Bad Boys Are...

68 Chapter

         (Глдн точка Никол)
    Не знам колко време съм била в безсъзнание,но когато вратата се отвори,ми се искаше да не се бях събуждала.Мадисън седеше точно пред мен,усмихвайки се лукаво.
-Ееее,хареса ли ти да седиш 5 часа в стая без въздух?Знам за клаустрофобията ти.Казах ти,че знам всичко за теб.Всички твои слабости...
-Тии!-нахвърлих се срещу нея.Достатъчно ми беше дошло вече.
-Дааан!-Мадисън се провикна изплашено.Дан веднага дотича,хващайки ме и натиквайме отново в малката стая.
-Харесва ли ти тук!?Още ли искаш да седиш тук!?-развика се Мадисън.
-Не...-цялата бях в пот,ръцете ми трепереха.Не исках да остана и миг в тази стая.Бях готова на всичко да изляза и да отида при Джей сега,веднага.
-Мадии,пусни я вече.-дори Дан за пръв път беше нещо като загрижен за мен.-Погледни лицето й.Бледа е като платно.Да не вземе да й стане нещо...Хайде да я оставим на спирката.
-Имам условие.-Мадисън скръсти ръце.-Няма да споменаваш отново на никого за случката и...откажи се от концерта.
-Няма шанс!-отвърнах.
-Добре,никой няма да разбере,че си тук...Още десет часа...-тя намигна на Дан.Само при мисълта,че не можех да отида при Джей,се побърквах.Нямаше да мога да издържа.
-Добреее,добре,добре...ще направя,каквото искаш.-склоних.
-Супер,вече ме слушаш...Ще ми бъдеш доста нужна.
    Дан ми помогна да стана от земята и тримата тихо се изнизахме от училище.Отпред имаше момче с мотор.Мадисън се качи при него и двамата потеглиха.Останахме аз и Дан.
-Ти си много добро,мило и възпитано момче!-развиках се.-Ето това си мислех за теб преди.Но толкова съм грешала...-замижах с очи възмутено.
-Ще те закарам,където кажеш.-продума Дан,без да обърне внимание на това,което бях казала.
-Заведи ме в къщата на Джей.-може би рискувах да разкаже на всички за това,но какво?Вече ми беше все едно.
-Качвай се.-Дан ми отвори вратата на малката си евтина количка.Дали беше спестявал много за нея?Дали,въпреки че беше бричка,тя беше ценна за него?Както и да е.За него нямаше по-ценно нещо от Мадисън.
     Потеглихме.Започна да ми върти главата.
-Моля те отвори прозореца!-накрая просто не издържах.Дан кротко изпълни молбата ми.
-Обичаш ли Джей?-въпросът му ме върна от транса.Знаех отлично вече отговора на този въпрос.Не се замислях дори за миг.
     Започнах да ровя в шкафчето на колата на Дан,без да му отвърна,търсейки нещо за пиене.Накрая изрових малко шишенце.Изглежда,алкохолът беше доста силен,но сега имах нужда точно от това.Надигнах шишето,поемейки изгарящата течност.
-Да.-отговорих след голямата глътка.
-Тогава защо си с Марто?
-Не мисля,че заслужаваш да ти кажа повече...-засмях се,като отпих още малко от твърдия алкохол.-Все пак онзи ден ме пребихте,днес за малко не ме убихте и накрая ме заплашихте.Сега няма да пея на коледния бал...Но не,защото ме плашите,а защото исках,колкото се може по-скоро да отида при Джей.Сега нищо чудно да ме оставиш на пътя от злоба...
-Ти просто не разбираш!-развика се Дан.
-Какво не разбирам!?-отвърнах със същия тон.
-Както ти обичаш Джей,така и аз-Мадисън...Не би ли направила всичко за него?
-Не бих бичувала и заплашвала други,не бих тръгнала с някой,за да му се подигравам после...
-А с Марто защо си?
-Казах,че не е твоя работа!
-Внимавай,той скоро ще разбере ВСИЧКО!
-А след като той разбере,всички ще научат и за това,което ми причинихте.Предай го на любимата,моля те!-Дан вече беше спрял на една пресечка преди къщата на Джей и без да кажа нишо друго,аз се изнизах от колата.
      Кракът ми все още ме болеше,беше много студено и алкохола,който бях погълнала до преди малко не ми се отразяваше вече добре.Едва вървях вече,но щях да успея.Сега единствено се молех да не хвана Джей с Изабел или случайно да е при родителите си.
      Вече бях пред къщата.Колата му беше отпред и не се чуваше и звук.Значи вероятно беше сам.Позвъних.Постоях около пет минути,но никой не отвори.Отново звъннах.Почаках още малко, след което вратата се отвори и пред мен се показа Джей.Едва успях да видя изненаданата му физиономия,защото секунди след това аз го дръпнах за блузата и долепих устните си към неговите.Джей реагира мигновено,отблъсквайки ме:
-Ники,за бога,какво правиш...?...Какво ти е на лицето?Да не са те били!?-нежните му пръсти докоснаха скулите ми.
-Остави всичко,сега това не е важно,дойдох тук при теб!-отново го целунах.Този път устните ни се задържаха малко повече,но Джей се отдръпна сега обаче нежно.
-Ники,лицето ти е пребледняло,ръцете са ти премръзнали.-хвана китките ми.-Моля те влез вътре.Ще измръзнеш иначе!-дръпна ме вътре и затвори вратата.Заведе ме до дивана,придържайки ме,и двамата седнахме.
-Защо седнахме?-попитах объркано.
-Ники,добре ли си?-Джей ме гледаше притеснено,държейки ръцете ми.
-Даа бее,човек!Чувствам се прекрасно.Нали съм при теб...-усмихнах се,като стиснах ръката му още по-силно.-Не искаш ли да потанцуваме!?-изведнъж станах.Чувствах огромна енергия.
-Ъъ...ами...защо не погледаме някой филм?Или да те сложа да си легнеш?Изглеждаш ми изтощена.
-Искаш да си лягаме?-започнах да се хиля като идиот.-Разбрах намека,но не е ли малко раноо?-не можех да спра с кикотенето.
-Ти...си пила!Нали?-Джей стана и хвана брадичката ми,за да го погледна.
-Само малкоо!Но по-голямата част от мен е трезва,споко...
-Пияна сии!-Джей извика.-Били са те!Затова беше с очила днес.Куцаш!Бледа си!Държиш се неадекватно!Ще ми кажеш ли какво става?
-Обичам те.