Глава 18

647 46 1
                                    

Аз: Казвай си направо!
Шон: Какво да казвам?
Аз: Знаеш нещо!
Той: Не не знам!
Аз: Така ли?!
Той: За какво говориш по дяволите?!
Аз: Случило се е нещо между Джеймс, Кам и Наш. И ти ще ми кажеш!
Той: Както ти каза на Кам за....
Аз: Това е друга тема на разговор Шон! Виж. Трябва да знам. Какво не му харесват? Защо не искат да излизаме?
Той: Питай ги.
Аз: Няма да ми кажат. Но ти ще ми!
Арън: Хей спри да го измъчваш!
Аз: Теб ли искаш да измъчвам?
Той: А не мерси. Ще проспусна.
Аз: Тогава си яж сандвича!
Започна да отхапва по-бързо.

Кам: Хей. Наш ми каза всичко. Вече може да не криеш.
Погледнах го с повдигната вежда и се подпрях на шкафчеро си.
Аз: Знаеш ли? И двамата искаме да изкопчим нещо за другия но не ни се получава.
Той: Ще се направя че знам за какво говориш. Но аз се опитвам от по-рано. Така че трябва да знам по-рано.
Аз: Логиката ти ме кефи но трябва да влизам в час. Грейси ме чака.
Избутах го и отидох в класната стая където беше Грейс.
Тя: Не успя нали?
Аз: Не точно. Прави се на остроумен.
Госпожата: Запазете тишина!
Двете млъкнахме и запопнахме да си записваме урока.
Физическо. Е сега щях малко да разпусна. Бяхме в женската съблекалния. Преоблякохме се. Грейси искаше да ми прави плитка за часа но аз просто се вързах на една небрежна опашка. Госпожата ни извика и всички се насочихме към салона.
Госпожата: Днес ще имате час с горен курс. Ще играем волейбол, отбор момчета и момичета от един клас. А сега загрявайте.
Загряхме и заехме позиций. Аз бях до мрежата а Наш от другата й страна.
Аз: Сега ще видим кой е по-добър.
Той: Ние разбира се.
Аз: Какво самочувствие. Хей докато си говорим така сладко, - обърнах се, намигнах на Грейси която ми подаде топката и аз направих забивка така че Наш да не може да реаргира - ние ще бием. Кой е по-добър сега?
Той: Играта още не е свършила сестро.
Играхме още малко и накрая часът свърши. Бяхме наравно.
Аз и Наш: Какво?! Не може да бъде?!
Грейси: Хайде хайде ще го преживеете.
Мат: Аз пък се радвам че сме равни.
Двамата се гушнаха.
Наш: О толкова сте сладки че чак ще повърна.
Ръгнах го. Засмяхме се и пак отидохме по съблекалнийте. С Грейси се преобухме набързо.

*Тази книга много мъчно ще я завърша. Имам идея какво да се случи, как да се случи но...... не мога да я формулирам!*

Дали това любов е?Wo Geschichten leben. Entdecke jetzt