Bad Boys Are...

49 Chapter

(Глдн точка Никол)
Марто вече разкопчаваше ципа на якето ми.Случващото се ме плашеше.Този важен момент от живота ми беше провален преди време и сега,когато донякъде го бях забравила,исках да започна отначало и да го направя с този, с когото се чувствах готова.Марто не беше това момче.Знаех го,чувствах го.
От потискващите му целувки започна да ми се гади.Зави ми се свят.Не можех повече.
-Марто...-изхлипах.-Марто,лошо ми е.
-Какво ти е?-той едва едва се отдръпна от мен.
-Вие ми се свят,не ми е добре...-задъхах се учестено.-Не ми...стига...въз...дух.
-Ники,какво ти е?Ники!-едва доловимите му викове не ми помагаха,защото започна да ми причернява пред очите.Чувствах се без кислород.Накрая очите ми се затвориха напълно.
(Глдн точка Джей)
Страхотно!Пренесох всички кашони,пълни с томове от стари книги на дъртата библиотекарка.
-Чао,момчето ми.Благодаря за безценния ти труд.-започна да се превъзнася тя.
-Моля,пак заповядайте.-казах престорено и се отправих да тръгвам.
-Всъщност у нас имам още няколко кашона за пренасяне и ако...
-Страшно бих искал да ви помогна,но бързам ужасно мноо.-опитах се да бъда максимално търпелив.После,преди да е успяла да ме помоли за още помощ,побягнах на спринт по стълбите.Излязох от вече празното училище и се качих на колата си,като потеглих към вкъщи.Но не към семейстовото ми,а към къщата,с която бях изпразнил касичката на баща ми.Имах нужда да остана сам и да преусмисля всичко:какво се случваше между мен и Ники;влюбвах ли се в нея;ако беше така,какво щях да правя с Изабел;ами Марто беше най-добрият ми приятел.Трябваше ли да се скарам с него?Ако той разбереше,че искам гаджето му за себе си,щеше ли да ме намрази?
И в същото време пукаше ли ми за другите?Какво пък,ако станех егоист?А аз не си ли бях такъв?
Мислейки за всичко това,осъзнах,че вече бях пристигнал.Паркирах в гаража и се качих по стълбите,следвайки звука от някаква караница на горния етаж.Повечето ми приятели имаха ключове за къщата и някой път идваха да спят тук с гаджетата.Страхотно,точно когато исках да остана сам,трябваше да ми цъфне някой натрапник.
Виковете идваха от хола и вече чувах гласа на Алекс,преди да отворя вратата.
-Нищо не съм направил!
-Как не!Снощи защо не ми вдигна.
-Хора,какво става?До преди няколко дни си гукахте,а сега се лаете.-казах подигравателно,щом влязох и видях как Джорджа и Алекс спореха.Айде пак се повтаряше случката преди две години.Отново щяха да се разделят и след това да се съберат,доказвайки ,,силната си любов".Мрън,мрън...
-По дяволите,брато,помогни ми!-Алекс изглеждаше безнадежно и отчаяно.
-Джей не може да ти помогне и да те извади от калта.Никой не може да оправдае постъпката ти,Алекс.-Джорджа се намеси.
-Хей,хей,приятели,да не става въпрос за сладката лъжа на Мадисън?-усмихнах се.
-Очевидно.Но кой да го схване?-вдигна ръце Алекс.
-Джорджа,Алекс вчера беше с мен.-заявих,защитавайки приятеля си.
-Разбира се,сякаш ще ти повярвам.-Джорджа скръсти ръце,издувайки гърдите си.Бях убеден,че в този момент Алекс се беше надървил яко.Точно за това трябваше да ги сдобря иначе трябваше да допусна приятеля си да лъска бастуна,като си легне след малко.Тогава се сетих:
-Момиче,миналата вечер с Алекс правихме лайфчат.Ето го.-разрових в телефона си и показах на Джорджа.-Сега,ако не повярваш,Алекс да се оправя...
Джорджа позяпа още малко,дакато осъзнае,че това с изневярата на Алекс е свободно съчинение на Мадисън и че ревността й е била напълно безполезна,и се хвърли на врата на Алекс.След което се започна:лигави извинения,мечешки прегръдки,нежни целувчици...
-О,бебе,толкова съжалявам!Но ме знаеш каква съм.Толкова те обичам,че те ревнувам от всяка.-Джорджа замяучи.
-Знам,любима!
Леле,срамувах се от приятеля си!
-Хора,моля ви спрете да се натискате в къщата ми!-направих извратена физионимия.
-Джей,остави ме да се порадвам на гаджето си.-Алекс щипна Джорджа за задника,а тя изпищя.-А и тя нали тази къща и без това вече не е твоя...
-Абе моя си е бе,тъп!Нали нашите ми я купиха.
-Е как?Нали се обзаложихте с Марто,че ако той пръв свали Ники,ще му дадеш къщата си,а те сега са гаджета.
Оформих устните си като,,идиот,млъкни"към Алекс и се хванах за главата.
-Какво!?-Джорджа извика възмутено.-Джей как може да си позволиш да причиниш всичко това на най-добрата ми приятелка?-очите й се насълзиха.-Имаш ли представа колко ще страда?Имаш ли представа колко ще я нарани това,като разбере?Имаш ли представа колко е влюбена в теб?
Влюбена?Наистина ли беше влюбена в мен?