Bad Boys Are...

64 Chapter

        (Глдн точка Никол)
     Мадисън.Оф да ясно.
-Стреснах ли те?-тя се приближи към мен.Обастановката,в която се намирах беше всъщност донякъде плашеща:студ,мрак,Мадисън...Тези неща не ми харесваха.Особено,когато бях сама с нея,без дори да мине кола наоколо.
-Знам,че искаш да ме вкараш в страшен филм,Мадисън,но не си падам баш филмарка.-усмихнах се,като пристъпих към нея.
-Да,скъпа,но това не е филм,а реалност.-гримасата на лицето й беше повече от лукава.
-Па!-някой се опита да ме стрестне.Обърнах се и видях,че това беше Вирджиния.Силният й грим ме стрестна мъничко.
-Оуу,уплаши ли се,сладкиш?-Мадисън се престори на загрижена и се разкикоти.-Сладка си,Никол,но чак толкоз...
-Отново ли Марто?Стига вече!Скъсахте отдавна!-вдигнах ръце и изпуфтях.
-Ох,сладкиш,да не мислиш,че всъщност ми пука за него!?-тя съ обърна към Вирджиния и двете гръмогласно се разкискаха.-Просто всички знаят,че аз мразя да губя,нали,Вирджиния?-отново погледна приятелката си.
-Определено.Особено от такива рибки като Никол.-добави Вирджния.
-Какво искате от мен?-попитах хладнокръвно.
-Доста неща са...1.Щом Марто се върне от Шефилд,да скъсаш с него.2.Да забравиш кариерата си на певица в училище.3.На коледния бал трябва да пея само аз.Дори тъпото китаристче Крисчън не ми трябва.4.Не се доближавай до,което и да е момче от гимназия Wood Bridge.Изпълнявай това и ще бъдем първи дружки,злато.
-Хахахахах...-разпилях се да се смея.Нервите ли ми не издържаха вече,не знам.-Как очакваш да ги направя!?Защо да го правя?
-Защото...хм...
-Предполагамд не искаш всички да разберат за теб и Джей.-довърши Вирджиния.
-За мен и кой?-възкликнах,стараейки се да изглеждам изненадана.Щях да отричам до последно.
-За теб и Джей!-в мрака се появи още един човек,а гласът беше мъжки.Дан.Тримата ме бяха обградили отвсякъде.
-Ннняма да ви позволя да ме изнудвате.-изтръпнах от студа.
-Но на мен никой не може да ви възразява,Ники Минаж,забрави ли?-тонът,с който Мадисън го каза,показваше злобата и яростта в сърцето й.
-Аз не съм никой!И две курви и един курвар не могат да ме заплашват.-опитах се да побягна,но силните ръце на Дан ме събориха на земята.Шамарът,който той ми заши,ме накара да изпищя от болка.Дан хвана ръцете ми отгоре и остави място на Мадисън и Вирджиния да пристъпят към мен.Опитах да се измъкна,но не можех и да помръдна.Започнах да викам,но след броени секунди устата ми беше завъезана с нещо.Мадисън хвана косата ми и започна да я дърпа с всичка сила,като успя да изстръне няколко косъма.После започна да дере лицето ми с огромния си маникюр.Имах чувстово,че цялата кървях.Получих още ритници и безброй болки.Дори вече не усещах тялото си.След час се осъзнах.Бях вече напълно сама,лежейки на мокрия сняг.Разбрах,че палтото ми го нямаше,какго и обувките.Чантата също.
       Може би полежах още час,след което реших да се опитам да стана.Бавно се повдигнах,пъшкайки.Болеше навсякъде и бях премръзнала.Напълно боса тръгнах по улицата.Беше доста пусто.Може би бе минало повече време,защото на часовника на един магазин видях,че беше един през нощта.
Как щях да сд прибера изобщо?Автобусът отдавна беше приключил смяната си,а нито имах телвфон,нито пари.Общежитието беше може би на 3 часа пеша.Нищо работа,нали?Но нямах избор.Тръгна бавно,хлъзкайки се по студения лед.Едва вървях и не можех да си представя как изглеждаше лицето ми.По едно време напипах нещо в джиба на дънките си.Извадих го и се оказа малко листче.Лунната светлина ми позволи да го прочета.
          Всеки има слабо място,Никол Патерсън.
          Ти разбра моето слабо място,но не мисли,
          че не знам твоето-Джей.Едва ли някой го е
          забелязал,че дори и той самият,но аз знам
           чувствата ти.И ако споменеш на някого за
           това,което стана тази вечер,тогава ще знам
           какво да правя със слабото ти място.О,и
           миналото ти...Знам всичко за него.Така че
           успех с пазенето на тайната.
                                              С обич,
                         първата ти дружка(Мадисън).