Дали това любов е?

Глава 8

Лежах кротко в стаята си и четях една много интересна книга. Просто колкото и да исках да направя нещо друго не можех. Беше ми толкова интересна. Изведнъж вратата ми се отвори с гръм и трясък. Стреснах се и подскочих. Видях Наш който бързо затвори вратата.
Наш: Здравей Мади. Нали знаеш колко много те обичам?
Аз: Давай кратката версия.
Наш: Играем на криеница и няма къде да се скрия.
Аз: И ме интересува защото?
Наш: Хей не бъди лоша. Помогни ми.
Аз: Нямаш ли си стая?
Наш: Мооооля те.
Погледна ме умолително.
Аз: Оф добре.
Започнах да се оглеждам.
Наш: В гардероба.
Той се запъти към гардероба.
Аз: И да не пипаш нищо!
Наш: Добре.
Скри се в гардероба и затвори вратата. Аз отново се зачетох когато вратата пак рязко се отвори. Кво им става на тия? Този път беше Шон.
Шон: Здравей мила.
Аз: Под леглото.
Шон: Обичкам те.
Аз: Да да и аз те обичам.
Шон се шмугна под леглото. Аз станах и седнах на въртящия се стол до бюрото ми. Завъртях се един път и поставих книгата на бюрото. Зачетох се в редовете когато познайте какво стана. Джаковците.
Аз: Не знам къде да се скриете.
Шон: Момчета елате при мен под леглото.
Двамата се шмугнаха при Шон. Ако още някой влезе......
Гилински: Спри да се буташ Джак.
Джонсън: Ти не се бутай. Камерън ще ме види.
Шон: Хора млъкнете. Ще ни чуе.
Гилински: Ти млъкни.
Шон: Не забравяй че аз дойдох пръв тук.
Гилински: Не ме интересува.
Шон: Искаш ли да те заинтересува?
Джонсън: Ох махни си лакътя от главата ми.
Гилински: А къде да го сложа? На моята ли?
Джонсън: Ами да.
Шон: Ох Джонсън!
Джонсън: Какво?
Шон: Махни си коляното от там!
Джонсън: Опа. Извинявай.
На мен ми стана смешно и се изкикотих.
Тримата: Не се смей!
Чух как Наш също се смее в гардероба.
Шон: Гилински стига си се хилил.
Гилински: Не се хиля аз. Джонсън?
Джонсън: Не ме гледайте.
Аз: Момчета някой идва.
Веднага млъкнаха. Да го бях казала по-рано. Чух как нещо пада в коридора. Изръмжах и отидох да проверя. Май няма да прочета главата този век. Излязох от стаята. Матю стоеше пред шчупена ваза.
Аз: МАТЮ! ЩЕ ТЕ УБИЯ!
Мат: Не бях аз. Арън ме бутна.
Започнах да говоря по-спокойно.
Аз: Къде е Арън?!
Мат: В килера.
Аз: АРЪЪЪЪН!
Той излезе от килера.
Арън: Не съм виновен аз.
Аз: Не ме интересува. Започвате да чистите почвата от пода и започвате да залепяте вазата.
Арън: Но.....
Аз: Няма но.
Мат: Нямаме лепило.
Аз: Единия отива в магазина а другия взима този парцал - подадох им парцала от килера - и започва да чисти. Бързичко!
Мат и Арън: Добре. Не ни бий.
Аз: Няма да ви бия. Ще ви убия! Тъй като Матю е малко некомпетентен той ще ходи за лепило а ти Арън започваш да чистиш. Веднага!
Мат: Нямам пари.
Изръмжах злобно. Арън бързо извади пари от джоба си и ги подаде на Мат.
Аз: Вече имаш. Тръгвай!
Мат: Да. Добре.
Той тръгна по стълбите. Обърнах се към Арън.
Аз: А ти чисти.
Той се наведе и започна да чисти с парцала. Чух писъци в стаята ми и видях Наш да притичва покрай нас гонен след Кам и на гърба му беше Джонсън. Кукувци. Шон и Гилински излезнаха от стаята ми и се затичаха след тях но аз застанах пред тях принуждавайки ги да спрат.
Аз: Кой от тук присъстващите е най-сръчен?
Шон: Аз. Защо?
Гилински: Фукльо.
Аз: Когато Матю дойде с лепилото искам ти и Арън да залепите това.
Посочих счупената ваза.
?: Ох!
Обърнах се и видях Тайлър който гледаше към пода.
?: Какво?
Изведнъж се появи Картър който му се метна на гърба и двамата паднаха на земята. Това сигурно боли.
Аз: Помогнете на Арън да почисти.
Аз слязох долу. Ония кукувци търчаха около мен. За мое щастие си имахме свирка. Отидох до един шкаф и я извадих.
?: Какво е товааа?
Обърнах се. Зад мен стоеше Джонсън. Беше тръгнал да ми се качва на конче но аз се дръпнах и той падна на земята.
Аз: Не си познал. И по-добре си запуши ушите.
Той ме послуша. Сложих свирката в устата си и засвирих. Всички застанаха мирно. Камерън се подхлъзна на обелка от банан. Защо ли не се учудвам. Още помня кочината у тях.
Аз: Добре кой си мисли че си е у тях и си е хвърлил обелката?
Наш: Всъщност аз. А и съм си вкъщи.
Джонсън: О това ми хареса.
Аз: Млъквай блонди. А теб горила такава те чака чистене.
Кам: Е аз не съм направил нищо така че.
Тръгна да сяда на един стол но аз изтичах и дръпнах стола гледайки как Камерън се строполява на земята.
Аз: Не ме интересува. Ти ще им помагаш.
Чух звънеца да звъни.
Аз: НАААШ. Отивай да отваряш на Матю.
Наш отиде до вратата и я отвори. Матю влезе и затвори вратата след себе си.
Мат: Нося лепилото.
Аз: Супер. Сега отиваш да лепиш счупената ваза с Шон и Арън.
Наш: Чакай каква счупена ваза?
Аз: Тази която никой не си признава че е счупил. Хайде започвайте да чистите.
Всички започнаха да чистят а аз седнах на дивана.
Наш: Хей я ставай и ти да чистиш.
Аз: Млъкни и чисти.
Наш: Ама.....
Свирнах със свирката.
Аз: Тихо.
Той изпуфтя и продължи с това което прави. Аз ги наблюдавах внимателно. Реших да видя какво правят другите шматльовци. Качих се горе. Бяха се събрали и лепяха вазата. Хванах Тайлър и Картър за ръцете и ги заведох долу.
Аз: Вие двамата ще чистите тук при тях. - посочих останалите.
Те кимнаха и започнаха да чистят.

След един час чистене и даване на зор бяхме готови. Всички седнаха по дивана, пода и столовете. Аз седнах на бар плота.
Аз: Аз отивам в стаята си а вие....... по-добре не правете нищо.
Станах от плота и се качих горе. Влязох в стаята си и оставих вратата отворена за да чуя ако направят някоя глупост. Хвърлих се на леглото и взех книгата в ръка. Чух момчетата как врещят. Изпуфтях и отидох да видя какво се случва. Тия си бяха пуснали мач. Е сега вече няма да мога да ги изтърпя. Качих се отново в стаята си, затворих вратата, сложих си слушалки, пуснах си музика, отново взех книгата и я зачетох.

*Както обещах ето я главата. Дано ви е харесала и до следващата глава.*