Bad Boys Are...

57 Chapter

       (Глдн точка Джей)
-Ами Марто аз...не съм толкова наблюдателен.-добро оправдание.Браво,Джей!-Знаеш какви неща гледам.За това съм си и лошото момче на училището.Не си падам по невинни девойки.-засмях се.Марто ме погледна недоверчиво,но бързо смени изражението си,забравяйки за мислените си подозрения.Поне така предполагах.Едва ли се съмняваше в ,,най-добрия си приятел'',както ме нарече.Значи въпреки всичко той още ме смяташе за такъв.И сега,за да не го изгубех,трябваше да забравя за Ники.И да се държа тъпо с нея.Но такъв бях аз-ако не можех да получа момичето което искам,да бъде моя,да я карам да се чувства като принцеса,правех точно обратното,тогава я карах да се чувства като нищожество.Бях страхотен човек,няма що!Но от малък правех така.Просто огънят в мен бушува,когато не е на моето.
-Добре,Марто,сега кажи ми,не искаш ли да направим една малка игра?-казах подло.-Помниш баса,който направихме в началото...
-Не!Джей,не!-вдигна ръка той.-Казах ти вече.А и всъщност аз спечелих баса така или иначе.Ники е мое гадже.Ти не успя да я свалиш.
Това просто ме изкара извън контрол.Марто нямаше и ни най-малка представа,че се побърквах от загубата,не заради баса,ами,че Ники беше негова.
-Ааа и ти не си успял.-веднага се възпротивих.-Вкара ли я в леглото?-усмихнах се,карайки изражението на Марто да се помрачи.
-Това не е...ние нямахме предвид...
-Точно това имахме.Помня като слон,Марто.Да се хванем ли на бас пак?-подадох ръката си.-Кой ще преспи пръв с Ники например...-погледнах го сериозно,без да трепна.А изражението на Марто беше като на уплашен заек.-Шегувам се приятел!-засмях се бурно,а приятелят ми се сепна.
-Човек,как ме уплаши само!-отдъхна си той и ме погледна глупаво.Как се изгаврих с него,леле!
-Ама ти сериозно ли реши,че бих ти откраднал момичето?Ще ти се разсърдя.-казах
-Добре де,сори,Джей.-потупа ме по рамото.Но аз бях този,който трябваше да му се извинява.Аз го лъжех.За всичко...
         (Глдн точка Никол)
Пффуу!Веднъж да реша да повървя пеша и да ми се подкосат краката.Ами какво да направя,като в Брадфорд от дома ми до училище беше 15 минути,а тук в Лондон на 2 часа.Е,сигурна съм,че Джорджа и Доби можеха да го изминат с тичане.Бяха безупречни във всеки един според,носители на множество трофеи по футбол,ханбал.волейбол,лека атлетика и баскетбол.Направо им се чудех.
    Влязох в общежитието,а после и в стаята си.Джорджа май беше в банята,защото водата течеше.Ох,за пръв път се радвах,че Доби и Крисчън не бяха тук сега.Исках да си поговоря с Джорджа.
     Е,малко трябваше да изчакам,защото нейните процедури в банята бяха безкрайни.Уж спортен тип,но винаги се се грижеше стриктно за външния си вид.
    Опънах се на леглото,мислейки.Според мен днес решението ми да отхвърля Джей беше най-доброто.Може би това щеше да го накра да се държи с мен ужасно,но беше хиляда пъти по-добре,отколкото да го оставя да си играе с мен.
     Телефонът ми звънна.Станах мързеливо от леглото и погледнах.Дан?
-Ало?-казах въпросително.
-Слез долу за малко.Искам да говорим.-тонът беше категоричен и ясен и нямах време за размисли.Просто иблякох един сив суичър и слязох опред пред сградата.Там ме чакаше и Дан.Пак ли щяхме да спорим?
-Казвай!-принудих до дава по същество,без дори да го поздравя.
-Интересен човек си,Ники.-подсмихна се той.
-Ясно,както обикновено.-запътих се да си тръгна,но Дан ме спря.
-Добре,ще говорим.Първо...хм не съм сигурен,че мога да пазя тайни...
-Аз нямам тайни.-отрекох.
-Ами Джей?
-Какъв Джей,за бога?Не мога да овладея болната ти фантазия.Щом така мислиш,добре,но след като не е истина...
-Истина е!-извика гневно.-Онази вечер...
-Онази вечер Джей искаше да чокани Избадл в стаята му и за да може всичко да е перфектно,му помогнах да оправим леглото,да наредим рози,да сипем шампанско...-как измислих това,не знам.
-Да,защото вие двамата с Джей сте първи приятели и ти от все сърце би му помогнала.-каза съркастично Дан.
-Ти пък какво знаеш за мен?Бих помогнала на всеки.
-И на Мадисън ли?Особено,ако искаш да я подкупиш и тя да си мълчи.
-Какво?-стреснах се.Да не би Мадисън да знаеше нещо?