Дали това любов е?

Глава 16

*Ами реших да сложа Джеймс и компания 😆. Ще разберете защо.*

С Джеймс се срещнахме на уговореното място. Гушнахме се все едно се познаваме от деца. Четири седмици много ли са?
Той: Липсваше ми.
Аз: Сериозно?
Той: Беше ми супер забавно с теб. Просто нямах търпение да се видим отново.
Аз: Щом това значи че съм ти липсвала значи и ти ми липсваше.
Засмяхме се.
Той: Искам да те запозная с едни приятели.
Аз: Как се казват?
Той: Кендъл, Карлос и Логан.
Аз: Ами добре. Ще се радвам.
Дано тези са по-тихи от онези откачалки. Джеймс хвана ръката ми и ме поведе нанякъде.
Стигнахме някаква къща. Беше голяма горе долу колкото нашата. Джеймс влезе вътре. Аз не бях много сигурна затова си стоях на място. Той се обърна и ме погледна.
Той: Идваш ли?
Аз: Не съм много сигурна.
Той: Хайде де.
Аз: Не знам.
Той: Нали съм с теб.
Аз: Ох добре.
Влязохме вътре. На един диван имаше три момчета.
Джеймс: Момчета. Това е Мади. Мади. Това са Карлос, Кендъл и Логан.
Те: Здрасти.
Аз: Здрасти.
Джеймс: Е? Какво ще правим сега?
Кендъл: Да поиграем футбол на двора.
Джеймс: Ами тя?
Посочи ме.
Аз: Ол я стига. Мога да играя футбол и да те победя.
Кендъл, Карлос и Логан: Ууууууууу.
Джеймс: Да ме победиш?
Аз: Без да ми мигне окото.
Джеймс: Така да бъде. Ти ще си с Логан, аз съм с Кендъл а Карлос е вратар.
Карлос: Защо аз?
Джеймс: Така. Хайде.
Излязохме на двора. Момчетата взеха една топка и започнахме да играем.
След един час игра приключихме. Отидох до Джеймс.
Аз: Казах ти че ще те бия. Но и Логан не играе зле.
С него си дадохме пет. Влязохме в къщата. Джеймс ми даде една чаша вода. Изпих я и се проснах на дивана. Момчетата последваха примера ми.
Аз: Ами сега?
Карлос: Да играем на шише.
Кендъл: Аз не играя!
Аз: Защо?
Логан: Предизвикателтвата на Карлос за ужасни!
Аз: Едва ли са по-ужасни от моите. Хайде сядайте страхливци.
Кендал и Логан: Какво? Ние? Не! Никога! Не се боим от нищо!
Аз: Тогава сядайте.
Джеймс: Обикновено на всички им е странна тази телепатия.
Аз: Свикнала съм. Нищо ново. Хайде.
Когато най- сетне навих тия двамата седнахме и взехме едно шише. Завъртях шишето и се паднаха Карлос и Логан. Карлос предизвикваше. Точно в този момент едно момиче влетя в къщата (нейна снимка в следващата глава, без компания като сега 😂).
Логан: Какво правиш тук?!
Тя: Много добре знаеш защо съм тук!
Карлос погледна Логан с мазна усмивка.
Логан: О не си го и помисляй!
Карлос: О помислих си го.
Логан: Не!
Карлос: Ти....
Логан: Не!
Карлос: Тя.....
Логан: Млъквай!
Аз: Някой ще ми обясни ли моля?
Момичето: О. Ти сигурно си следващата.
Джеймс: Не я слушай! Тя е луда!
Тя: Аз съм Барбара. А ти си?
Аз: Мадисън?
Джеймс: Дълга и драматична история Мади. Не й обръщай внимание.
Барбара: Да. Не ми обръщай внимание.
Логан: Просто изчезни!
Аз: Не знам за нея но аз ще изчезвам.
Джеймс: Чакай? Защо?
Аз: Стана късно. Брат ми ще ме чака.
Джеймс: Да те закарам?
Аз: Няма нужда. Ще се прибера сама.
Застанах на вратата.
Барбара: Най-добре.
Джеймс: Барбара махни се от нея веднага!
Кендъл: Мадс. По-добре тръгвай докато можеш. А ти стига си се хилил като патка.
След като каза това зашлеви Карлос зад врата. Леко се засмях.
Карлос: Ох! Едноклетъчно такова!
Барбара: Тръгвай!
Аз: Ъм добре. Беше ми приятно. Чао момчета и Барбара.
Момчетата: Чао.
Излезнах и се запътих към нас.

*Хо хо хо. Как стеееее? Благодаря на Macgon_boys10 че ми помогна за тази глава защото исках да я кача за празниците. Да знам доста се бавя с главите на тази книга за което съжалявам. Мисля скоро да я завърша. Но до тогава до следващата глава.*