Bad Boys Are...

51 Chapter

          (Глдн точка Ники)
-Ники,да не се побърка?Как ще отвличам вниманието на Колин?Аз дори не говоря с него!-Джорджа се хвана за главата.
-Измисли нещо,моля те!-казах,вече навличайки дънките си.-Просто трябва да говоря с Джей.Ще се върна до час,обещавам.-взех чантата си.
-Ники,чакай!-Джорджа ме спря.
-Какво?
-Трябва да ти кажа нещо за Джей...той...ъъъ...ами...
-Добре,после ще ми кажеш.Хайде,че Колин ще дойде след малко!-едва отворих вратата и видях,че Колин се задаваше към стаята,носейки обяда ми.О не!-Джорджа,той идва.-прошепнах стреснато.Реакцията на Джорджа обаче изведнъж придоби съвсем спокоен вид и тя,без да каже и дума излетя от болничната стая,оставяйки вратата леко открехната.
-А,Джорджа,какво правиш тук?-чух гласа на Колин.Слава богу,точно на време!
-Как какво,дойдох да видя приятелката си!
-Толкова късно?
-Извинявай,но имах часове.А аз поне наистина дойдох да видя Ники,а ти...
-Аз защо мислиш,че...
-Колин,мразя да ме прекъсват!-само по тона на Джорджа усетих,че цялата вече беше червена.
-Но ти току що ме пре...
-Но ти започна пръв!Предупреждавам те,внимавай!
-Ама че си жена си била пък ти...нц нц нц.-чух объркания глас на Колин.-Какво ти е харесал Алекс на теб?
-О,моля те,сякаш Вирджиния намира нещо във физиономията ти на бъчва!
-Моляяяя!Досега никой не си е позволявал да ме обижда така!
-А досега на мен да ми е пукало?-браво Джорджа!Ти си моята гордост!Винаги знаеше какво да каже.И сега ми беше интересно как ще нареди Колин,но вече нямах време.Само разчитах на Джорджа да го задържи достатъчно дълго навън.Отидох до прозореца,отворих го и плахо надзърнах през него.Бях на втория етаж и можех да се спусна по тръбата,не беше опасно,нали?Добре,можех да го направя.Прехвърлих единия си крак,а после и другия,след което стиснах тръбата здрави и вероятно много комично се спуснах по нея.Вече,слава богу,бях на земята.Погледнах ръцете си-бяха силно ожулени,боляха ме доста.Но сега нямаше какво да направя.
    Хванах едно такси и след половин час бях пред къщата на Джей.Силно се надявах,че беше сам.Не ми трябваше нито един от надутите му приятели да ми се надуват и подиграват.
    Влязох в двора,преминавайки покрай басейна.За щастие,терасата на първия етаж беше отворена и аз спокийно влязох в къщата.Чух гласове.Прекрасно,Джей не беше сам.Съответно цялото ми идване се бе оказало безмислено.Въпреки всичко,ми стана интересно с кого беше той,затова последвах гласовете,стигайки до кухнята.Надзърнах леко и видях една гледка,която през цялото време е пред очите ми,една гледка,която никога няма да се промени-Джей държеше Изабел плътно за кръста,беше допрял нос до нейния и се канеше да я целуне,като хем се отдтъпваше,хем отдалечаваше,очевидно старейки се да я възбуди силно.Тя се кискаше и го придърпваше към себе си.
    Това ли беше всичко?Всичко вчера една лъжа ли се оказа?
Думите,целувките,едва ли не признанието...Защо?Защо отново,отново и отново му се бях доверила?И защо сега отново страдах?Аз сега просто исках да дойда и да му кажа всичко,да му кажа,че бях влюбена в него.Но той отново провали всичко.
     Бавно завървях към изхода на къщата.За мое нещастие,съвсем неочаквано,срещнах Алекс по коридора,като излизаше от банята халат на кръста.
-А,Ники,ти какво правиш тук?-той се хвана гузно за мократа коса,сякаш криеше нещо.В този момент от една от стаите излезе Мадисън,прикрила голото си тяло с дълго одеало.
-Живот мой,нали щяхме да гледаме филм с Джей и Изабел,защо се мота толкова в банята?-измрънка тя,но щом ме видя млъкна безмълвно.Май не бяха имали намерението да ги хващам.Щеше да бъде лошо,ако Дан разбереше.Ами Джорджа?В онзи момент се отвратих страшно.Намирах се в къща,където бях заварила момчето,към което имах чувства и гаджето на най-добрата ми приятелка с други момичета!Не.Това беше брутално.Спомних си какво правило имах преди-да не доближавам лошите момчета.Те лъжеха,манипулираха,мачкаха,унижаваха,а в същото време те изкарваха извън контрол само с присъствието си.
   Без да мисля повече изобщо,излязох от къщата,последвана от повикванията на Алекс.Щеше да ми каже да не споменавам за случката на Джорджа,да си мълча...Но каква полза?Нали тя така или иначе щеше да се усети?Нали щеше да разбере,че момчето на мечтите й спи и с други.
    Ами аз и Джей?Нямах право да му се сърдя,знам,защото той имаше толкова красиво и атрактивно гадже,а аз бях буквално едно нищо.И бях неговото развлечение,когато Изабел я нямаше.Но как можех да скрия,че от това ме болеше много?Много.
    Очите ми се пълнеха със сълиз,докато вървях по улицата
безцелно,а телефонът ми се късаше да звъни. А аз можех само да усетя как отново ми причерня пред очите.