Дали това любов е?

Глава 11

Прибрах се вкъщи. Направо връхлетях през входната врата.
Аз: Какво беше толкова спешно Джак?!
Джак: Матю счупи вазата на Гилински от баба му.
Аз: Сериозно?! Във всяка къща ли трябва да счупиш нещо Матю?! Грейси?
Грейси слизаше по стълбите.
Тя: Кам?
Аз: Защо си тук?
Тя: Мат ме извика да помагам.
Аз: Е явно някой си мисли че като тук има момиче Джак ще е по-мек.
Мат: Не съм само аз виновен.
Аз: Трябва да оправим това преди Джак да се върне.

Мади
Вървях напред назад из стаята. Какво ще правя?! Той не трябва да разбира за това. Не трябва да разбира защо очите ми са били сини и са станали кафяви. Не трябва да разбира за инцидента. Добре че Джонсън му звънна. Идва ми да го разцелувам. Слезнах в хола. Видях Наш който явно тъкмо се прибираше.
Той: Къде е Кам?
Аз: Тръгна си.
Шон също се появи.
Аз: Шон?
Той: Здрасти Мади.
Погледнах въпросително Наш.
Той: Засякохме се и реших да го доведа.
Аз: Аха.
Наш: Защо гледаш така?
Аз: Как?
Шон: Нещо е станало нали?
Аз: Ами....
Наш: Хайде кажи ни.
Седнаха от двете ми страни.
Аз: Добре. Кам видя снимката в гаредроба ми.
Наш: Онази преди......
Аз: Да.
Шон: Каза ли му?
Шон знаеше отлично за какво ставаше въпрос. С Наш споделихме на него и Грейси. Да вярно че Матю му е най-добър приятел но с него се запознахме преди инцидента а Шон и Грейси ги познаваме от малки. Запознахме се в детската градина а Шон се сприятели и с Наш. Отплеснах се.
Аз: Ами какво да му кажа?! Излъгах че това е братовчедка ни Бини. Не му признах истината. И да Наш знам че нямаме братовчедка наиме Бини. Нямаше какво друго да измисля.
Шон: Ами ако ни разпитва?
Наш: Шон той не трябва да знае за това. Трябва да си мълчим и да предупредим и Грейси.
Шон: Мисля че трябва да побързаме с това защото тя е в Кам.
Аз: Как така?
Шон: Не знам. Само знам че не трябва да казваме на Гилински. Джонсън и Мат също са с тях.
Аз: Той сигурно ще я разпитва.
Шон: Съмнявам се.
Наш: Шон ти не го познаваш като мен. Ще иска да знае и ще направи всичко възможно.
Аз: Благодаря за успокоението!
Наш: Казвам истината.
Аз: Знам че Грейси ще си замълчи. Сигурна съм. Ще й звънна.

Грейси
Лепихме счупената ваза когато телефонът ми звънна. Отдръпнах се и се запътих към някоя друга стая.
Мат: Грейс. Къде отиваш?
Аз: В другата стая. Ей сега идвам.
Затворих вратата и вдигнах телефона.
Аз: Ало.
Мади: Грейс трябва да ти кажа нещо важно.
Аз: Какво?
Тя: Камерън видя снимката ми в гардероба и може да те разпитва. Не му казвай нищо моля те.
Аз: Как така е видял снимката?
Тя: Това няма значение. Просто не му казвай нищо.
Аз: Добре добре.
Тя: Благодаря ти.
Аз: Няма проблем. Сега ще затварям. Моля не питай.
Тя: Няма споко. Чао.
Затворих телефона.
?: Кой ти звънна?
Обърнах се.
Аз: Камерън изкара ми дяволите. Какво правиш тук?
Той: Първо живея тук, второ това е моята стая и трето изкарах ти дяволите?
Аз: Ами Мади казваше така и го прихванах от нея.
Той: Ахам.
Усмихнах се чаровно.
Аз: Отивам при другите.
Той: Мади ти звънна нали?
Направих се че не съм го чула и отидох при останалите.

Мади
Аз: Готово.
Наш: Добре но да знаеш че Камерън доста ще те разпитва.
Аз: Да разбрах.
Шон: Но той не е такъв.
Наш: О повярвай ми. Такъв е. И мен ще разпитва. Но аз няма да му кажа. Спокойно Мади.
Аз: Но ако разбере? Какво ще правим като разбере?
Шон: Ако разбере.
Наш: Ха. Ти каза ако.
Аз: Наш голямо си бебе.
Засмяхме се. Виждаше се че Наш се опитва да ме развесели.

Бях на рожден ден на една приятелка. С нея отдавна не сме се виждали. Изведнъж ми замириса на огън. Всички започнаха да тичат паникьосани. Аз чух някакъв звук. Тръгнах към източника му. Това беше котка. Котка която не можеше да се измъкне. Взех я в ръка. Затичах се към изхода. Чух викове. Някой ме викаше. Видях едно счупено огледало погледнах се в едно от парчетата. Очите ми бяха сини! Видях как тавана пада. Заоглеждах се. Хвърлих котката през един прозорец. Преди тавана да падне върху мен скочих през прозореца. Разкашлях се и паднах на земята. Видях как Наш тича към мен. После всичко ми се замъгли.
Събудих се задъхана от кошмара. Огледах се. Бях си в стаята. Това беше само кошмар. Всичко случило се преди да изпадна в кома и очите ми да променят цвета си. Е вече знаете истината. Сълзи потекоха от очите ми. Един рожден ден на момиче с което дори вече не сме приятелки промени живота ми. Дори докторите не разбраха какво се случи с очите ми. Но не само аз се промених от тогава. Вероника също се промени. Но не външно. Промени характера си. Стана по-надута. Стана използвачка. Затова с нея вече не сме приятелки. Не сме си говорили от 10 години. Но не исках да мисля за това. Легнах си отново и заспах.

Камерън
Беше късно през нощта. Лежах в леглото си гледайки към тавана. Постоянно мислех за онази снимка. Защо Мади не искаше да ми каже? Какво толкова се е случило? Защо не ми споделя? Нали уж й бях приятел. Сигурен съм че ще й олекне когато ми сподели. Като миналия път. Защо по дяволите искам да знам всичко? Трябва ли винаги да се чувствам длъжен да знам? Неусетно съм заспал.

*Ето я главата. Стана малко по-драматично отколкото си бях наумила. Но се надявам да ви е било интересно. Това е от мен за сега и до следващата глава.*