Дали това любов е?

Глава 5

Събудих се. Все още бях на дивана в къщата на Кам. Той беше до мен и още спеше. Внимателно се пресегнах към телефона си който се беше заредил. Оставаше и да не беше. Видях колко е часа. 9:30. Вече бях пропуснала първите два часа и от третия оставаха 10 минути. Имаше ли смисъл да ходя на училище? Видях че имах пропуснати обаждания. От Наш. Станах внимателно и отидох в кухнята. Звъннах на Наш. Бях доста притеснена. Дали ми беше много ядосан? Явно не защото вдигна телефона.
Наш: Мади. Най-сетне. Къде си? Защо не вдигаш телефона? -можех да усетя облекчението му - Притесних се за теб. Казах на нашите че си в Грейси. Цяла нощ не съм спал....
Аз: Наш успокой се.
Наш: Къде си забога?
Аз: У Камерън.
Наш: Какво?
Аз: Ами той ме домъкна до тях заради бурята.
Наш: Защо говориш толкова тихо?
Аз: Защото той спи на дивана и може много добре да ме чуе. Не си ли на училище?
Наш: Не. Нашите казаха да си остана вкъщи и трябваше ти вече да си се прибрала.
Аз: Всъщност сега трябваше да съм в училище.
Наш: Вече няма смисъл.
Кам: Мади.
Аз: Чакай малко Наш. - махнах телефона от ухото си - Да Кам.
Кам: С кой говориш?
Аз: С Наш по телефона. - отново сложих телфона на ухото си - Наш ще закусвам в Кам и ще се прибера.
Наш: Искаш ли да дойда да те взема с колата?
Кам: Спокойно Наш. Аз ще я закарам.
Обърнах се. Кам стоеше зад мен и ровеше в хладилника.
Наш: Какво?
Аз: Чакай. - включих го на високоговорител и кимнах на Кам в знак да говори.
Кам: Ще закусваме и ще я закарам.
Наш: Кам това ти ли си?
Кам: Да аз съм.
Наш: Добре. Аз съм си в нас.
След това затвори телефона.
Кам: Кафе?
Аз: Не. Не пия кафе.
Кам: Защо?
Аз: Защото смърди ужасно.
Кам се засмя и седна на масата. Изгледах го странно.
Кам: Ол извинявай. Аз не закусвам. Искаш ли нещо?
Аз: Ще видя какво има в хладилника.
Отидох до хладилника и го отворих. С крайчеца на окото си зърнах течен шоколад и ме връхлетя идея.
Аз: Имате ли тесто за палачинки?
Кам: В шкафа.
Отидох до шкафа и взех тестото. Направих палачинки. Сложих ги в една чиния. Взех една, намазах я с течен шоколад, навих я и започнах да я ям.
Кам: Тези палачинки изглеждат много вкусно.
Аз: Ами нали аз ги правя.
Кам: Леле какво самочуствие.
Засмяхме се.
Аз: Знам че преди малко ми каза че не закусваш но аз да те питам. Искаш ли?
Кам: Мисля тази сутрин да ми е изключение. Ще ги пробвам.
Той си взе една и направи като мен.
Аз: Еее?
Кам: Много е вкусно.
Изяде я толкова бързо че не разбрах кога си взе втора.
Аз: Хей хей хей. Остави и за Джаковците.
Кам: Да са се прибрали по-рано.
Засмях се и си изядох палачинката.
Аз: Отивам да се преоблека.
Кам кимна и продължи с третата палачинка. Леле какъв лакомник. Взех си блузата и отидох да се преоблека след което оставих блузата на Кам на леглото му и слязох долу. Кам се появи, обухме си обувките и излязохме от къщата. Качихме се в колата и погеглихме. Писах на Наш че сме тръгнали.
Кам: Като гледам не сте си много сърдити.
Не казах нищо защото не знаех какво. Продължавах да гледам през прозоеца. Снигнахме. Слязохме от колата и тръгнахме към къщата ми. Звъннах на вратата. Наш ми отвори и мигновено ме прегърна.
Наш: Мади толкова много се притесних.
Аз: Да знам Наш. Извинявай.
Отделихме се след което Наш се обърна към Кам.
Наш: Благодаря и на теб Кам.
Кам: Хей. Винаги.
Двамата си направиха поздрава.
Наш: Искаш ли да влезеш?
Кам: Не. Аз ще тръгвам сега но може после да се видим.
Наш: Окей.
Кам: Чао.
Аз и Наш: Чао Кам.
Той се качи в колата си и тръгна. С Наш се прибрахме.
Наш: Защо не ми звънна?
Започва се.
Аз: Защото ми падна батерията.
Наш: Ами не го ли зареди?
Аз: Заспах преди да се зареди.
Наш: Добре какво ти става?
Аз: Не мен ли?
Наш: Да на теб.
Аз: Казва го човека който се сби с най-шибаното копеле в даскало.
Наш: Твоето бившо шибано копеле.
Аз: Моля?! Ти какво намекваш?!
Вече говорех през зъби. Това изречение просто премина границата.
Наш: Намеквам ти че го направих заради теб.
Аз: И сега аз съм виновна така ли? Аз съм виновна че ти не можеш да се сдържаш! Виновна съм че той ми изневери с няква курва и че ме сближи със стената а ти си решил да го пребиеш! - вече сълзи се стичаха от очите ми - Да си бях останала при Камерън!
Качих се по стълбите. Влязох в стаята си и треснах вратата. Хвърлих се на леглото и вече бях заплакала. Наш правеше ситуацията по-гадна отколкото всъщност беше. Някой ми звънна но не му обърнах внимание. После звънна втори път. Трети и четвърти. Вече ме дразнеха. Тръгнах да си изключвам звука но реших да вдигна.
Аз: Какво? Какво е станало? Защо ми звъниш?
Грейси: Къде сте и защо и двамата не си вдигане телефоните?! Матю се опитва да се свърже с Наш а аз с теб!
Аз: Вкъщи сме си и днес няма да ходим на училище.
Затворих телефона без да кажа нищо повече. Но някой пак реши да ми звънне. Този път беше Шон. Не питайте защо му имам номера.
Аз: Оф какво сега?
Шон: Я кой реши да вдигне.
Аз: И с Грейси си говорех преди около 20 секунди. И да знам какво ще ми кажеш. Чао.
Затворих и си изключих телефона защото вече ме дразнеха. Знам че е грубо но бях твърде ядосана да говоря с когото и да е. Сложих лицето си върху възглавницата до мен. Реших да се изкъпя. И да поуча за утре защото вкъщи няма да седя. Отидох в банята. Съблякох дрехите си, пуснах водата и я оставих да пари тялото ми. Измих се, сложих си хавлията и отидох в стаята си. Облякох се и си изсуших косата. След това седнах да уча за утре.

*Ето я главата. Надявам се не съм прекалила и се надявам да ви е харесала. Поне малко. Ще кача некста тази седмица ако не другата. Почти е готов ☺.*