Дали това любов е?

Глава 10

Тримата бяхме заспали на дивана. Е. Аз. Наш и Кам бяха на пода и спяха като пънове. Хрумна ми страхотна идея. Но това щеше да стане после. Станах и се погледнах в огледалото. Косата ми беше като кощница която се е спуснала по баир, заплела се е в няколко храста, блъснала я е кола, после пак е тръгнала по баира, блъснала се е в дърво и се е срещнала с котка. Качих се в стаята си и си оправих косата защото иначе някой щеше да се уплаши. Когато си оправих косата слязох долу. Отидох до кухнята и взех два тигана. Започнах да викам и да ги удрям един в друг.
Аз: Ставайте спящи красавици!
Момчетата се стреснаха и се събудиха. Наш си удари главата в масата а аз се засмях.
Наш: Добро утро и на теб.
Кам: Искам палачинки!
Аз: Доообре. От мен да мине.
Отидох в кухнята и направих палачинките. Момчетата бяха на масата. Разпределих палачинките в 3 чинии и ги оставих на масата. Отидох до хладилника и извадих портокалов сок. Взех си чаша и го сипах в нея. Върнах кутията в хладилника и седнах на масата. Кам вече беше на втората палачинка а Наш беше забравил да яде.
Аз: Кам си е добро прасе.
Той започна да грухти а аз се засмях. Започнах да си ям палачинката. Изпих сока и оставих чинията и чашата в мивката. Наш се беше запътил към банята.
Аз: Аз съм първа в банята. Ти имаш чинии за миене.
Наш: Ама....
Аз: Направих ти палачинки.
Наш: Оф добре.
Отидох в банята и си измих зъбите. После се върнах при момчетата. Наш се запъти към банята. Аз се пльоснах на дивана. Кам последва примера ми с фотьойла. Пуснах телевизора и започнах да разцъквам по каналите. Спрях се на някаква комедия. Наш се появи и седна на дивана до мен.
Аз: Отивам да се преоблека.
Станах и отидох в стаята си. Облякох си гащеризон и бяла тениска. Телефонът ми звънна. Беше Грейси.
Аз: Хей Грейс.
Тя: Хей Мади. Трябва ми помощ. Ела зад мола. Чакам те там.
Аз: Но какво..... - тя вече беше затворила.
Взех си телефона и излязох от стаята. Слезнах по стълбите, отидох до входната врата и си обух кецовете.
Наш: Къде отиваш?
Двамата с Камерън се излежаваха на дивана.
Аз: Навън.
Наш: Ама....
Не го дочаках а затворих вратата. Запътих се към мола.

Аз: Е какъв е пожара?
Грейси: Загубих си някъде гривната.
Аз: И това е спешно?
Тя: Виж. Много мрънках на майка ми за тази гривна. За нея да дадеш двайсетачка за гривна било скъпо.
Аз: Ами скъпо е. Дала си толкова много пари за една гривна?
Тя: Ами тя беше много красива. Все тая. Майка ми ще ме убие ако разбере че съм я загубила.
Аз: Добре. Как изглежда?
Тя ми описа гривната. Знаех я тази гривна. Виждала съм я. Беше от злато и по нея имаше камъчета. Започнахме да търсим. Честно казано никога не съм идвала зад мола.
Аз: А от къде знаеш че е тук?
Тя: Ами не знам. Претърсих в нас и я нямаше. А и днес идвах тук.
Аз: А какво забога си правила тук?
Тя: Амииии......
Аз: Грейси изплюй камъчето.
Тя: Срещнах се с Матю.
Аз: Матю?
Тя: Да. С него сме заедно.
Аз: Тоест сте гаджета?
Тя: Да.
Аз: И защо не си ми казала?
Тя: Ами не знам. Не знаех как ще се почувстваш като разбереш че най-добрата ти приятелка излиза с най-добрия приятел на брат ти.
Аз: Чакай обърках се.
Тя: Хайде да търсим гривната.
Аз: Добре но този разговор не е приключил.
Продължихме да търсим гривната.

Грейси: Няма я тук. Какво ще правя?
Аз: Успокой се. Ела в нас и там ще измислим.
Тя: Добре.
Двете се запътихме към нас.
След 15 минути бяхме там. Кам и Наш гледаха нещо на масата.
Аз: Хей момчета. Какво правите?
Кам: Намерих си гривна.
Наш: Златна е.
С Грейси се спогледахме. Отидохме да видим гривната.
Гресйси: Това е моята гривна!
Аз: Била е тук през цялото време?!
Наш: Твоя ли е?
Аз и Грейси: Да!
Кам: Ето ти я.
Кам я подаде на Грейси която си я сложи на ръката.
Тя: Мерси.
Аз: Ние сме в моята стая.
Задърпах Грейси към моята стая.
Аз: Сериозно?!
Тя: Какво?
Аз: Гривната е била тук през цялото време а аз в търсенето й трябваше да ръчкам плъх с пръчка за да видя дали е жив!
Тя: Успокой се. Поне си я върнах.
Аз: Е поне има още една хубава новина.
Тя: Каква?
Аз: Разбрах за теб и Матю. Разказвай.
Тя: Ами той просто ми звънна един път и искаше да излезем. Аз се съгласих все пак нямаше какво да правя. Отидохме в парка и той ми каза че ме харесва и така.
Аз: А ти харесваш ли го?
Тя: Да. Мил е. Държи се добре с мен. Всеки ден си пишем ако не се видим.
Аз: О колко сладко.
Телефонът й извибрира. Някой й звънеше.
Тя: Ало...... Да....... Добре идвам....... В Мади съм....... Добре. Чао. - затвори телефона и се обърна към мен - Трябва да си тръгвам.
Аз: Добре. Ще те изпратя до вратата.
Изпратх я до вратата и отидох в стаята си. Извадих си дрехи от гардероба с които да се преоблека. Някой почука на вратата.
Аз: Влез.
Вратата се отвори а на прага й стоеше Кам.
Аз: Къде е Наш?
Кам: Излезе за малко. Може ли да стоя при теб?
Аз: Ами добре. Само че ще отида да се преоблека и идвам.
Кам: Добре.

Камерън
Мади отиде да се преоблече. Видях че забрави да затвори вратата на гардероба. От вътрешната му страна имаше снимка. Любопитството в мен надделя. Отидох да видя снимката. На нея бяха Наш и някакво синеоко момиченце като малки. Но това не е ли Мади? Чакай но тя е с кафяви очи. Тотално се обърках. Защо тук Мади е със сини очи? Вратата се отвори. Мади влезе в стаята.
Тя: Кам какво правиш?
Видях притеснението в очите й.
Аз: Просто гледах снимката и се чудех ти ли си момиченцето?
Мади ме дръпна от гардероба, хвърли вътре дрехите си от преди малко и затвори вратата.
Аз: Мади ти ли си това?
Тя: Кам...... аз...... Не. Това е...... ъъъъм..... братовчедка ми. Да. Братовчедка ми....... Бини.
Усетих че ме лъже.
Аз: Мади какво се е случило?
Тя тръгна да казва нещо но телефона ми звънна. Беше Джак. Джонсън.
Аз: Да?
Той: Къде си?
Аз: В Наш. Защо?
Той: Бързо ела вкъщи.
Аз: Защо?
Той: Просто ела.
Аз: Добре добре. Идвам.
Затворих телефона.
Мади: Какво има?
Аз: Джонсън каза да се прибирам бързо. Но ти ще ми кажеш ли? - тя си замълча - Ясно. Тръгвам.
Изхвърчах от стаята и излязох от къщата.

*Ето я главата. Онази гадост с плъха не знам защо я написах Надявам се да ви е харесла и до следващата глава.*