Дали това любов е?

Глава 7

Грейси: Чакай чакай. Вие какво?
Аз: В подробности или кратката версия?
Грейси: Абсолютно всички подробности.
Аз: Добре. Шон е видял Кейтлин и Том да се натискат в парка.
Грейси: Кейтлин и Том?!
Аз: Да. Остави ме да довърша.
Грейси: Добре де. Извинявай.
Аз: Та така. С Шон решихме да ги подразним и да се преструваме на гаджета и затова като ония тъпунгери минаха покрай нас ние се целунахме.....
Грейси: Какво?!
Аз: Спри да ме прекъсваш. Беше фалшива целувка. Но не казвай на никой че се преструваме. Нека си мислят че наистина сме двойка.
Грейси: Дори на Наш ли няма да кажеш?
Аз: Не. Няма.
Грейси: Защо?
Аз: Защото съм готина и мога да си го позволя.
Двете се засмяхме. Госпожата влезе и часът започна.

Шон: Не си мисли че съм толкова глупав!
Кейтлин: Но аз нямам представа за какво говориш.
Шон: Явно пейката в парка знае.
Кейтлин: Какво?
Шон: Шарено. Много добре те видях как се забавляваш с Том. Не ме гледай така! Късам с теб!
Кейтлин: Хубаво тогава. Аз си отивам в другото училище при Томи.
Аз: Ол значи Шони си остава за мен.
Кейтлин се обърна а аз я изгледах самодоволно след което отидох при Шон и го целунах. Тя се намръщи и си тръгна. С Шон си дадохме пет.
Аз: Май планът проработи. - шепнейки.
Шон: Не май ами юни.
Засмяхме се. Шон сложи ръка на раменете ми и ме изпрати до кабинета по География.
Аз: Ще се видим после нали?
Шон: Разбира се.
Целуна ме по бузата и си тръгна. Аз влязох в стаята и затворих вратата зад себе си. Бях закъсняла. Сериозно ли?
Аз: Добър ден. Извинете за закъснението.
Госпожата: Сядай.
Посочи ми чиновете. Огледах се за да видя къде да седна. Грейси размахваше ръце. Отидох при нея.
Тя: Къде беше?
Аз: В коридора. Не питай.
Сиси се обърна към нас.
Сиси: Какво е станало?
Аз: Не е твоя работа.
Сиси: Кажи ми.
Аз: Трябва ли да знаеш всичко?
Сиси: Дап.
Аз: Е не може. Обръщай се и не ми пречи.
Тя се намръщи и се обърна. Защо трябваше да се меси във всичко? Защо не си гледаше нейния живот? Много беше дразнеща. Постоянно си вреше носа в чуждите работи. Нямаше ли си личен живот? Ъъъъх!
Часът мина бързо. Най-сетне щях да се прибера. С Грейси излязохме от класната стая. Засякохме се с Арън и Шон в коридорите.
Ние: Хей момчета.
Те: Хей момичета.
Шон дойде до мен и ме целуна.
Арън: Какво съм пропуснал?
Шон: С Мади сме гаджета.
Арън: От кога?
Аз: От вчера.
С Шон се засмяхме.
Грейси: Арън. Хайде да ги оставим и да си вземем нещо за ядене. Искаш ли?
Арън: Ами добре. Чао хора.
Аз и Шон: Чао.
Шон сложи ръката си на раменете ми и се запътихме към нас. Той реши че трябва да ме изпраща за да изглежда по-истинско.
Шон: До кога ще продължаваме?
Аз: Ами не знам. Защо?
Шон: Питам. Не можем вечно да се преструваме.
Аз: Знам Шон. Но нека го направим по-истинско. Нека сме ,,заедно" - направих въздушни кавички - известно време и после да ,,скъсаме". - отново направих въздушни кавички.
Шон: И колко ще трае това време?
Аз: Не знам. Няколко седмици, месец ако трябва. Защо питаш?
Шон: Защото ме интересува. Ти си до тук.
Не бях усетила че сме стигнали пред нас.
Аз: Мерси че ме изпрати.
Шон: Няма проблем. Чао.
Аз: Чао.
Целунах го по бузата и се запътих към входната врата. Отключих и отворих вратата. Обърнах се и гледах отдалечаващия се Шон. Когато го изгубих от поглед влязох и затворих вратата зад себе си. Наш стоеше пред входната врата.
Аз: Какво си застанал като пътен конус?
Оставих раницата на земята.
Наш: Чудя се какво се случва с по-малката ми сестра.
Събух обувките си и се запътих към стаята си.
Аз: Твоята по-малка сестра си е същата.
Той хвана ръката ми и ме обърна към себе си.
Наш: Мади!
Аз: Я ме остави.
Махнах ръката си. Качих се по стълбите, влязох в стаята си, затворих вратата, хвърлих раницата на пода и се пльоснах на леглото. Чух отварянето на вратата. Веднага разбрах че това е Наш.
Наш: Загрижен съм за теб.
Аз: Хубаво.
Наш: Добре защо ми се сърдиш?
Изправих се в седнало положение и го погледнах.
Аз: Защо ли? Първо се правиш на загрижен по телефона и после вдигаш скандал.
Наш: Ами извинявай. Просто се притесних за теб. Приятели?
Той подаде ръката си. В очите му се четеше надежда. На лицето му се появи усмивка.
Аз: Ще си помисля.
Усмивката му се стопи.
Аз: Шегувам се. Ела тук.
Усмивката отново се появи на лицето му. Той дойде до мен и ме прегърна. Постояхме така известно време и се отделихме.
Аз: Хайде да правим нещо.
Наш: Какво например?
Аз: Не знам. Предложения?
Аз: Да гледаме ,,Ледена епоха".
Наш: Защо ,,Ледена епоха"?
Аз: Не знам. Не искаш ли?
Наш: Ох хайде. Ще ти угодя.
Аз: Ама ти това трябва да правиш.
Наш: Ей.
Засмях се.
Аз: Ти пусни филма а аз ще направя пуканки.
Наш: Нямаме.
Аз: Е как филм без пуканки?
Вдигнах ръце. Как може да нямаме пуканки?! Срам и позор.
Наш: Имаме чипс.
Аз: Е не са пуканки но добре. Ти пусни филма а аз ще взема чипса. Мога и бисквитки да направя.
Наш: С шоколад?
Аз: Ами да.
Наш: Йей. Супер. Отивам да пускам филма.
Той се затича по стълбите като малко дете. А си мислех че аз съм най-малката тук. Засмях се и отидох в кухнята. Направих бисквитите, сипах две чаши кола, сложих чипса в една голяма купа и отидох при Наш. Той беше на дивана и ме чакаше. Сложих храната и колата на масата и седнах до него. Той пусна филма.
Аз: И другия път да купиш пуканки.
Наш: Това е работа на нашите.
Аз: Това не ме интересува. Искам в тази къща да има пуканки по всяко време за да мога да гледам филми. Ясна ли съм?
Наш: Говори по този въпрос с нашите.
Аз: А ти защо не си им казал да купят? А?
Наш: Не можеш ли да гледаш филм без пуканки?
Сложих ръката си на челото му.
Аз: Болен ли си? Да нямаш темпелатура? Ааал ужас. 4 пръста температура. Това хич не е добре.
Наш ме изгледа тъпо а аз се засмях.
Наш: Хайде стига си се лигавила че вече изпуснахме началото на филма.
Аз: Окей.
Завъртях очи отекчено и насочих вниманието си към филма.

*Ето я главата както обещах. Мисля че и другата глава ще е тези дни защото музата ме е ударила с тиган по тиквата. Надявам се да ви е харесала и до следващата глава.*