Bad Boys Are...

61 Chapter

(Глдн точка Никол)
-Мен той не може да ме набие.-каза уверено Джей.-В сраснение с мен е дребен скакалец,признай го.
-Имаш прекалено високо мнение за себе си.-намръщих се.
-А ти каква си?
-Добре,Джей не ми се спори с теб!-казах категорично.-Вдигам ръце от това.Има други неща,за които трябва да поговорим.
-О,нима?
-Да!-седнахме в starbucks,без дори да се замислим.И двамата знаехме,че трябва да говорим,и двамата имахме нужда от това,предполагам,че и на двамата ни се пиеше голямо лате...
-Казвай сега!-Джей затвори менюто,след като очевидно вече си беше избрал.
-Една секунда...-не бях приключила с избирането,защото се колебаех дали трябваше да си развалям хранителния режим с брауни,или по-скоро да го мина на лате без захар.
-Избрахте ли си?-дойде и сервитьорът,припирайки да вземе поръчката.
-Аз да.-потвърди Джей.-Горещ шоколад.
-Ъъ...аз искам един чийзкейк,едно брауни,двойно лате с повече захар и може един фреш.-какво да се прави.Мислех едно,а правех съвсем друго.Но бях супер напрегната.Напрегната от това,че трябваше да благодаря на Джей за подаръка и да го питам дали не трябва да му го върна,и напрегната,че ще обсъждаме ,,нещото",което се случваше между нас,и колко хора знаеха за ,,него".
-Не знаех,че си похапваш толкова.-засмя се Джей.
-Ти пък и без това си клечо,защо не си поръча една тортичка?-казах раздразнено.
-Клечо?Аз?
-Кожа и кости си,не се ли виждаш!?Духна ли те,ще паднеш!
-Ооо,искаш да ми го духаш ли,Ники?Трябва да се наредиш на опашката обаче...
-Какви ги говориш!Задник!-знам,че не се бях изразила правилно,но Джей наистина ме обиди много.Какво си въобразявах?Че можех да поговоря с него и да поискам помощ?Разбира се,че не!Не исках и скъпото му пиано!
-Просто исках да говоря с теб,но няма да се получи явно!-станах от масата.
-Не,Ники,виж,аз...нямах...-Джей запелтечи,но нямаше никакво значение вече.-Кажи за какво искаше да говорим.
-Забрави.-бръкнах в чантата си и извадих бележката за пианото.-Ще ти кажа само,че нямам нужда от това!-скъсах я и я хвърлих в лицето му.-Дори не знам защо го направи,но определено не искам да ми се подиграваш повече.Нямам пари за този инструмент,но мога да творя музика и без него.-пристигна и поръчката.В този момент нещото,за което се сетих да излея гнева си,бе да изсипя горещото какао в лицето на Джей.След това избягах.
Влязох в тоалетната и се заключих.
Беше ми супер тъпо.Мислех да благодаря на Джей за пианото,мислех да поговорим,мислех да му кажа,че Мадисън знае за нас...Но той отново съсипа всичко.
(Глдн точка Джей)
Пълен тъпак бях.Съсипах всичко.Отново.Чувствах се ужасно глупаво,защото всички погледи бяха вперени в мен,а сервитьорът се опитваше да пичисти тениската ми.На лицето му беше изобразена тревога,но тя беше по-скоро заради загубата на хубавото какао,отколкото за тениската ми.И мен ме беше яд де.Все пак обожавах напитките на starbucks.Затова определено щях да накарам Ники да ме черпи какао,веднага щом се сдобря с нея.Но сега,като се замислех,аз никога не се бях сдобрявал с нея?Винаги се бях държал ужасно,винаги я унижавах.И сега също.Трябваше да спра.
Огледах се наоколо,но така и не я видях.Дано не си беше тръгнала.Не,как щеше си тръгне,тя не познаваше града изобщо.Беше ми обидена,но едва ли имаше смелостта да тръгне сама из цял Лондон.Е,имаше телефон и вероятно щеше да звънне на Крисчън или Джорджа да я приберат.Трябваше да се досетя за това по-рано.
Отидох пред дамската тоалетна и зачаках.Висях там половин час,след което ми дойде наум,че в мола имаше още около пет тоалетни и Ники можеше дори вече да си е тръгнала.Звъннах й с надеждата да ми вдигне,но,както очаквах,ми затвори.Проверих няколко магазина,но нямаше следа.
Докато се разхождах из мола,оглвждайки се за Ники,телефонът ми иззвъня.Молех се да е тя.Но бях ударен като гръм от ясно небе,когато видях,че Изабел звъни.Леле напълно бях забравил за нея!
-Къде се губиш?-прокънтя гласът й в слушалката.
-Ами...разхождам се.
-Сам ли си?Ники не е ли с теб?
-Ох...ами...Изабел,значи с Ники седяхме на опашката долу в супермаркета,когато тя ми каза,че ще се върне на щанда за хлябюза да си вземе кросани.Докато я чаках,моят ред мина.Взех си покупката и застанах отпред да я изчакам,но тя така и не се появи.И сега не я намирам.-излъгах.
-Сладкишче,Марто ще те убие!-възкликна Изабел.
-Знааам...но ще я намерим.
-Звъня ли й?
-Май й е паднала батерията.
-Ок,къде си,идвам при теб.
-На втория етаж да парфюмерията.
-Добре.Чакай ме там.
-Ок.
Почаках си до парфюмерията още половин час и накрая Избаел пристигна,носейки две чанти от двете си страни,пълни с дрехи.
-Какво направи,момиче?-казах,въздъхвайки.
-Минах покрай няколко магазина и си взех няколко рокли на око.
-Както и да е.Трябва да намерим Ники,защото Марто ще ме убие.
-Доста започна да ти пука за нея,май...