Дали това любов е?

Глава 15

Бях в парка заедно с Наш, останалите, братовчедка ми и Грейси. Честно казано умирах от скука. Момчетата си говореха за нещо, Грейси се гушкаше с Мат а Яна с Камерън. Шон вече го изгубих из тълпата ни. Някой ще вземе ли да ми обърне внимание? Явно не. Шон що за фалшиво гадже си ти? В момента от една страна ми липсваше Том. Поне щях да си говоря с някой. А и имахме хубави моменти. Не. Не трябваше да мисля за него. Ровех си в телефона. То нямаше какво друго да правя. Сложих си слушалките и си пуснах музика. Като никой не ме отразява. Пф. Те губят. Започна песента на Ариана Гранде Side to side. Тази песен много ме кефеше и започнах тихо да си я припявам без да се усетя. Отдалечих се малко от групичката. Изведнъж усетих ръка на рамото си. Рязко се обърнах. Зад мен стоеше високо момче с кафява, малко по-дълга коса и кафяви очи. Свалих слушалките си.
Той: Хей.
Аз: Хей.
Той: Ъм имаш хубав глас.
Аз: Ами мерси.
Усмихнах се глупаво докато той се усмихна сладко.
Той: Как се казваш?
Аз: Мадисън. Но ме наричай Мади. Ти?
Той: Джеймс. Приятно ми е.
Аз: И на мен.
Здрависахме се.
Той: Сама ли си?
Аз: От една страна не. Но от друга да.
Той: Не схванах.
Аз: Да сама съм.
Той: Да се разходим?
Аз: Ами добре.
С Джеймс се запътихме към будката за сладолед.
Аз и Джеймс: Един шоколадов моля.
Спогледахме се и се засмяхме.
Той: Нека са два шоколадови.
Това момче ми харесваше. Продавачът ни даде сладоледите. Тъкмо да платя и Джеймс избута ръката ми и даде неговите пари.
Аз: Мога и сама да си платя сладоледа.
Той: Късно. Аз черпя.
Усмихна ми се а аз вдигнах рамене и си прибрах парите след което Джеймс ми подаде сладоледа.
Аз: Мерси.
Продавачът ни се усмихна. Чакай ама да не ни помисли за гаджета?! Еми шанс какво да се прави. С Джеймс му благодарихме и се запътихме към пътеката.
Разхождахме се и си говорихме около час. Имахме доста общи неща. Изведнъж телефонът ми звънна.
Аз: Извинявай брат ми е.
Джеймс кимна и аз вдигнах телефона.
Аз: Ало.
Наш: Мадс къде си?
Аз: На Луната.
Наш: Сериозен съм.
Аз: Аз също. Ти и никой друг не забелязахте че ме няма. Та как се сети за мен?
Грейси: Аз се зачудих къде си.
Явно са заедно.
Аз: О колко мило. Само ти ли? - мълчание. - Така си и знаех.
Шон: Моля те сега се прибери.
Ама и той ли е там?
Аз: Нека помисля. Мммммм не. Прекарвам си супер и ще остана още малко. Тази луна е толкова забавна.
Наш: Мади!
Аз: Чао.
Затворих му по най-мазния начин.
Джеймс: Защо се държиш така с брат си?
Аз: Как?
Той: Говориш му все едно е най-досадното същество на света.
Аз: Понякога е вярно.
Той: Не се ли разбирате?
Аз: Разбираме се но понякога просто ми се прави на шеф и ме дразни. Това че е по-голям с 3 години не го прави мой началник.
Той: Това е вярно. Трябва да те оставя на свобода. Ти не си малка.
Аз: Като стана дума ти на колко си?
Той: На 22.
Аз: Ал старичък си. Аз съм на 16.
Той: Ой мъник.
Започнахме да се хилим. Неговият телефон извибрира. Погледна съобщението.
Той: Аз ще трябва да тръгвам. Хей да си разменим номерата?
Аз: Добре.
Разменихме си номерата и се разделихме.
Прибрах се вкъщи. Наш беше на дивана.
Аз: Прибрах се мамо.
Чу ме и се обърна.
Той: Къде беше?
Аз: Там където въобще не ме забелязвахте. Трябва да черпя Грейси че се е сетила за мен.
?: Аз вече се почерпих.
Видях я как излиза от кухнята и в ръката си имаше бисквита.
Аз: Ама ти какво правиш тук?
Шон: Аз също съм тук.
Чак сега го забелязах.
Тя: Реших да остана докато се прибереш. Мати нямаше нищо против.
Аз: Мати?
Наш: Само за него слушахме.
Изкикотох се.
Грейси: Е след като си тук аз мисля да се прибирам.
Аз: Защо не останеш за вечеря?
Наш: Да. На нашите няма да им е проблем.
Тя: Наистина трябва да тръгвам защото не съм казала на нашите къде съм и ако не се прибера до час ще се притеснят и абе схванахте бързам. Чао.
Шон: Аз също ще тръгвам.
Аз: Добре. Чао.
Изпратих ги до вратата. Шон ме целуна по челото и си тръгна след което мама и татко си дойдоха и седнахме да ядем. След вечеря се качих в стаята си. Отключих телефона си и видях че някой ми е писал. Джеймс.

Д: Хей.
Аз: Хей.
Д: Искаш ли пак се видим?
Аз: Добре. Кога и къде?
Д: Утре?
Аз: На училище съм.
Д: За един ден нищо няма да стане.
Аз: Ще ми се да кажа същото.
Д: Ами тогава като свършиш?
Аз: Няма да мога. Не може ли в събота?
Д: Ок. Какво правиш?
Аз: Седя до прозореца и си чатя с теб. Ти?
Д: Скучая и чатя.

Початихме си още малко след което реших да си лягам.

*Хей съжалявам че не съм пускала от доста време но нямах идеи. Дано ви е харесало. В следващата глава ще има снимка на Джеймс.*