Дали това любов е?

Глава 9

Чух писъци. Станах рязко от леглото. Бях още със слушалките и музика бучеше в ушите ми. Книгата беше в отпуснатата ми ръка. Заспала ли съм? Станах за да видя какво правят момчетата. Слязох долу. Гледката беше просто комична. Гилински беше на бар плота а Джонсан върху него, Мат беше на гърба на Шон, Арън беше на масата, Картър беше зад Наш който буташе нещо с метлата, Тайлър беше на кълбо зад дивана а Камерън най-спокойно си ядеше вафла на дивана.
Аз: Хора какво правите?
Мат: Т....т.....там има п.....п....п...
Аз: Изплюй камъчето.
Мат: Паяк!
Аз: Ол сериозно?! Паяк?!
Тайлър: Ти не го видя от близо!
Аз: Вие сте умопобъркани. Камерън. Щом не те интересува толкова защо не го изкараш?
Кам: Ааа не. Аз няма да пипам това нещо.
Изпуфтях. Взех една салфетка с която изкарах паяка и  изхвърлих салфетката в кофата. Всички ме гледаха странно.
Аз: Какво? Няма да оставя този паяк да ме полази през нощта.
Всички слезнаха от масата, от бар плота и от гърбовете на останалите.
Аз: Толкова ли трудно беше?
Наш: Ами те като са страхливци.
Аз: Я не се прави. Ти беше този който още малко щеше да яхне метлата.
Наш хвърли метлата на земята.
Той: Каква метла?
Аз: Ха ха. В кое филмче видя този магически трик?
Наш: Аз съм си магьосник.
Аз: Не. Ти си вещица.
Наш: Знаеш че си ми сестра нали?
Аз: Да. Но съм от модерните вещици които предпочитат прахосмукачката.
Всички започнаха да се хилят включително мен и Наш.
Аз: Е аз се качвам горе и се надявам да не се налага да слизам освен ако аз не реша.
Запътих се към стълбите.
Шон: Хей остани при нас.
Аз: Не те чувам.
Шон: Така ли ще играем?
Чух го как се затичва към мен. Аз също се затичах по стълбите. Стигнах втория етаж и се затичах към стаята си. Шон още беше по петите ми но аз успях да си вляза в стаята. Затворих я и се направих че я заключвам (аз нямам ключ но Шон не знае). Отворих прозореца. Беше ниско и можеше да се скочи. А и преди съм го правила. Но пък не мога да се качвам обратно. Излезнах, хвавах се за парапета, затворих прозореца и скочих на земята. Наш щеше да се досети затова трябваше да се крия бързо. За щастие телефонът беше в мен а в калъфа си имах пари. Можех да си купя нещо. Или да звънна на Грейси. Направих го.
Тя: Хей Мади.
Аз: Здрасти. Искаш ли да си купим сладолед?
Тя: Добре. Ще дойда към вас.....
Аз: Не не не. Ще се чакаме при магазина от където винаги си купуваме.
Тя: Защо?
Аз: Ще ти кажа после.
Тя: Защо се хилиш така?
Чувах Шон как бърбори нещо в стаята ми.
Аз: Ще ни кажа после. Чакам те там.
Затворих и бързо се отправих към маркета.

Шон
Къде беше изчезнала? Сякаш се изпари. Ама тя дали наистина не е вещица? Прахосмукачката беше в коридора. Слязох долу при момчетата.
Аз: Наш сестра ти е вещица.
Наш: Ъ?
Аз: Влезна в стаята си и изведнъж я няма там.
Наш: Навсякъде ли провери?
Аз: Ами да. Не съм тъп.
Наш: Значи ще се появи след около 20-30 минути.
Изгледах го тъпо.
Аз: Моля?
Наш: Ти си й гадже и би трябвало да знаеш.
Аз: Вие Гриър сте много странно семейство.
Наш: Още нищо не си видял.
Той се засмя. Аз седнах на дивана до останалите.

Мади
С Грейси се разхождахме и ядохме сладолед. Аз си бях взела шоколадов а тя ягодов. Разказвах й горе долу как мина деня ми и тя не спря да се хили.
Тя: И не се е сетил?
Аз: Ами не. Но искам да му видя физиономията когато се прибера.
Двете се засмяхме. Хилихме се като напушени. Хората ни гледаха странно но това не беше нещо ново за нас. Решихме да се прибираме... у нас.
Всички освен Наш и Мат гледаха като пребозали.
Наш: Хей Мади.
Аз: Хей Наш. Грейси ще поседи за 1 час в нас.
Шон: А...... а..... ама т..... ти к....к....к....как?
Аз: Имаш още много да учиш Шони.
Усмихнах му се и с Грейси се качихме в стаята ми след което избухнахме в смях. След това си пуснахме музика. Грейси взе дезодоранта ми а аз четката си за ресане, качихме се на леглото и запяхме с радиото. Няма само мочмчетата да вдигат шум. Когато вече нямахме глас намалихме радиото, оставихме ,,микрофоните" и седнахме на леглото.
Грейси: От тук половината не ги познавам.
Аз: Ами ти не познаваш Арън, Картър, Тайлър и Джаковците.
Грейси: Как си ги запомнила?
Аз: Това е дабра мила моя.
Отметнах коса назад.
Грейси: Ол добре.
Тя също отметна коса. Засмяхме се. И вече беше минал 1 час. Тя трябваше да си тръгва. Слязох долу да я изпратя. Всички без нас бяха на вратата. Явно и те си тръгваха.
Аз: Така. Тези които не познават Грейси - запознах ги набързо.
Всички си тръгнаха. Наш затвори вратата след тях.
Аз: Ами Камерън?
Наш: Той ще спи тук.
Аз: Добре но ще спи в твоята стая.
Наш: То това е ясно.
Аз: Аз да си кажа.
Кам: Ти не ме искаш така ли?
Аз: Не и докато спя. - седнах до него - Наш донеси ми храна.
Наш: Аз да не съм ти прислужник?
Аз: Аш шъм ти по-малка сестуа и ти туябва да се гижиш жа мин.
Кам: И аш ишкам хуана.
Наш: Големи сте бебета.
Аз и Кам: Ишкаме хуана! Ишкаме хуана!
Наш: Добре добре. Ще ви донеса храна. Само не викайте.
Наш отиде до кухнята.
Аз: И по-бързичко.
Кам: Хайде Наши.
Наш изръмжа а ние се засмяхме и си дадохме пет. След няколко минути се появи с купа пълна до горе с чипс. Остави я на масата а аз и Кам я нападнахме.
Наш: Хей хей хей. Оставете и за мен.
Аз: Да си си взел.
Наш: Стига де. И аз искам.
Аз: Отиди и си вземи.
Наш: Много си лоша. Няма повече чипс. Този е последният.
Аз: Уф добре. Яж преди да размисля.
Наш: Йей.
Тримата изядохме чипса за броени минути.

*Ето я главата. Малко се разлигавих но ми е скучно. Дано ви е харесала и до следващия път.*