2 Chapter

215 10 0
                                    


            (Глдн точка Никол)
-Това е Изабел,а това е Никол и е новата ученичка в класа ми.-Мадисън ме развеждаше и ме запознаваше с приятелите си.
-Прияно ми е.-Изабел подаде ръката си,като веднага забелязах огромния и маникюр,а след това я огледах
цялата.Беше с дълга добреизправена изрусена коса.Очите й бяха големи и сини.Беше си сложила големи изкуствени мигли,веждите й бяха изрисувани.Облеклото й беше черен прилепнал потник с дълбоко деколте,което подчертаваше огромния и бюст и къси дънкови панталонки.В ръката си държеше огромна кожена чанта.Изобщо това момиче изглеждаше сякаш всички момчета й се редят на опашка
и със сигурност беше така,защото тя наистина беше много красива в сравнение с Мадисън,която дори с грим не можеше да се мери с Изабел.Лицето й беше съвсем обикновено.
-И на мен.-отвърнах и се усминах.
-От кой град си?-попита ме русокоската.
- От Брадфорд.-казах.
-Аха... ъмм...-замисли се Изабел,оглеждайки ме от глава до пети.Сигурно обърна внимание първо на дрехите ми като Джей.Боже защо всички го правеха!?-Амиии Никол след като очевидно вече ще се движиш с нас искам да ти кажа някои правила.Първо-всяко решение с личния ти живот го решаваме заедно.Второ-всички носим маркови дрехи.Трето-не дружим единствено със смотаняци и не се сприятеляваш с Джорджа Хоулд.Четвърто-не си крадем момчетата една на друга.-каза всичко това и ми се усмихна.-Ясно?
Замислих се за миг преди да отговоря,но за пръв път щях да имам приятели и не можех да откажа въпреки някои гадни правила.Щях да се справя.Просто имах нужда от приятели и нямаше да изпусна тази възможност.
-Да.-приех и веднага видях усмивките по лицата на Изабел и Мадисън.
-А това там са Стефани, Дарлин и Вирджиния.Те също се движат с нас.Трите момичета,също доста наконтени,дойдоха при нас и се запознахме.Говорихме си много и се разбрахме след часовете да излезем на наргиле бар с още хора,с които щях да се запозная там.Никога не бях пушила и щях доста да се изложа сигурно.Та те правят това всеки ден и са професионалисти,а аз...
***
И така вече бяхме в наргиле бара само шестте и аз бях доста спокойна за това.Намаше да има някой,който да ми се подиграва и с момичетата се  разбирахме чудесно.
След малко дойде група момчета.
-Ето ги момчетата.-подшушна ми Дарлин.Погледнах ги и се отвратих.Не понасях такива момчета.Имаха вид на лоши момчета,а аз бягах от такива.Момичетата все се възхищаваха,но не и аз.В групичката забелязах Джей омг.И той ли е там?Всъщност не се изненадах.Личеше си от километри,че той е лошо момче.И тогава се загледах в него.Косата му беше златиста,а очите топли и кафяви.Беше висок с мускули.Но аз не се впечатлявах от такива ама изобщо.За мен беше важна вътрешната красота.Просто вече имах достатъчно опит с тези неща.
Момчетата дойдоха,а Вирджиния започна да ми ги представя.
-Това са
Джей,Марто,Дими,Колин и Алекс.А това е Никол и е нова в нашето училище.
-Да,запознах се с нея сутринта.-каза Джей надменно.
-Но с другите не съм.-заявих и си подадох ръката.Огледах ги всичките и  имаха точно вид на bad boys.Чудесно се вписваха петимата.
-Никол пушила ли си преди?-попита ме Марто след като вече бяхме седнали и пушехме,а аз почти не докосвах наргилето,защото започвах да кашлям при най-малкото дръпване.
-Амииииии нннеее.- с голямо притеснение отвърнах.Момичетата едва сдържаха смеха си,а Джей си се изкикоти направо.
-Ъъъъ аз ще си ходя стана късно.-казах,защото вече съвсем се бях изложила.
-Но защо?Остани,моля те.-каза Марто като ме хвана за ръката,а шоколадовите му очи се ококориха.Бяха прекрасни.Но не изпитах нищо.
-Не...ъъъ ще си ходя.-казах.
-Поне да те закарам?-Марто ме гледаше съсредоточено и настояваше.-Каза,че не познаваш града.Може да се изгубиш пък и е много опасно да се возиш в градския транспорт вечер.
За момент се замислих,защото винаги ме е било страх да вървя вечер сама по улиците,но въпреки това не приех и тръгнах бързо преди тоя сваляч да ме убеждава повече.

Bad Boys Are...Where stories live. Discover now