Bad Boys Are...

47 Chapter

          (Глдн точка Никол)
   Не знаех какво правя.Вярно,Джей се държеше ужасно с мен,но аз не можех просто да му устоя.Сега ръцете ми бяха плътно около врата му ,а устните ми,по-отдадени на неговите от всякога.На Джей му отне малко време да осъзнае неочакваните ми действия,но след като разбра какво правя,той жадно отвърна на целувката ми.Обгърна кръста ми и силно ме притисна в стената.Езикът му нежно докосна моя,разучавайки го.Стомахът ми силно се затегна,когато от невероятна му близост усетих нещо твърдо да се опира долу в мен.Лек стон излезе от устните ми.Всичко това,което се случваше,беше толкова специално за мен.Тази наша близост ме караше да се чувствам невероятно.Парещият му език ме изкарваше извън контрол.Бях останала без дъх от целувката.Въздухът ми не достигаше и аз плавно се отделих от Джей,опирайки се на гърдите му.Той погали устните ми с палеца си,държейки лицето си на милиметри от моето.
-Нарекох те тъпа,а ти ме нарече идиот,не Алекс,а мен,знам.-Джей ми се усмихна.-Обидих ли те?
Не му отвърнах,а отклоних поглед.Не исках да си спомням обидите му в този прекрасен момент.Той хвана ръката ми в шепите си,понесе я нагоре и я целуна нежно,затваряйки си очите.Този негов жест ме изненада много.Ококорих очи широко.Джей забеляза реакцията ми и продължи да обсипва дланта и пръстите ми с целувки.
-Джей...какво съм аз за теб?-събрах смелост и зададох този труден въпрос.Само исках да зная отговора.Може би отново щях да се разочаровам,но исках истината.
-Какво значиш за мен?-Джей ме погледна въпросително.-Сигурна ли си,че искаш да знаеш?
Погледът му малко ме стресна,но не го показах,а просто кимнах.Той хвана силно ръката ми и ме поведе към компютъра,на който играеше преди малко игра.Седна на един стол и ми даде друг,за да седя до него.После започна да рови из компютъра,отваряйки безброй слайдове.
-Ех,къде го сложих това...?Всъщност дойдох в библиотеката да правя проекта по биология,но като ме знаеш...-изглежда се опитваше да вложи някакъв хумор в цялата ситуация,но аз бях крайно притеснена.Вече се чудех защо изобщо го питах толкова откровен въпрос.Джей очевидно беше чакал този момент,за да може да ми се подиграва много после.
     Напрежението в мен растеше,когато той усмихнато и спокойно търсеше въпросния слайд.Не можех повече.
-Добре...забрави.-тръгнах да ставам,защото вече не исках да разбирам какво ще ми каже.
-Чакай де,сега ще ги намеря.-спря ме,хващайки ръката ми.
-Джей,забрави,че те питах,моля те!
-Спокойно,почти го намерих...
-Моля те,Джей,не искам да знам.Промених си мнението.
-Ха,намерих го!-Джей плясна с ръце.-Седни да видиш какво си ти за мен.-Хайде седни де.-потупа седалката с ръка.Недоверчиво седнах на стола,молейки се библиотекарката да дойде и да отключи,че да избягам по-бързо от подигравките.Погледнах в екрана на компютъра.
-Чети де!-Джей ме подкани.
-Ъмммм...сърцето е кух мускулест орган с възрастови,полови и индивидуални характеристики,който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система...-спрях да чета,усмихвайки се адски широко.Сега моето сърце биеше лудо.Нямах представа какво да кажа.
-Проектът е добър,нали?-Джей се засмя,без да ме поглежда,а после наклони поглед към мен.-Знаеш ли...като те гледам ще ми се отядат домати-много се изчерви.
Закрих лицето си с длани.Толкова ме беше досрамяло,че нямах представа как ще погледна Джей скоро.
-Хей,красавице...-той се опита да махне ръцете от лицето ми.В този момент се чу отключване на врата.
-Деца,18 часа е и библиотеката затваря.Така че,ако не искате да останете цяла нощ тук,бързо излизайте.-библиотекарката ни погледна,скръстила ръце.-Всъщност,момче,ти остани,че ми трябваш за едни кашони за пренасяне.-посочи Джей.Аз само това и чаках.Грабнах чантата си от пода и казвайки едно бързо ,,довиждане"на библиотекарката,се уметох.Побягнах надолу по стълбите и излязох от училище.Тичах със светкавична скорост,докато не се отдалеча максимално.Накрая спрях задъхано,облягайки се на едно дърво.Усмихнах се отново и отново.Бях безумно щастлива,сякаш щях да полетя.Това,което Джей направи,истина ли беше?
  Идеше ми да изпищя.Държах устните си,спомняйки си за невероятната целувка.Моментът се въртеше в главата ми и аз нямах намерение да мисля за друго.Не мисля,че сега се сещах за нещо друго освен за Джей.Чувствах се неадекватно,но какво пък?
    Изведнъж някой ме извади от мислите ми.Усетих нечия ръка върху рамото си.Леко ме побиха тръпки,защото вече беше тъмно,но просто си казах,че няма страшно и се обърнах.
-Та какво казваше?Аз ли съм предател?Сама си проваляш живота,Никол Патерсън.