Дали това любов е?

Глава 3

Най-сетне се прибрахме. В нашия нормашен дом където подът не е осеян с целия китайски народ. Изкъпах се и си направих сутрешните процедури в 13:00. Това звучи доста странно. Аз нямах обедни процедури но ще ми се наложи да имам ако Наш реши отново да ме води при Кам. През остатъка от деня си почивах. Утре беше понеделник и бях на училище. Пак. Въобще не ми се ходеше но какво да ви се оплаквам. Вечерта с мама, татко и Наш гледахме филм.

На другия ден
Събудих се. Направих си сутрешните процедури. Облякох си анцунг и блуза с дълъг ръкав защото ме мързеше да си търся друго. Сложих си маратонките и изчаках Наш.
Аз: Хайде бе Наш оправяш се по-бавно от мен.
Той: Идвам.
Слезе по стълбите и тръгнахме. Качихме се в колата.
Наш: Може ли да те питам нещо?
Той не изпускаше пътя от очи.
Аз: Да питай.
Наш: Защо по едно време изчезна и къде отиде?
Аз: Трябва ли да ти обяснявам?
Наш: И то с подробности.
Аз: Добре но ми обещай да не правиш никакви глупости.
Той кимна. Разказах му какво се случи снощи. Забелязах че ръцете му се стягат по-силно около волана.
Аз: Не прави нищо. Моля те.
Наш: Как е можал да те докосне?! Нали го предупредих!
Аз: Наш моля те!
Наш: Добре.
Отпусна ръцете си. Аз се усмихнах. Не усетих кога бяхме стигнали.
Наш: Ако стане нещо да ми кажеш! Чу ли?
Аз: Добре Наш. Не се тревожи. Чао.
Наш: Чао.
Отидох в класната стая. Видях Грейси да ме чака на чина си.
Аз: Грейси.
Тя се обърна. Видя ме и дойде при мен. Гушна ме. Аз й отвърнах.
Тя: Как си Мади?
Аз: Добре съм. В събота Наш ме заведе на един купон и се запознах с много готини хора.
Тя: Ол разкажи ми.
Аз: През междучасието. Не разбрах ти как си.
Засмяхме се.
Тя: Щом ти си добре значи и аз съм добре.
Аз: Оооо колко мило.
Госпожата влезе. Седнахме си по местата и часът започна.
През голямото междучасие се разхождахме из коридорите и й разказвах за партито. Само пропуснах да споделя за приятната си среща със стената. И Том. Както се разхождахме една съученичка дойде при нас.
Тя: Мади трябва да видиш нещо.
Аз: Какво?
Тя: Гаджето ти и брат ти се бият.
Аз: Какво? Ол не.
Затичах се. Чувах виковете и караницата. Видях как Шон, Мат, Арън и още няколко момчета се опитват да разтърват Наш и Том.
Аз: НАААШ! Какво правиш?!
Той ме чу и се обърна. В това време Том го удари в лицето.
Аз: Мамка му Том! Копеле такова!
Беше му разкървавил носа. Някой беше повикал директорката. Добре че не ме беше чула.
Тя: Идваш веднага в кабинета ми Томас! А ти Наш отиваш при сестрата.
Аз, Грейси, Мат, Арън и Шон тръгнахме с Наш при сестрата. Всички влезнахме вътре.
Сестрата: Може ли само този който ще преглеждам да остане?
Кимнахме и изчакахме отвън.
Аз: Хора ако искате отидете в час. Аз ще изчакам.
Мат: Оставаме тук.
Аз: Както искате. Може ли само да питам какво се случи?
Мат: Ами с Наш отивахме до лафката. Том мина покрай нас и Наш го хвана за блузата и започна да го заплашва а Том се опита да го фрасне и започнаха да се бият. Аз и приятелите на Том се опитахме да ги разтървем и аз се обадих на Шон и Арън да ми помогнат.
Когато чух това просто не можех да повярвам. Все едно съм му казала ,,Направи възможно най-големия проблем." Бях загрижена за него но му бях и бясна. Арън ме извади от транса в който бях.
Арън: Шон също пострада.
Шон погледна гневно Арън.
Шон: Мислех да не й казваме.
Арън: Опа. Извинявай.
Аз: Как така и ти си пострадал?
Шон: Няма ми нищо. Не се тревожи.
Аз: Шон!
Шон: Ох добре.
Той съблече жилетката си. На ръката му имаше голяма рана от която си личеше че е текла кръв.
Аз: И това ти прилича на нищо?!
Шон: Добре съм. Спокойно.
Аз: Спокойно не е точната дума в случая!
Вече бях започнала леко да подвиквам.
Мат: Може ли да се ядосваш малко по-тихо? Не само ти си изнервена.
Аз: Ти май не си ме виждал изнервена!
Започвах да вървя напред назад. Краката не ме държаха на едно място.
Мат: Аз отивам да видя какво става с Том. Арън ела с мен.
Двамата отидоха при кабинета на директорката. Аз, Шон и Грейси останахме пред кабинета. Продължавах да крача напред назад. Вратата на кабинета на сестрата се отвори. Наш излезе от нея заедно със сестрата.
Тя: Нека да се прибере вкъщи. Нищо му няма но по-добре да се прибере.
Аз: Благодаря Ви. Приятен ден. - после се обърнах към Наш - Ще се прибера с теб.
Нищо не каза. Само кимна.
Грейси: Аз ще ти дам домашните.
Аз: Мерси.
Отидохме до класната стая. Взех си нещата, обясних на господина защо си тръгвам и излезнах от стаята. Изчаках Наш. Когато той се появи се запътихме към колата.
Аз: Какво беше това Наш? Казах ти да не правиш проблеми а ти направи точно това.
Наш: Съжалявам но не се сдържах като го видях с онази курва.
Аз: Можеше просто да ги подминеш.
Наш: Не се сдържах ясно!
Аз: А щеше ли да ми кажеш?! Осъзнаваш ли че и Шон е пострадал заради твоите несдържания?! Осъзнаваш ли че може последствията да не са много приятни?!
Наш: Ще спреш ли да ми говориш?! Достатъчно съм ядосан!
Беше започнал да повишава тон. Усетих че се ядосва но аз също бях ядосана. Спрях на място.
Аз: Така ли ще си говорим?
Наш: Ти започна първа.
Аз: Ти правиш глупости! Не аз! Ако ще си говорим така ще се върна в час.
Наш: Хубаво. Връщай се.
Качи се в колата и тръгна. Аз останах на мястото си и просто гледах отдалечаващата се кола. С Наш никога не се бяхме карали така. Само за някакви дреболии. Но това беше първият ни скандал. Когато изгубих колата от поглед се запътих към близкото кафене. Трябваше ми нещо освежаващо. Седнах на една свободна маса. Една сервитьорка дойде до мен.
Тя: Добър ден.
Аз: Добър ден.
Тя: Какво ще желаете?
Аз: Един шоколадов шейк моля.
Тя: Добре.
Отиде да ми донесе шейка. Извадих си телефона и започнах да си ровичкам в него. По едно време получих съобщение. Отворих го. Грейси ми беше писала.

Не знам дали можеш да говориш затова ти пиша. Изключиха Том защото вече имал много провинения. Вече с Наш можете да бъдете спокойни и се надявам той да е добре. Както и ти. Аз влизам час. Ако искаш после можеш да ми звъннеш. Хохо♡.

Не ми беше до празнуване защото можеше да изключат и Наш. Тогава вече нямаше да съм спокойна. Сервитьорката дойде с шейка.
Тя: Заповядайте.
Аз: Благодаря.
Остави шейка и си тръгна. Усетих как две ръце докосват рамената ми.
?: Хей Мади.
Гласът ми беше познат. Обърнах се.