Bad Boys Are...

34 Chapter

            (Глдн точка Никол)
-ТИ КАКВО???-Джорджа изкрещя.Бях се прибрала вкъщи и й разказвах случилото се с Марто.
-Казах ти вече.-повдигнах рамене.
-Станала си гадже с Марто Джонсен?Ти не си добре.Какво по дяволите имаш ти общо с него?Дори не го харесваш.
-Харесвам го.-казах,като погледнах настрани.
-Как не.Личи си от километри в кого си влюбена,но айде да не говорим.
-Стига.-намръщих се.
-Какво ти каза Джей,че реши да тръгнеш с Марто,а?-Джорджа ме погледна изпитателно.
-Нищо.Той е задник просто.
-За задник си е задник,но какво пак направи?
-Оффф нищо.
-Добре.Ще ми кажеш,когато решиш.
-Няма какво да казвам.-отвърнах,като легнах и прегърнах възглавницата.Щом затворих очи,пред лицето ми веднага се появи лицето на Джей.Опитах се да си го избия,но не успях.Постоянно си представях перфектната му усмивката, топлите му очите,златистата му коса,меките му устни...Липсваше ми всичко негово.Как щях да бъда с Марто,като постоянно мислех за Джей?
    Събудих се от звука на алармата.Станах с нежелание и събудих Джорджа,която отново не беше чула будилника.После се изкъпах,измих си зъбите,изправих си косата и облякох бяла блуза с дънки.По пътя Джорджа ми говореше за Алекс и от време на време се опитваше да спомене нещо за Джей,но аз откланях темата.
       Щом стигнахме,се прегърнахме и всяка се насочи към часа си.Имах литература и вероятно щяха да ни върнат есетата.Това не ме притесняваше,защото бях добра в тях и нямаше да получа по-малко от пет и петдесет.Влязох възможно най-бързо в стаята,за да не се засичам с Марто.Не знаех какво да му кажа.Бях объркана.
     Седнах на чина си(зад Джей) и извадих учебника,за да си преговоря урока за днес.
-Г-це Патерсън,мила,казвам ти,дори да прочетеш урока сто пъти,пак няма да ти влезе нищо в кухата глава.-Мадисън се обади от съседния чин,присмивайки се.Джей седеше неутрално пред мен.Какво очаквах?Да ме защити?Друг път.
     Замълчах си,защото не ми се влизаше в спор,в който пак щях да загубя.Г-жа Уатер влезе,поздравявайки ни.Намести си очилата и ме изгледа строго.Какво пък бях направила сега?
-Ученици,искам да ви кажа,че есетата са ви брилянтни.-госпожата се усмихна и аз изпитах облекчение.-Наистина съм много доволна.Винаги съм знаела,че сте умни деца,но чак пък толкова...-засмя се.
-Госпожо,да не се майтапите?Моето есе да е брилянтно?-Джей я изгледа недоверчиво.-Това е някаква шега.
-Господин Дарвин,изгледжа сте внимавали в часовете ми и вашето есе е едно от най-добрите.-г-жа Уатер не спря да се усмихва,а Джей й се блещеше,сякаш не беше нормално да се е справил блестящо.Той беше умен,просто трябваше да се старае и да не мързелува,знаех го.
-Има само едно есе,което е много зле и не мога да му пиша повече от две и половина.-говореше госпожата,докато раздаваше проверените есета.-Петерсън,твоето.
Целият клас ме зяпна,а аз не вярвах на очите си.Имах две и половина на перфектното си есе!Аз!
-Точно от теб не съм го очаквала,Патерсън.До,колкото помня твоите работи винаги са били несравними.Как този път успя да напишеш такива глупости.
     Погледнах есето си.Това не беше моя почерг,не бяха и моите думи.Та аз бях писала на съвсем друга тема!
-Г-жо,но това не е моята работа.
-Да,да,г-жо,не я слушайте.Не може да приеме,че е тъпа.-Мадисън започна да плямпа.
-Точно мен ли нари...
-Патерсън,ако не запазиш спокойствие и приемеш оценката си,ще те скъсам.-г-жа Уатер ми съобщи.
-Куха лейка.-Джей ми прошепна,смеейки се.Едва сдържах сълзите си.Чувствах се ужасно.Та това не беше моето есе.Някой ми беше направил номер,за да се проваля.Мадисън.
   След часа Джей и Мадисън излязоха заедно и тръгнаха към стола.Тръгнах след тях.Там беше Дан.Той целуна Мадисън,а тя започна да дрънка:
-Леле,любов моя,ако знаеш колко е тъпо бившето ти гадже.Има...-тя не успя да довърши,защото аз вече я бях хванала за косата.Мадисън изпищя,а аз засилих хватката.
-Никол,Никол,пусни я!-Дан започна да дърпа ,,скъпото"си гадже,но аз не пусках.
-Ти подмени теста,нали?Курва!Искаше да се проваля!Спри да съсипваш живота ми!-виках,а Мадисън пищеше и ме буташе,но аз продължавах да я скубя.
-Ники,пусни я!-усетих ръцете на Джей върху кръста си.