Bad Boys Are...

25 Chapter

       (Глдн точка Никол)
   Най-сетне се прибрах премръзнала в общежитието.Бързо хвърлих чантите на пода,съблякох се и влязох под горещия душ.Това ми помогна да се посъвзема малко.Излязох от банята и видях,че имах 47 пропуснати обаждания и 20 съобщения:30 пропуснати и 10 съобщения от Дан,в които пишеше колко ме обичал,колко съжалявал и да му звънна;3 пропуснати от Джорджа и 1 събщение,в което пишеше,че тя нямало да се прибере тази вечер;няколко пропуснати от Крисчън и съобщенията му дали ме е страх,че съм сама и т.н;едно пропуснато от Джей и 4 от Марто.Леле!
     Но без да обърна особено внимание,оставих телефона,както си беше.Имах нужда от почивка и не ми се занимаваше сега с тревоги.
     Изведнъж телефонът отново прозвъня и този път реших да вдигна.Беше Дан.
-Кажи.-казах хладно.
-Ники,аз...-чу се съкрушеният глас на Дан.
-Какво?
-Аз наистина забравих.Просто трябваше да се подготвя за следващия кръг по математика и от много учене съм изключил.
-Значи си изключил,че имаш гадже,така ли,Дан?
-Не,не,глупости.Толкова ми липсваш,а ти си мислиш подобни неща.Обичам те.-последните думи ме накараха да се размекна.
-Наистина ли?
-Да.-увери ме той.
-И аз теб.-промълвих тихо.
-Значи ми прощаваш?
-Ами,ако се реваншираш.-казах подло.
-Ах,ти хитруша.
-Добре,хайде лека,защото съм капнала.-казах му.
-Добре,мила,лека.Обичам те.
-И аз теб много.
Вече бях по-спокойна и веднага успях да заспя.Нямах търпение да вида утре Дан.
    Алармата ме събуди и аз станах.Изкъпах се,измих си зъбите,облякох синьо потниче и черен клин,вързах косата си на опашка и си сложих малко грим.Излязох и се качих на автобуса.
     Щом стигнах училище,бързо влязох в стаята по химия.Оф,щях да бъда пак с Марто.
-О,Ники.-усмихна ми се той.
-Здрасти.-бях достатъчно щастлива,за да не го нагрубя.
-Ники,моля те да ми простиш за това,че избързах.-каза Марто,почесвайки се зад ухото.
-Не се притеснявай,а и не си избързал-между нас няма нищо и искам да си остане така.-уведомих го.
-Щом казваш.
-А и си имаш Мадисън.
-Ако кажеш,веднага ще скъсам с нея.-той тръгна към гримиращата се Мадисън.
-Не,не,Марто,спри.-дръпнах го за ръката.-Казах ти,че между нас няма да има нищо.
-Но аз те харесвам.
-Но аз нито ти вярвам,нито особено ме интересува.-повиших тон и всички погледи се насочиха към нас.
-О,Никол Патерсън сваля гаджето ми!?-Мадисън надменно се обади,като прибра несесера си с гримове.-Мисля,че си позволяваш прекалено много,госпожице Патерсън.
-Не свалям гаджето ти,Мадисън.-защитих се.-По-скоро той сваля мен,питай го.
-Не,Никол,просто ти му замота главата.Не ти стига Дан,а сега и гаджето ми нападаш.
-На никого не съм замотала главата.По-добре се погрижи за приятеля си и не си лягай с друг.-не бяхме осъзнали,че ученици и учители наблюдаваха спора ни.
-Внимавай как ми говориш,уличнице!-Мадисън се приближи към мен бясно.
-Аз ли съм уличницата!?Ти си курвата.-извиках.
-Никол Патерсън!-чух гласа на госпожата по химия.-Какви са тези думи?Веднага с мен при педагогическия съвет.
-Но,г-жо тя...-опитах да се защията.
-Г-жо,не я слушайте.-Мадисън ме погледна злобно.
-Млъкнете и двете!Никол,тръгвай.-това бяха последните думи на госпожата.Тръгнахме,а аз за последно погледнах Марто злобно,който уж много ме харесваше,но не ме защити.
   Седях един час при педагогическия съвет,слушайки правилата как трябва да се държа в училище и че заради държанието ми ще помагам в кухнята един месец.Бях толкова бясна,че заради тази курва ми се случваха тези неща.
     След като лекцията приключи,аз излязох и почувствах нужда да видя Дан.Сега само той можеше да ме успокои.Тръгнах към мястото,на което обикновено отиваше през междучасията,за да почете книга-зад училището.Щом стигнах там,се спрях,защото разбрах,че не е сам.Погледнах и видях как той беше хванал Мадисън за ръката.
-Мадисън,аз съм влюбен в теб.-бяха думите му преди той да я целуне страстно.Като ги видях,краката ми се подкосиха.Не вярвах на очите си,бях измамена!Гледах ги дълго време,докато те не прекъснаха целувката си.
-Ники?-Дан ме видя и ме погледна уплашено.-Ники,не е това,което си мислиш.-не го чух и побягнах през сълзи.-Ники,чакай!Ники!
Бягах,плачейки.Чувствах се като последната глупачка на земята.Аз мислех,че Дан ме обичаше.Тичайки,се блъснах в някого.
-Ники,какво ти е?