30 Chapter

111 6 0
                                    

         (Глдн точка Никол)
   Погледнах към Дан объркано.Той не знаеше какво искам аз.За мен лошите момчета не значеха нищо,освен едни изроди,търсещи просто секс.
-За бога,чуваш ли се какво говориш?Аз се влюбих в теб,а ти провали всичко заради тази ку...-не можах да довърша,защото усетих силния шамар на Дан върху лицето си.Това беше като гръм от ясно небе за мен.Не можех да повярвам,аз все още имах надежда,че той беше просто объркан и беше моето добро момче.
     Хванах се за бузата с отворена уста.Гледах злобния поглед на Дан и не можех да го позная.
-Няма да позволя никой вече да нарича Мадисън така.-той извика бясно,а аз се стреснах.-Разбра ли,Ники?
-Дддда.-кимнах унемена и побягнах към стаята по география.Не вярвах на това,което се бе случило току що.Не беше вярно,не.
       (Глдн точка Марто)
   С Мадисън бяхме зад училището.Аз я бях извикал там,за да й кажа,че искам да се разделим.Не можех да продължавам вече така с момиче,което непрекъснато ми изневеряваше.
-Защо ме повика тук?-тя ме попита,не разбирайки.
-Искам да ти кажа нещо.-започнах да гледам в краката си притеснено.
-Какво?
-Мадисън,аз късам с теб.-казах нещото,което ме измъчваше от месеци.
-Какво,как така? С мен?Ти късаш с мен?-тя се посочи изненадано.
-Да.Просто ми писна от теб.
-Значи ти писна от мен?Заради онази Никол ли е всичко това?
-Ммм...по-скоро,заради това,че спиш с Алекс,натискаш се с Дан...
-Не съм докосвала Дан!
-За това ли Ники и Дан са скъсали?Ти си се целувала с Дан,знам,не ме лъжи.
-Ти си тъпак,заразязваш ме,без да ти мигне окото.-милата почна да рони крокодилски сълзи,които вече разпознавах.
-Зарязвам те,първо,защото ми писна от теб,второ,защото ми изневери многократно,и трето,да,защото искам да бъда с Ники.-казах самата истина.
-Аааа значи признаваш,че си влюбен в тази овца?
-Как очакваш да отрека истината?-засмях се,а на лицето на Мадисън се появи раздразнение,което отдавна не бях виждал.
-За всичко е виновна тя,тя ми отне всичко,а ти дори не си влюбен в нея,ти искаш да ми отмъстиш.-разкрещя ми се тя.
-Не,единственото нещо,което искам е да получа Ники и вече не ми пука с кого спиш.Знаеш ли,преди месец с Джей се обзаложихме кой от нас двамата ще преспи пръв с нея.Тогава всичко беше на шега,но в момента осъзнавам,че този бас е една огрмна грешка,но осъзнавам и че благодарение на този бас аз се влюбих в това момиче,както никога досега.-изрекох всичко това на един дъх и тръгнах към стаята по химия развълнувано,защото имах час и щях да видя Ники.Влязох в стаята и веднага я видях-пак учеше по нещо толкова съсредоточено.
-Хей!-седнах до нея и й се усмихнах.
-Ъъъъъм...здрасти.-тя почти не ме забеляза,зяпайки в учебника.
-По какво толкова учиш.-попитах любопитно.
-Как по какво?По химия.Днес имаме тест,забрави ли?
-Моляяяяяяяя?-стреснах се.-Ти се шегуваш.Не беше ли другата седмица?А и днес имам класно по литература.
-И аз имам,но съм учила.-Ники ме погледна обвинително.
-Еееми...вчера беше рожденият ден на Изабел,не можах.Стояхме до късно.
-Както и да е.
-Ти добре ли си?
-Да,добре съм,как да съм?
-Ами ти и...Дан сте...-започнах да съжалявам задето я питах.
-Не искам да говоря за това.-тя погледна към прозореца,опитвайки се да скрие,че плаче,но аз видях това.
-Ники?-обърнах я към себе си и веднага видях сълзите й.-Извинявай,не биваше да те питам.
-Остави,не е важно.
-Напротив.Извинявай.
-Не ти искам тъпото извинение,за бога.Не искам извиненията на никой.И спри да ме сваляш!-Ники се развика,а някои ученици втренчиха погледи в нас.
-Не те свалям аз...
-Това правиш!
-Ученици,седнете по местата си и запазете тишина,защото ще раздавам тестовете.-госпожата по химия влезе и зараздава тъпия тест,на който вероятно щях да изкарам двойка.-О,Никол,Марто,предполагам ще имате шестици.
-Г-жо повече от две и половина няма да изкарам,вярвайте.-усмихнах й се.
-Странно.До колкото си спомням химията между теб и Никол беше голяма предния път,така че не виждам причина да имаш и добра оценка сега.-госпожата се направи на забавна,а Ники ме изгледа злобно.
    Тестът мина доста тягостно,защото не знаех нищо,а Ники нямаше намерение да ми помага.Тя предаде първа и побърза да излезе.Аз написах навсякъде отговор,,не знам"и излязох,защото ми предстоеше класно при Уатер.

Bad Boys Are...Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz