Дали това любов е?

Глава 12

Днес братовчедка ми Яна щеше да идва на гости. Щеше да остане за две седмици. Тъй като е доста надута няма да бързам на ,,късам" с Шон. Дъа не питайте. По-голяма е от мен и брат ми. Щеше да спи в стаята за гости. Съжалявам но не съм гостоприемна. Точно обратното. Леле сигурно като види приятелите на Наш ще иска да офейка по-бързо. Но ние на това се надяваме нали? Вече разбрахте че не я харесвам особено. Е и вие с такава братовчедка няма да се разбирате. Да кажем че в училище е била кифлата на класа. Но аз не мога да повярвам че ми е братовчедка. С нея нямахме нищо общо. Ама нищо. А сега аз и Наш трябваше да я чакаме. Ъх. Ето го и таксито. Тя излезна от него с куфар. После таксиджията извади от багажника още два.
Яна: Здравейте братовчеди.
Ъх как ме дразни.
Аз: Здравей Яна.
Лепнах си една фалшива усмивка на лицето.
Наш: Това са две седмици за какво са ти толкова дрехи?
Яна: Наш нищо не разбираш. Тези дрехи дори няма да ми стигнат. Нали така Мадс?
Аз: На мен и един куфар щеше да ми стигне но както и да е.
Яна: Пф. Вижте сега. Аз пазя репотация. Трябва да се обличам различно. Може някое готино момче да направи парти. Нали знаете че аз обожавам партита.
Аз: По-добре кажи на Камерън да изтърпи две седмици. - шепнех за да ме чуе само Наш.
Яна: Какво каза?
Аз: Чудех се защо още стоим тук а не влезем вътре.
С Наш направихме път Яна да влезе.
Яна: Ами куфарите? Наш ти си момчето ти ще поемеш.
Наш: Ох добре.
Взе куфарите и влезна вътре.
Яна: Остави ги в стаята ми.
Аз: Знаеш че ,,стаята ти" е стаята за гости нали?
Яна: Тези две седмици е моята стая и Наш ще остави куфарите ми там.
Аз: Чакай малко той не ти е слуга.
Наш: Остави Мади.
Наш качи куфарите и слезе при нас след което се просна на дивана.
Яна: Гладна съм.
Аз: Хладилникът е в кухнята.
Яна: Но аз не знам какво да ям.
Аз: Ще отвориш хладилника и ще си избереш.
Яна: Ама аз искам сандвич а не знам къде са продуктите.
Наш изпуфтя и тръгна да става но го спрях.
Аз: Аз ще се оправя братле. Яна ако искаш да ядеш идваш с мен в кухнята.
Преди да каже нещо я дръпнах и помъкнах към кухнята.
Аз: С какво искаш да е сандвича?
Яна: Не знам. Изненадай ме.
Аз: Добре тогава с какво не искаш да е сандвича?
Яна: Изненадай ме.
Ще я удоша! Отидох до хладилника, взех продуктите и направих сандвича. Сложих го в една чиния и го сложих на масата.
Яна: Жадна съм. Ис.....
Взех една чаша с вода и й я подадох.
Аз: Заповядай.
Отидох на при Наш и се пльоснах до него на дивана.
Аз: Дойде преди 10 минути и вече искам да си тръгва.
Наш: Спокойно сис. Само две седмици.
Аз: Добре че сме на даскало. Не мога да повярвам че казах това.
Наш: Дъа......
Изведнъж Яна се появи и седна най-мазно между нас.
Тя: Е какво ще правим?
Наш: Ами поканих момчетата....
Аз: Пак.
Наш: Да.
Яна: Момчета?
Изведнъж усмивката й стигна до ушите.
Аз: Точно с тези момчета ли ще се занимаваш?
Наш: Единственият й шанс е Камерън.
Аз: И той ли ще идва?
Наш: Да. Но спокойно и Шон ще е тук.
Яна: Кой е Шон?
Наш: Не го ли помниш?
Яна: А онзи Шон.
Аз: Да и ми е гадже.
Как да не се похвали човек? Усмихнах се защото знаех че това я дразни. Та милата тя още си няма гадже а по-малката й братовчедка вече е с второ. Почти.
Яна: Ами Том?
Аз: Скъсах с него.
Яна: Защо?
Аз и Наш: Дълга история.
Яна: Окей? Та преди малко стана въпрос за някакъв Камерън?
Наш: Ще се запознаете.
Аз: Но Мат няма да ходи никъде без надзор.
Наш: Няма аз да го надзиравам.
Яна: Аз ще го надзиравам.
С Наш се засмяхме и паднахме от дивана.
Аз: Ти и Матю?
Яна: Да защо не?
Наш: Боже дай ми сили.
Продължихме да хилим на земята. На вратата се звънна и Наш стана да отвори. Там бяха всички. Аз се изправих все още подхилквайки се а Наш пусна момчетата да влязат. Шон дойде до мен и ме целуна по челото.
Яна: Това ли е Шон?
Аз и Шон: Да.
Шон: Ти си Яна нали?
Яна: Да.
Наш: Яна ела да те запозная.
Яна отиде при останалите. Обичам те Наш!
Аз: Така. Сигурна съм че братовчедка ми ще се лепне на Камерън.
Шон: От къде знаеш?
Аз: Не знам просто знам. - Шон се засмя - Какво ти е толкова смешно?
Той: Нищо нищо.
Аз: Е какво ще правите сега?
Той: Не знам за тях но аз оставам с теб.
Учудих се на това което каза.
Аз: Защо? Защо не останеш с тях? И братовчедка ми?
Той: Предпочитам след случката с Кам да не оставаш сама след като е и у вас.
Аз: Ами добре. Ти си преценяваш. Но аз няма да стоя тук а в стаята ми.
Той: Тогава натам.
Затича се към стълбите а аз след него. Спрях се на първото стъпало. Обърнах се назад и видях погледа на Камерън върху мен. Стоях и го гледах. Той правеше същото.
Шон: Мади идваш ли?
Аз: Да. Да. Идвам.
Обърнах се и заизкачвах стълбите.

*Завърнах се. И да знам забавих се. Но нямах идеи и ето че най-сетне написах главата. И имам още нещо да ви кажа. Ще правя нещо като книга в която ще пиша информация за книгите ми и не само. Можете да го намерите в профила ми. И не питайте защо съм сложила такава корица. Ако го видите ще разберете за какво говоря 😂😂😂😂. А за следващата глава не знам кога ще я кача.*