Bad Boys Are...

18 Chapter

        (Глдн точка Никол)
  -Коте лошо ли ти е?-чух мъжки глас и цялата настръхнах.С ужас се обърнах и видях Андрю!Той беше влязъл в дамската тоалетна и държеше в ръката си бутилка уиски.Уплаших се.Той стана и ни заключи.
-Не ми отговори.Лошо ли ти е?-Андрю започна бавно да се приближава към мен,след което хвана брадичката ми.Имаше дъх на алкохол и дрога.Беше толкова противен.
-Тези твои очи са красиви като на коте,устните ти изглеждат секси.-той ги докосно леко а,аз се разтреперих.Трябваше да избягам веднага,но беше заключено.-А задникът ти...-Андрю хвана задника ми и го стисна силно.
-Пусни ме!-опитах се да се отдръпна,но той не ми позволи.-Казах да ме пуснеш!-казах още по-силно.
-О,никъде няма да ходиш.-опита се да ме целуне,но аз се отдръпнах.Той затегна хватката си и започна да целува грубо врата ми.Започнах да пищя и викам,но изглежда музиката от дискотеката беше по-силна от мен и никой не чу.Не можеше отново да преживея същото нещо.Не можеше!
-Помоооооощ!Помооооооощ!-виках,а очите ми се напълниха със сълзи.Андрю вече откопчаваше колана на панталоните си.Знаех какво щеше да ми се случи вече.
   Изведнъх се чу силен трясък.Двамата с Андрю погледнахме,като той не пускаше китките ми,а даже засили хватката си.Оказа се,че звукът бил от разбиване на врата.Джей беше разбил вратата.Той с бясна скорост се приближи,отдръпна Андрю от мен и започна да му налива шутове и ритници.
-Копеле!-Джей удари Андрю силно с юмрук и го събори на земята.-Нещастник!-ритна го.-Животно!-отново и отново го ритна.
-Джей,Джей спри!-появи се Изабел,която се опита да го спре.
След това дойдоха всички.Аз седях в ъгъла и не помръдвах.Цялата треперех.
-Ники?Ники добре ли си?-Марто клекна до мен.-Какво зяпате всички!?Разотивайте се,хайде!-той се развика на насъбралата се тълпа.Всички с изключение на Джей,Изабел и Марто си тръгнаха,а няколко души отведоха едва движещия се Андрю.
-Ники,добре ли си?-попита и Изабел.Не можех да отговоря,просто плачех.Погледнах към Джей и видях уплаха в очите му.Той нищо не ми каза,нито ме попита как бях.Просто ме гледаше.Тогава се загледах в него.Загледах се и видях един друг Джей,който не ме гледаше с насмешка и пренебрежение.Гледаше ме по един нов и мистериозен начин за мен.Изведнъж очният ни контакт се прекрати,защото той просто тръгна.
-Джей?Джей?-Изабел го последва.Останахме само двамата с Марто.Аз продължих да плача,а той ме прегърна силно.Почувствах топлотата му и сякаш бях в безопасност.Не ми пукаше,че той беше лошо момче.Сега имах нужда да ме подкрепи.
-Всичко свърши.Успокой се,моля те.-Марто галеше косите ми нежно.
-Аз...аз влязох в тоалетната и...и тогава той беше вътре и...-не можах да продължа,защото сълзите ми се стекоха отново.
-Сега си в безопасност спокойно.Не плачи.
  (Глдн точка Джей)
  Излязох бързо от купона и се качих в колата си.Изабел разбира се не ме оставяше и за секунда сам и влезе с мен.Потеглих.През целия път мълчах.Мислех за това,което щеше да се случи на Никол,ако не бях чул писъците й.
Мислех за това колко ранима беше тя и това нещо щеше да й повлияе зле.Мислех за това,че в този ден осъзнах,че не исках друг да я докосва освен мен.Но защо по дяволите мислех за това?Нали не ми пукаше за нея уж.
-Джей,зелено е!-извика Изабел изнервено,когато бяхме спрели на един светофар.
-Добре,не викай.-натиснах гъста.
-Кажи ми как да не викам след като ти не ми отговаряш от половин час!?Какво ти става за бога?-тя повиши тон.-Да,ти спаси Ники.Ако не беше ти щеше да й се случи нещо ужасно.Но не разбирам защо още мислиш за това.
-Аз просто...-запелтечих,защото просто не знаех какво да кажа.-Виж аз...
-Да,ясно.Поредното ти увличане.И сега искаш да ми кажеш,че си се влюбил в тази задръстена,скучна и тъпа...-Изабел не можа да довърши,защото аз рязко впих устните си в нейните.Целувката беше страстна.Погледнах огромните й сини очи,които блещукаха в мрака като звезди.Тя беше красива,наистина красива.Исках да се оттърся от мислите за Никол и да се насладя на моята прекрасна русокоска.Отново целунах Изабел,започнах да събличам блузата й,да разкопчавам сутиена й,да...