Bad Boys Are...

26 Chapter

        (Глдн точка Джей)
-Никол,какво ти е?-бях тръгнал към стаята по биология,когато Никол се блъсна в мен.Видях,че плачеше.
-Какво ти пука!?Няма да ти дам повод да ми се подиграваш!-тя ми се развика и ме избута,като побягна нанякъде.В този момент се зададе Дан.
-Ники!Ники,чакай!-той викаше след нея.
-Какво е станало?-спрях го притеснено.
-Ъъъъ...стана...стана...
-Какво стана!?-повиших тон.
-Аз целунах Мадисън и Ники ни видя и...ъ...-Дан ме погледна като последния глупак на планетата.
-Знаеш ли,Дан,ти си идиот!Как си позволи да я нараниш?-бясно го блъснах в стената,като му ударих юмрук.Кой знае колко тъжна беше Ники сега!Това животно я беше наранило.
-Джей,ти знаеше,че аз не я обичах.-продума идиотът,хващайки се за удареното място.
-Тогава защо трябваше да тръгваш с нея,нещастнико?
-Не исках да страда,но...
Без да го чуя тръгнах.Трябваше да намеря Ники.Трябваше.Сега тя беше сама и тъжна.Аз трябваше да бъда до нея.
   Излязох от училище,без да ми пука,че днес имах още часове.Огледах се и започнах да се чудя къде можеше да е отишла.Обиколих много улици и изглежда шестото ми чувство ми помогна да я открия зад един блок,седнала на земята,плачейки.
-Ники.-приближих се към нея,но тя не ми обърна внимание и продължи да плаче.-Хей,Ники Минаж!-реших просто да се пошегувам,но осъзнах,че беше неуместно.
-За бога,Джей,поне веднъж можеш ли да спреш да бъдеш задник!?-през сълзи ми каза тя и стана да си ходи,но аз я спрях.
-Добре,добре,извинявай.-съжалих,защото плачът й се усили.-Хей,извинявай,не исках да те засегна,знаеш ме какъв съм.-усмихнах й се мило.
-Все едно,разкарай се,хайде!-заповяда ми тя.
-Няма.
-Как така няма?
-Еми така.
-По дяволите,защо?Моля те остави ме сама,моля те не ми причинявай болка и ти!-една сълза се стече от окото й.
-Как бих могъл да го сторя?Аз не искам.-погалих лицето й и изтрих сълзата.Болеше ме,когато тя страдаше.
-Да бе,държанието ти показва друго.-погледна ме жално.
-Вярвай ми.-казах й,като хванах лицето й.
-Дори не бих се опитала.Изабел не може да ти вярва,че аз.
-Да,вярно е,че не заслужавам доверието на Изабел.Все пак измених на гаджето си,признавам.-казах й,като видях две розови облачета по бузите й.Тя засрамено погледна настрани,а аз се засмях.-Не откланяй погледът си от моя.-помолих я,усмихвайки й се.После хванах брадичката й,за да я накарам да ме погледне.Тя се предаде и ме послуша.Тогава можех да видя невероятните й очи,които сега бяха пълни със сълзи,но тази тяхна навлажненост,ги правеше да изглеждат божествено.Усмихнах й се и този път погледът ми се спря на розовите й устни.Така поисках да ги докосна,дори само за миг.Лицата ни бяха на милиметри и двамата започнахме да ги приближаваме неуверено един към друг,готови за незабравима целувка.
     Моментът беше несравним,докато шибаният ми телефон не прозвъня,и се наложи да вдигна.
-Ало.-казах с недоволство.
-Джей,брат ти пак не е добре.-беше мама.
-Какво му е?-попитах притеснено.
-Не знам,изведнъж полудя отново и се наложи да го заведем в болницата.-майка ми едва изрече думите,защото чух как силно се разплака.Трябваше да отида и да я подкрепя.
-Добре,идвам веднага.-казах й и затворих.-Ники,аз сега трябва да отида на едно място и...
-Не се притеснявай,тръгвай.-Никол избърса сълзите си.
-Но...притеснявам се за теб.-уведомих я.
-Няма за какво,ще се оправя.-тя ми се усмихна насила,а аз я погледнах недоверчиво.-Наистина.-увери ми.
-Тогава сега аз тръгвам и като свърша,ще ти звънна.
-Няма нужда.-каза ми тя и тръгна нанякъде.Исках да я последвам,но трябваше да бъда до майка ми и Остин.
       (Глдн точка Никол)
Тръгнах в някаква посока,без да знаех накъде.Имах нужда да бъда сама,имах нужда да помисля.Считах,че Дан беше добро момче,което щеше да иска момиче като мен.Но той се оказа като другите-искаше момиче като Мадисън.Изглежда и добрите момчета бяха кретени.Всъщност имаше ли разлика между добри и лоши?Не.И двата типа бяха идиоти.Аз тъкмо бях решила,че някой наистина ме беше харесал,че държеше на мен,че искаше само мен,но не.Дан не беше изпитвал дори капчица чувство към мен.Ами с мен какво ставаше?Сякаш бях хем съкрушена от случката,хем се радвах,защото осъзнах,че всеки път щом видя Джей,цялата настръхвах и откакто той ме целуна,пожарът в мен бушуваше и изгаряше сърцето ми.Изобщо не разбирах какво ми се случваше.Знаех просто,че бях безкрайно тъжна и объркана.
      Вървейки безцелно,съзрях един бар и влязох вътре.Първоначално си поръчах бира,но после изпитах силна нужда за по-твърд алкохол.Поисках от бармана двойно уиски,той ме изгледа подозрително,но все пак ми даде поръчката.Погълнах уискито наведнъж и се почувствах малко по-добре.След като изпих още няколко,главата ми започна да се замайва и проблемите,които ми се бяха изсипали на главата,сякаш изчезнаха.Вече дори не чувах продължителното звънене на телефона си.