Дали това любов е?

Глава 14

Аз: Ти си един долен предател!
Наш: Нищо не съм направил.
Аз: Напротив!
Наш: Какво съм направил?
Аз: Много добре знаеш какво!
Наш: Не не знам.
Аз: Знаеш.
Наш: Не знам.
Грейси: Мади успокой се.
Шон: Нищо не е станало.
Аз: Напротив. Матю ще потвърди.
Мат: Я чакай малко. Не ме намесвайте в споровете си.
Аз: Значи и ти си заподозрян.
Грейси: Мади....
Аз: Не ме мадосвай!
Шон: Само дишай.
Аз: Ма аз дишам.
Шон: Сигурна ли си?
Аз: Наш не се опитвай да се измъкнеш.
Мат: Хора това е просто игра.
Аз: Но той мами!
Наш: Не мамя. Спечелих....
Аз: Нечестно и неподчено!
Наш: Не е вярно.
Аз: Напротив. Ти си един долен предател. Мразиш ме.
Наш: Не е вярно.
Аз: Напротив.
Мат: Филмираш се.
Аз: Ти се филмираш!
Шон: Наш какво си й дал да пие?
Наш: Вода.
Мат: Дали?
Грейси: Я оставете детето на мира.
Наш: Да правим нещо друго защото след малко ще се превърне в чудовище и ще ме изяде.
Аз: Много бързо се учиш млади падуане.
Наш: Извинявай но аз съм учителят тук.
Аз: Не си извинен. Тъмната страна те е подлъгала.
Мат: Моля те махни я тая качулка че ме плашиш.
Аз: Тази качулка подчертава мощта ми. Мощта на тъмната страна.
Шон: Тъмната страна обича ли да я гъделичат.
Аз: Бунтовническа измет.
Наш: Я се спри.
Замери ме с възглавница. Всички започнахме да се хилим като напушени.

Поиграхме още малко време когато трябваше да се прибираме от дома на Матю. Аз се прибирах с Шон и Наш.
Аз: Момчета аз мисля да се разходя.
Шон: Да дойда ли с теб?
Аз: Не. Не зарязвай Наш защото после ще ми мрънка. А и искам да съм сама.
Наш: Да не зарязвай Наш. И Наш не мрънка. Той се оплаква.
Шон: Значи ще зарежеш Шони и Наши?
Аз: Всъщност да.
Подсмихнах се а Шон се опита да си придаде тъжна физиономия но не му се получи.
Аз: Ще се прибера за вечеря Наш. Но кажи на нашите все пак да не ме чакат.
Наш: Нали знаеш че и Шон ще вечеря в нас?
Аз: Да затова ще гледам да се прибера навреме.
Наш се подсмихна а аз го ударих зад врата.
Аз: Чао момчета.
Шон: Чао Мадс.
Целуна ме по челото и двамата се запътиха към вкъщи а аз към парка.
Разхождах се около половин час. Мислех вече да се прибирам.
?: Хей Мадс.
Обърнах се и кой да видя: Том и някаква кифла с фалшиви нокти.
Аз: Я кой е с поредната.
Тя: Аз не съм поредната. Аз съм последната.
Аз: Да последната преди всички последни с които ще излиза.
Том: Къде е твоят Шони? Да не би да те е зарязал?
Аз: Не. За твое съжаление.
Том: Ол колко жалко. Съжалявам го горкото момче. Като те знам каква си просто се радвам че скъсахме.
Спомних си за случката в мола. Ярост обзе тялото ми. Тръгнах да го удрям но няколко ръце ме хванаха.
?: Успокой се Мади.
?: Не си заслужава.
Разпознах гласовете на Джаковците. Ъх ако не бяха дошли..... Започнах да се дърпам но те не ме пускаха.
Том: Ол вие да не играете някакъв театър?
Пачаврата: Честно ли? Тия не стават за актьори.
Аз: Само да се добера до екстеншъните ти кучко.
Гилински: Мадисън?
Аз: Кажи.
Пачаврата: Джак.
Джонсън: О не.
Пачаврата: Много време мина Джак.
Гилински: Така е Мадисън.
Аз: Ама аз съм тук.
Гилински ме пусна и пристъпи напред. Успокоих се защото бях доста объркана но Джонсън май не смееше да ме пусне.
Той: Тук май си имаме сбирка на адаши. Някой друг Том няма ли да се появи?
Гилински: Не се прави на остроумен.
Мадисън (мисля): Въобще не си се променил. Останал си си все така скучен.
Гилински: Като гледам ти доста си се променила. Сменила си екстеншъните.
Том: Не й говори така ясно!
Гилински: И кой го казва? Ти си по-голямо копеле от фалшивите нокти на Мадисън.
Аз: За коя Мадисън става дума?
Джонсън: За коя Мадисън мислиш че става дума!
Аз: Толкова хубаво име за такава кучка.
Гилински: По-добре да не обиждаме кучките.
Том тръгна да удря Гилински но аз реаргирах бързо и ритнах ,,малкия Том".
Аз: Ох извинявай. Нещо кракът ми се схвана.
Аз и Джаковците се засмяхме докато Том се гърчеше от болка.
Мадисън: Кучка!
Аз: Подобно.
Тръгнах наперено нанякъде а Джаковжите ме последваха.
Джонсън: Това сигурно боли ужасно много.
Аз: Ако си мислиш че ми пука. - обърнах се към Гилински - Какво е станало между вас?
Той: Бяхме гаджета доста дълго време. Но изведнъж не знам какво й стана. Промени се. Не можех да я позная. И един ден тя ми изневери с най-добрият ми приятел.
Погледнах към Джонсън.
Той: Не ме гледай. Не бях аз.
Гилински: Беше Сами. Стар приятел. От тогава не сме общували. Просто ги заварих в моята стая да се натискат. Не знаех какво да направя. Ако не беше Джак Сами доста щеше да пострада. Бях супер ядосан.
Докато с Джонсън се усетим Гилински удари едно дърво покрай което минахне. Това ме накара да подскоча и да се скрия зад Джонсън.
Аз: Какво ти става бе? Осъзнаваш че и аз преживах това с Том нали? Знаеш ли че от тогава не ходя в онзи мол?
Джонсън: Тази кръв от ръката ти ли тече или от дървото?
Погледнах ръката на Гилински която беше в кръв. Имаше малко и по кората на дървото
Аз: Джонсън много си глупавичък. - потупах го по главата - Сега трябва да ходим до аптеката.
Гилински: Ама....
Аз: Няма ама. Хайде.
Запътих се към аптеката а Джонсън дърпаше Гилински след мен. Отидохме в аптеката. Купихме необходимото и излезнахме. Седнахме на една пейка и се заех с раната на Гилински.
Той: Това боли!
Аз: Тихо тихо. Остави на леля Мади да ти превърже раничката.
Джонсън се засмя.
Гилински: Изобщо бива ли те?
Аз: Ааа ти с кой мислиш че говориш? Аз съм сестра на Наш Гриър който обича да се пребива и да удря дърветата. Горкото дърво. Сигурно много го боли.
Гилински: Ами аз?
Аз: Какво ти?
Джонсън продължаваше да се хили и аз също започнах да се хиля. Превързах раната и станах от пейката.
Аз: Е момчета аз ще си тръгвам.
Джонсън: Искаш ли да те изпратим?
Аз: И той да ми разкървави къщата? Не мерси. Чао.
Джаковците: Чао.
Запътих се към нас.

*Завърнах се. Музата малко е решила да отиде на разходка и да не се върне но ето че открих част от нея. Дано ви е харесало и до следващата глава.*