Дали това любов е?

Глава 19

С Грейси отидохме в парка след училище. Разхождахме се и си говорехме.
Аз: Как върви с Матю?
Тя: Супер. Той е много грижовен и мил. Вчера ходихме на кино и ми беше купил страхотно мече! Той е гаджето за което винаги съм мечтала! Голяма късметлийка съм че го срещнах! Много го обичам!
Аз: Толкова много се радвам за вас! Вие сте най-сладката двойка която познавам! Честно направо ви завиждам!
Тя: Няма защо да ни завиждаш. Сигурна съм че си преживяла Том и ще намериш някой. Кой знае? Може да се окаже доста близо!
Аз: Благодаря ти че винаги ме укоражаваш!
Тя: Нали за това с приятелите! Да си помагат и укоражават. Ела.
Двете се прегърнахме. После видях много познато момиче. Барбара. Отиваше някъде.
Аз: Хей!
Грейси ме погледна странно. Затичах се към Барбара която ме забеляза.
Аз: Трябва да ми обясниш какво имаше предвид миналия път!
Барбара: Ол. Ти си онази. Мади?
Аз: Да същата съм!
Грейси: Може ли да ме запознаеш с новата си приятелка. Аз съм Грейси.
Аз: Това е Барбара.
Барбара: И не сме приятелки!
Аз: Кажи ми защо се държеше така миналия път!
Тя: Защо милото ти братче не ти каже? Или най-добрия му приятел?
Аз: От къде знаеш че имам брат?
Тя: Знам много за теб, семейството и приятелите ти.
Аз: Коя си ти мамка му?!
Тя: Момичето което не може да ти отговори на въпросите. Чао.
Аз: Не си...... отивай.
Тя вече ходеше по пътеката. Нямаше смисъл да я спирам.
Аз: Трябва да разбера коя е тази!
Грейси: Знам Мадс. Знам. Хайде да се прибираме за да се успокоиш.

*Най-сетне успях да напиша главата. Писах я няколко дни. Накрая измислих да напиша нещо за да я кача най-сетне! До следващата глава.*