Глава 20

598 47 3
                                    

Джеймс и момчетата ме бяха поканили у тях. Разбира се аз приех. Нямаше какво да правя в нас. Дано само Барбара не дойде отново! Нещо не е наред в това момиче.
Стигнах къщата. Звъннах и Джеймс ми отвори. Подкани ме да влезна и аз го направих.
Той: Ако не ти се играят видео игри може....
Аз: Я давай джойстика ще ви разбия!
Карлос: Да те видя на ралито!
Аз: Там съм най-добрата!
С Карлос се състезавахме. Аз спечелих. Победих и Кендъл Джеймс. Все пак с Наш и Шон често играехме такива игри преди да срещна Грейси. Бях доста добра. Но Шон беше ненадминат. Това ме дразнеше в него. Тази игра ми навяваше спомени. Но вместо да осмислям се концентрирах върху играта защото Логън вече ме водеше. Но не го надминах. Би ме.
Той: Най-добрата а?
Аз: Победих всички.
Той: А аз победих теб.
Аз: Ако сме по двойки ти си с мен!
Той: Отбора на победителите!
Карлос: Тия вече се съюзиха!

Играхме още доста. Но определено не ни омръзвааше.
Аз: Момчета. Къде е тоалетната?
Кендъл: Не можеш ли да стискаш до края на играта?
Аз: Не! Къде е?
Джеймс: На втория етаж първата врата в дясно. В другите стаи няма нищо интересно!
Аз: Ам..... добре?
Това беше странно! Качих се на втория етаж. Свърших си работата и тръгнах да слизам по стълбите но чух някакъв шум. Върнах се назад. Идваха от една затворена стая. Беше заключена. Имах чувството че имаше някой вътре.

*Дан дан дан 😂.*

Дали това любов е?Donde viven las historias. Descúbrelo ahora