в банята да се изкъпя. Когато излязох беше 16:55. Трябваше да се оправям. Сложих си син клин със звезди и черна блуза с къс ръкав и надпис ,,Cool Love". Обух си кецовете и слязох долу. Наш ме чакаше на вратата.
Аз: Тръгваме ли?
Наш: Да.
Мама: Да си прекарате хубаво и без глупости.
Аз: Мерси мамо чао.
Качихме се в колата на Наш и потеглихме.
Наш: Защо не дойде да обядваш?
Аз: Бях се отплеснала и не се усетих. Извинявай.
Наш: Нищо. Казах на нашите да не те притесняват.
Аз: Мерси.
След около 15 минути стигнахме. От вътре се чуваше музиката. Беше доста силна. Слязохме от колата и Наш тръгна нанякъде. Последвах го. Влязохме в къщата. Той отиде при някакви момчета. Там бяха и Мат, Арън и Шон. Те бяха приятели на Наш. Мат му беше съученик.
Наш: Хей хора.
Шон: Хей Наш.
Наш: Това е сестра ми Мади. - посочи ме - Мади. Тези които не познаваш са Картър, Тайлър, Джак Гилински, Джак Джонсън и домакина Камерън.
Аз: Приятно ми е.
Джаковците: И на нас.
Купонясвах с момчетата. Минаха два часа. Някои вече се бяха напили но аз бях от малкото трезвени. Реших да отида на чист въздух защото миризмата на алкохол вече ми омръзваше. Излезнах. Звездното небе беше много красиво. Обичах да го гледам. Още от малка. То е от нещата които никога няма да ми омръзнат да гледам като горящ огън и морето. Просто си бях фантазьорка. Наш не беше такъв. С него бяхме доста различни. Изведнъж чух стъпки зад мен. Видях Том но докато се усетя той ме притисна към стената.
Аз: Не си мисли че ще стана по-близка със стената по този начин. Махни се!
Той: Няма! С теб трябва да поговорим.
Аз: Можеше да ме питаш.
Той: Щеше ли да се съгласиш?
Аз: Всъщност не защото с теб няма за какво да говорим!
Той: Виж. Не исках така да стане. Аз не искам нея. Искам теб.
Аз: Разкарай се!
Не ме послуша. Вместо това започна да ме целува продължително. Опитвах се да се измъкна но не ставаше. Беше доста по-силен от мен. Изведнъж усетих как ме пуска и устните ни се отделят. Той се обърна и се опита да удари някой. С този някой се отдалечиха а аз се свлякох на земята и се облегнах на стената. Виждах добре как същия го хваща за блузата и го изкарва на тротоара. Отдъхнах си когато видях че Том наистина си тръгва. Човека се приближи до мен. Светлината идваща от другата страна на прозореца на втория етаж ми помогна да видя лицето на Камерън. Той седна до мен.
Той: Добре ли си?
Аз: Да. Благодаря ти Кам.
Той: Кой беше този?
Аз: Бившият ми. Как можах да се забъркам с него!
Свих се и опрях глава на коленете си. Усетих как Кам ме прегръща.
Той: Хеей. На всеки се случва да сгреши. Има хора които с в по-гадно състояние.
Не казах нищо. Само леко хълцах.
Кам: Искаш ли да влезем вътре?
Аз: Там смърди на алкохол. Затова и излезнах.
Кам: Ще те заведа в стаята ми.
Погледнах го и кимнах. Той стана и ми подаде ръка. Поех я и се изправих. Влязохме вътре. Минахме през тълпата и се качихме на горния етаж. Отидохме в стаята му.
Аз: Твоята стая е доста по-голяма от моята.
Кам: Така ли?
Аз: Да.
Също така очаквах да е разхвърляна като на Наш но не е. Не казах това на глас. Кам щеше да вземе да каже на Наш. Той седна на леглото си. Аз стоях на едно място и оглеждах стаята му. Беше горе долу подредена като моята. Дори огледало имаше. Започнах да се разхождам и да разглеждам.
Аз: Сериозно ли имаш такъв гребен?
Кам: Как мислиш поддържам такава коса.
Прекара пръсти през косата си. Обърнах се и се изкикотих оставяйки гребена на мястото му.
Кам: Какво ти е смешно?
Аз: Не се смея.
Кам: Да бе. Виждам те на огледалото.
Погледнах в огледалото и се изплезих. Като разучих добре стаята седнах на леглото до Кам.
Аз: Знаеш ли. Учудих се че не си пиян.
Кам: Ами гледах да остана трезвен за да мога после да разчистя.
Аз: Какво ще правим?
Кам се излегна.
Той: Не знам.
Чух как телефонът му извибрира до мен. Взех го и видях съобщението.
Аз: Я каква интересна снимка.
Кам: Какво?
Някой му беше изпратил снимка как Кам се селфи пред огледалото като по-малък, косата му е рошава, има много пъпки и е направил супер идиотска физиономия. Показах му я и той се изпули.
Той: Дай ми телефона.
Аз: Не.
Усмихнах се чаровно. Кам се нахвърли въхру мен и започна да ме гъделичка.
Той: Ами сега?
Аз: Добре добре. Давам ти го. Само спри моля те.
Той стана от мен а аз му дадох телефона и останах легнала. Кам май изтри снимката но не бях сигурна.
Той: Нищо не си видяла.
Аз: Добре де. Добре.
Седях и продължавах да се хиля.

*Ето я новата глава. Малко подраних което е добре. Горе на снимката е Том. Надявам се да ви е харесало и мисля да кача некста или утре или тази седмица.*