Bad Boys Are...

15 Chapter

     (Глдн точка Никол)
   Бяхме в стаята по литература вече и часа започваше.През цялото време Мадисън ме зяпаше с отворена уста.Накрая,шепнейки,ми проговори:
-Леле,мацка,ама ти си била много бърза.Как му замота главата на това момче не знам...-хм...това комплимент ли беше или обида?
-Ами,просто и двамата осъзнахме,че се харесваме и така...-отвърнах й.
-Май много си вярваш.-прошепна ми Джей от предния чин много тихо,но така че да го чуя.
-Мисля,че...-опитах да продължа,но г-жа Уатер ме прекъсна.
-Никол,Джей,ако дължите да продължите разговора си бихте могли да излезете навън,но с отсъствия разбира се!
И двамата млъкнахме,аз скръстих ръце,а той се разхили.
    Най-накрая тъпите часове свършиха и тръгнах с бърз ход към изхода,където щеше да ме чака Дан.
-Никол!-провикна се Джей,за да спра,но аз се направих,че не го чувам и продължих с още по-бързо темпо.-Никол!-отново се провикна,като ме настигна и ме дръпна.
-Какво?-казах му доста изнервено.
-Защо се правиш,че не ме чуваш?
-Давай по същество Джей,бързам.-изпуфтях.
-Ами добре исках само да ти кажа да не се надяваш много,че Дан те харесва или нещо такова.Познавам го.Прекалено добър е,за да си го признае.-колко нагло само ми говореше.Не му вярвах и грам.
-Значи искаш да ми кажеш,че трябва да вярвам на теб,а не на него.В голяма грешка си.-без да го чуя какво ще каже слязох по стълбите,където видях Дан и му се хвърлих на врата.
-Хей,липсваше ми.-казах му и го целунах по бузата.
-И ти на мен,но моля те,хората ни гледат.-той ме отдръпна леко от себе си,когато поисках да го целуна втори път.-И не трябваше цялото училище да разбира за връзката ни според мен.
-Защо?Аз исках просто да покажа колко сме щастливи.Ядосан ли си ми?-попитах го изненандано.
-Не.
-Сигурен ли си?
-Мхм.
-Хей гълъбчета.-приближиха се Мадисън и Вирджиния към нас.-Довечера е рождения ден на Колин.Всички са поканени.Така че ще очакваме и вас.-каза Вирджиния.
-Хм...ще бъде чудесно.-съгласих се.
-Да,но имаме 100 задачи по математика за домашно,забрави ли Никол?
-Всички го имаме това ебано домашно,споко.Хайде де Дан няма ли да го направиш за Ники?
Той погледна към мен и се усмихна.
-Добре.
Прегърнах го силно,а Вирджиния не спря да казва колко сме сладки.За сметка на това Мадисън ни гледаше доста тъжно или поне не показваше радост.Съмнявам се,че харесваше Дан.Той не беше неин тип изобщо.Та тя само му се нервеше.Изтрих тези мисли от главата си,защото нямаше как да е така и се наслаждавах на хубавите моменти.
   (Глдн точка Марто)
  Бях бесен.Не можех да повярвам,че Никол е тръгнала с този тъп зубар.Преди беше хвърлил око на Мадисън,а сега на Никол,по дяволите!Всъщност не знам защо толкова се ядосвах.Ако аз не можех да се пъхна в гащичките й,то пък Джей нямаше да може изобщо.Но повече се притеснявах,за това как тя ме отряза последния път.Може би я бях наранил
и за това беше решила да тръгне с Дан.Но аз тогава наистина не исках да говоря за секс и да изтъкна,че искам това от нея.
Трябваше да говоря с нея.Довечера беше рождения ден на Колин и това беше идеална възможност.
   Качвах се в колата си,след като часовете бяха свършили,когато Джей ме настигна и се качи заедно с мен,а аз потеглих.
-Много си унил нещо.-подхилкна се той.
-Трябва да си чул.-казах,като и двамата знаехме за какво говоря.
-Ами как.Тя тая днес демонстрира пред цялото училище,че е тръгнала с този идиот.-възмутвн ми отговори той.
-И сега какво ще правим?-попитах.
-За теб не знам,но аз ще обиколя навсякъде с яхтата ти.
-Мислиш ли,че Никол ще избере теб пред него?За бога,Джей,тя иска добро момче.А ти си олицетворение на лошо.Дори аз съм по-добър от теб.
-Ще успорваме ли?Аз ще получа Никол и яхтата.
-Хаха не и ако аз съществувам.
-Та ти дори нямаш план.-подиграваше ми се,защото знаеше,че блъфирам.
-О,я стига.Много добре знаеш,че Дан не харесва Никол.
-Разбира се,че знам.Влюбен е в гаджето ти.И какво предпочиташ Никол пред Мадисън?
  Не отговорих,а смених темата.През останалото време с Джей говорехме за съвсем други неща и се държахме все едно го нямаше баса.Такива си бяхме ние.