Дали това любов е?

Глава 4

Аз: Здрасти Кам.
Кам: Не си ли на училище?
Аз: Не ми е до училище.
Той седна на стола срещу мен. Аз отпих от шейка си.
Кам: Да не се е случило нещо?
Аз: Не.
Видях загрижеността в очите му както и факта че не ми вярва. Продължих да пия шейка си. Той продължаваше да ме гледа.
Аз: Искаш ли нещо? Шейк, сок, вода, кафе?
Той хвана едната ми ръка и я обви с неговите. Този жест ме накара да настръхна.
Кам: Искам да си добре. Какво е станало? Нещо с Том? Наш? Някоя приятелка?
Аз: Не може ли да да идвам да пия шейк сама без да има нещо? Просто така защото ми се пие шейк?
Кам: Виждам че нещо е станало. Защо просто не ми кажеш?
Аз: Кам стига.
Кам: Не. Грижа ме е за теб Мади.
Аз: От кога? Познаваме се от два дни.
Кам: Все пак си сестра на най-добрия ми приятел.
Изпих шейка си.
Аз: Чао Кам.
Отидох при сервитьорката, дадох и парите и си тръгнах. Докато вървях усетих как някой отново ме хваща за рамената и ме обръща към себе се.
Кам: Какво ти е?
Аз: Много си настойчив.
Кам: Такъв съм. Мади!
Аз: Добре хубаво. Искаш да знаеш? С Наш се скарахме. Чувал си за бадско-сестринска любов сега чуваш за брадско-сестринки скандал!
Камерън ме гледаше объркано но все така загрижено.
Аз: Защо светът просто не вземе да изчезне и не ме остави намира?
Кам: Хей спокойно. Всички братя и сестри се карат.
Аз: Но аз и Наш сме нямали такъв скандал. Никога.
Кам: Но как е станало?
Аз: Мисля че това ти стига.
Обърнах се и продължих по пътя си.
Кам: Къде отиваш?
Аз: Някъде където ще ме оставят намира.
Кам: Това някъде по-добре да е на закрито защото започва да вали.
Усетих как няколко капки докосват кожата ми. Май наистина щеше да вали. Ставаше все по-силно.
Аз: Ами може малко да ме навали.
Кам: Да те закарам донякъде.
Аз: Не знам.
Кам: Това не беше въпрос. Ще те закарам у вас.
Аз: Там е едно от местата където ми се ходи най-малко.
Кам: Тогава идваш у нас.
Аз: Но....
Кам: Без но. Идвай.
Хвана ме за ръката и ме задърпа нанякъде. Започна да тича а аз с него. Не че имах избор. Стигнахме до колата му. Той буквално ме сложи вътре, качи се на шофьорското място, запали двигателя и тръгна.
Аз: Ти ме отвличаш.
Кам: Не те отвличам.
Аз: А това какво е?
Кам: Завеждам те вкъщи тъй като не искаш да се прибираш а аз не искам да настинеш.
Аз: Звучиш като баба ми.
Кам: Ти баба ли ме нарече?
Аз: Ти да не си блонди по душа?
Кам: О сега ме наричаш глупава баба така ли?
Завъртях очи и се изхилиш.
Кам: А сега ти е смешно.
Аз: Ами да ми тъжно ли искаш?
Кам: Аз съм ти обиден да знаеш.
Аз: Щом си ми обиден спри колата за да сляза.
Кам: Аааа не. Аз съм ти обиден ама ти оставаш.
Аз: Аз обикновено като съм обидена на някой искам да се отърва от него.
Кам: Аз пък не.
Аз: Защо?
Кам: Защото знам че това те дразни.
Изръмжах а той се засмя. Спря колата. Бяхме снигнали до дома му. Той излезе от колата. Аз също. Навън валеше силен дъжд. Кам отново ме хвана за ръката. Задърпа ме към къщата му. Влязохме вътре. Бях като мокра кокошка. Все едно излизах от банята. Събухме си обувките. Отидохме във всекидневната.
Кам: Ей сега идвам.
Аз: Къде отиваш?
Кам: Да се преоблека.
Аз: Ти си си добре. Аз нямам дрехи.
Кам: Споко де. Сега се връщам.
Той се качи горе а аз седнах на един въртящ се стол до масата и започнах да се въртя. Кам слезе и ми метна една тениска.
Аз: Ох бе. Какво да правя с това?
Кам: Облечи го.
Аз: Я забави малко.
Кам: Просто отиди в стаята ми и я облечи.
Аз: А косата кой ще ми я оправи?
Кам: Имам сешоар.
Аз: Сериозно?
Кам: Да. Хайде отивай и се преобличай. И сешоара може да намериш.
Аз: Добре мамо.
Качих се в стаята му и затворих вратата. Явно щях да си седя с мокри панталони. Преоблякох се и затършувах за сешоара. Леле ама той не се е шегувал. Взех го и се изсуших. Слязох долу и сложих моята блуза на парното. Кам се беше излегнал на дивана. Аз отново отидох на въртящия се стол. Ъъъъх тази блуза ми беше много голяма. Носила съм блузите на брат ми и са ми широки но тази просто. Видях колко странно ме гледа Кам. Спрях да се въртя.
Аз: Какво? Не си ли виждал някой да се върти на стол?
Кам: Не очаквах да е 16-годишен.
Аз: Но много обичам да го правя.
Кам: Нищо не съм казал.
Аз: Добре.
Тръгнах да се въртя но пак се спрях.
Аз: А къде са Джаковците?
Кам: Не знам. Но казаха че няма да се приберат скоро. Защо?
Аз: Ами питам.
Кам: Добре.
Пресегна се към масата, взе дистанционното и пусна телевизора. Започна да разцъква каналите. Аз продължавах да се въртя на стола и да се дразня на тениската му. Но нямаше какво да направя. По-добре с широка блуза отколкото с мокра. И без това вече бях започнала да кихам. Чух как телефонът ми изпиуква. Взех го. Батерията ми падаше. Уф.
Аз: Кам.
Кам: Аз.
Аз: Искам зарядно. Той няма да оцелее.
Посочих умиращия си телефон.
Кам: Колко процента е?
Аз: 5.
Кам: Дай ми го.
Станах от стола и му го дадох. Той го сложи да се зарежда. Аз седнах на дивана до Кам.
Аз: Хайде да гледаме филм.
Кам: Моля те само да не е някой лигав, романтичен или сапунка.
Аз: Тъкмо щях да предложа нещо индийско.
Засмяхме се.
Кам: Какво ще гледаме?
Аз: Нещо интересно.
Кам: ,,Бързи и яростни", ,,Властелинът на пръстените", ,,Хаваи 5-0" или ,,Star Wars"?
Аз: ,,Хаваи 5-0" ме устройва.
Кам: Добрем. Ще отида да направя пуканки.
Аз: Окей.
Кам отиде в кухнята. Аз се облегнах на облегалката на дивана. След малко Кам се появи с купа пълна с пуканки.
Кам: Нещо за пиене?
Аз: Не благодаря.
Той кимна и седна до мен. Пуснахме филма. По някое време съм заспала.

*Ето я новата глава. Дано не е станала много скучна. 💬?*