Дали това любов е?

Глава 21

Имах чувството че имаше някой вътре. Разтършувах за ключа. Беше в цветето до вратата. Отключих и...... там имаше две завързани момичета! Седях и гледах втрещено. Усетих се и тръгнах да ги развързвам когато чух прокашляне зад мен.
Джеймс: Казах ти че в другите стаи няма нищо интересно!
Аз: ТИ НОРМАЛЕН ЛИ СИ?!
Джеймс: Не викай!
Аз: ДА НЕ ВИКАМ?! ТА ТИ...... Трябваше да послушам Наш и да не се захващам с теб! Обаждам се на полицията!
Джеймс: А не! Няма такива!
Взе телефона ми. Сложи кърпа на устата ми. Не успях да се съпротивя и паднах на пода в безсъзнание.

Събудих се. Бях вързана и имах лепенка на устата. Срещу мен седяха двете момиченца и ме гледаха насълзени. Сведох глава. Защо винаги аз греша?! Винаги аз съм глупачката която се забърква в някаква каша! Винаги аз съм тази която е предадена! Тази която страда! И сега какво? Завързана тук. Свидетел на това.

Наш
Отидох до дома на Джеймс и останалите. Звъннах и той най-сетне отвори.
Джеймс: Ти какво правиш тук?!
Аз: Къде е сестра ми?!
Той: Не е тук.
Аз: Каза ми че идва у вас!
Той: Е тръгна си.
Аз: Не ти вярвам! Знам какъв лъжец си!
Той: Не те лъжа бро.
Аз: Не ме наричай бро! Знам какъв кучи син си и не искам да се захващаш със сестра ми и приятелите ми! Не ти ли стигна че вече съсипа семейството ми?!
Той: Вие сте си виновни че Хейс ви мрази.
Аз: Собственият ми брат ме мрази заради теб! Няма да позволя това да стане със сестра ми!
Той: Виж. Не си добре дошъл затова се разкарай!
Затвори вратата пред лицето ми. Но явно е забравил че не се отказвам лесно!

*И той като мен 😂. Искам да завърша тази книга успешно!*