Bad Boys Are...

52 Chaptеr

(Глдн точка Никол)
Прекарах два дни в болницата,ядейки гадна храна и седейки под пълния контрол на Марто.Леле каква грижовна майка се беше оказал!Не можех да повярвам,че това лошо момче се беше превърнало в детегледачка.Беше станал толкова обсебващ,че едва го понасях.Да,кръвното ми падаше и имах клаустрофобия.Е и?Не ми трябваше грижовно гадже,към което нямах чувства.От друга страна и ми ставаше мъчно за Марто.Толкова ме обгрижваше,толкова ме уважаваше,толкова ме харесваше,твърдеше,че ме обича...А Джей...Той не беше минал да ме види,не ми звънеше,а откакто отново го заварих с Изабел...
Будилникът издаде ужасен шум и аз възможно най-бързо го фраснах с юмрук,за да спре.Станах сънено и разтърках очи.Беше понеделник и най-накрая щях да отида на училище.Липсваше ми.Но като се сетех,че Марто искаше да ме взима всяка сутрин от къщи,ми се убиваше цялото желание.Джорджа нямаше да ходи известно време на училище и съответно да ме кара,защото онзи ден скъса с Алекс и трудно претърпяваше раздялата.Да,когато го видях с Мадисън,колкото и да не иска,й споделих.Не исках да живее в един лъжовен свят.Но вече не знаех дали не сгреших.
-Джорджа,аз излизам.-казах,след като се бях измила и облякла.Тя беше завита през глава и дори не ме удостои с поне кимване.Толкава исках да я утеша,да й помогна,но как?
Излязох,без да кажа нищо повече,слизайки по стълбите.Щом слязох пред общебитието,някой ме дръпна за ръката.Изпищях и още преди да се осъзная,се намирах пред задната част на сградата.Погледнах към така наречения похитител.
-Алекс!-ахнах от учудване.
-Оу,Ники!Как си?-попита иронично той.
-Какво искаш?-минах по същество.
-Как е Джорджа?
-Съсипана,но добре,че се спаси от такъв лъжец като теб.
-Ами,ако не се беше раздрънкала,щеше да е добре сега в прегръдките ми.
-Ти сериозно ли?Алекс,ти я мамеше отново.
-Просто един път.Какво толкова?-вдигна ръце безгрижно.
-Един път?Знам,че и преди...
-Недей да знаеш,защото тогава те нямаше и всичко си беше добре.-погледът на Алекс беше гневен и заплашителен.Можеше и да се разкайва,но колко пъти беше ставало това!
-Алекс,Марто сигурно ме чака отпред,ще...
-А никъде няма да ходиш,докато не разрешиш проблемът,който създаде.-хвана здраво челюстта ми,стискайки я с мощните си ръце.Заболя ме много,а ръцете ми трепереха.
-Алекс,ммммоля те,успокой се!-проплаках.
-Алекс!-познатият глас,по който настръхвах винаги,изведнъж изръмжа в тишината.-Не се бяхме разбрали така.-Джей го отдръпна от мен.
-Извинявай,човек,много си бесен.-Алекс се дръпна на страна.
-После ще се оправяме,айде омитай се за даскало сега!
-Никъде не отивам,докато не обясниш на Никол,че заради нея скъсах с гаджето си!-Алекс повиши силно тон,вече подивял.
-Ще се оправя с нея.Хайде,тръгвай!-подкани го Джей пак.Алекс измърмори нещо под носа си недоволно и зави зад ъгъла.Останахме аз и Джей.
-Какво си мислиш,че правиш?-Джей побърза да повиши тон.
-Аз ли?-гласът ми беше на същото ниво.
-Ами кой?
-Не съм виновна,че приятелят ти е бълък!
-А ти каква си бе,ку...-гневът ме победи и аз заших шамар на Джей.Със сигурност беше много по-силен отколкото предния път.Той се хвана за бузата болезнено,но по лицето му беше изписана вина.
-Ники,аз не исках да те нарека...Ники,чакай!-Джей тръгна след мен,когато аз вече,прекалено наранена,побягнах.
-Махай се от мен!-извиках.-Не ме доближавай просто!
-Не исках да те засегна...отново.-прошепна,сякаш укротяваше животно.
-Много ти пукаше сякаш!
-Разбира се,че ми пука.
-Естествено.Затова първо ме целуваш,правиш някакви ,,оригиналини"признания,а после се връщаш при малката,руса,тъпа,надута и проста курва Изабел,държейки се все едно няма нищо между нас всеки път!Да ти приличам на подметка?!-Опааааа...Не мисля,че планирах да кажа всичко,което беше в главата ми.Всъщност трябваше да спестя цялото обяснение,което издекламирах,защото изражението на Джей в момента ме стресна допълнително.
-Аха,разбрах какъв е бил проблемът през цялото време.-той се подсмихна.-Ревнуваш.
-Моляяяя?!
-Да.Толкова ме ревнуваш от Изабел,че ще се побъркаш.Виж.Ръцете са ти свити в юмруци от раздразнение.-хвана наистина свитите ми пръсти.-В очите ти има злоба.-потърка лицето ми.-Дори устните ти...-понечи да докосне устните ми с пръсти,но аз се вбесих.
-Достатъчно!Няма да ти позволя да ме въртиш на пръста си повече.Не те ревнувам,разбери го.
Избягах,преди отново да ме е последвал,и когато отидох пред общежитиеото,заварих Марто,чакащ ме.Напълно го бях забравила.За щастие,беше с гръб и не видя откъде дойдох.
-Хей.-прегърнах го.
-Много си точна.-каза иронично той,обръщайки се към мен.
-Какво да правя?Приятелят ти обвинява мен,че е скъсал с Джорджа,и цял час ми държа конско.-постарах се да кажа част от истината.
-Какво е станало?
-Ще ти обясня.-влязохме в колата и тогава телефонът ми прозвъня.
Джей:Ревнуваш ме😁😁😘😉😉😂