Bad Boys Are...

60 Chapter

         (Глдн точка Никол)
  -Джей,като разберем кой е,ще дойдеш с мен да го бием.-намигна Марто на Джей,след като бяхме изпаднали в разговор за въображаемия непознат,който ме притесняваше.
-Мартооо,това дори бе беше момче!Колко пъти да ти повтарям,че магазинът за музикални инструменти ми звъня,за да ми каже,че поръчката ми е пристигнала.-та това беше лъжата,бях измислила да говоря,докато не ми повярва.
-Ами,хайде тогава,нали сме в мола,нека да ти вземем поръчката.А,ето го и музикалния магазин.-Марто знаеше как да действа.Вече бях загазила.Погледнах към Джей безнадежно,търсейки помощ от него.
-Добре,хайде.-Джей тръгна с Изабел в магазина,усмихвайки ми се лукаво.Моляяя?Какво си въобразяваше,че прави!И двама ни щеше да прецака.
-Хайде,Ники!-подкани ме Марто.
-Ъъ да,но...ей виж тази блузка!Искам да я пробвам.Да влезем първо там.-опитах се измъкна,но номерът не мина и аз вече се намирахв магазинът пълен с всякакви модерни музикални инструменти,които не можех да си позволява дори да продам апартамента на баща ми.Краката и ръцете ми трепереха,а спокойствието на Джей ме потискаше още повече.Той разглеждаше електрическите китари,а аз само мислех как щях да платя дори и една двехилядна от тях.
-Госпожицата иска да си вземе поръчката.-Марто се обърна към продавачката,сочейки ме.
-Името!-каза студено жената.
-Никол Патерсън.-отговори Марто,сякаш ми беше майка.Продавачката претърси в компютъра,но погледът й подксазваше,че съм загубена.
-Няма нищо поръчано на това име.-отсече тя.Краката ми се подсякоха и ми се зави свят отново.
-Сигурна ли сте?-намеси се Джей.-Много пъти мои приятели са си поръчвали барабани оттук,а сега вие ми заявявате,че госпожицата чака електрическото си пияно  от един месец.Потърсете пак!-сопна се той на продавачката,а тя изпуфтя,като отново започна да търси в компютъра.
-А,да,прав сте.Има поръчка на името на Никол Патерсън.Пристигна преди няколко дни.Сега ще кажа на колегата да ви донесе пианото,госпожице.
     Какво?Чакай какво?Извинете,не разбрах!?Погледнах отново към Джей,който не спираше да бъде спокоен.
    Продавачката звънна по телефона и след броени минути един човек донсе голяма кутия.Погледнах я и унемях.На нев беше нарисувано огромно електрическо пияно от най-новия модел.Моята мечта!
-Боже,прекрасно е!-изпищях,но се сетих за малката подробност-цената.-Ъъъ...колко ви дължа?-бях готова да се простя с пияното.
-Тук пише,че е платено.Доставката също...Така,че ще бъде в дома ви до час и нещо.
-Благодарим.-каза сухо Марто и ме издърпа,сякаше беше вече уверен,че говорех истината.Но аз истината ли говорех?Нямаше начин да си поръчам такова скъпо пиано и накрая то да се окаже платено.Щях да го взема от китайския магазин до нас.Явни беше станало грешка.Но как точно на моето име?И може и да се досетих.Погледнах към Джей и тох сякаш разчете мислите ми.Леденият му поглед не устоя и видях едва забележимата му усмивка.Наистина ли ми беше взел пияното?И откъде знаеше,че го искам?
-Сладък аксесоар си си взела,Ники.Но толкова пари за тази глупост...-започна Изабел.
-Не е глупост.Музиката е моят живот и музикалните инстрименти са моите аксесоари да.-защитих се.
-Обичам те.-Марто ме целуна по бузата,а погледър на Джей към нас в момента не представляваше голяма радост.Поне според мен.
-О,Ники,сега се сетих,че съм на вечеря у кака ми.Трябва да тръгвам незабавно и не мога да те оставя у вас.-съобщи ми Марто.
-С Джей ще я оставим до тях.-предложи Изабел.Гаджето ми ме погледна с недоверия.Все едно не искаше да ме оставя дори на тях.Още ме ревнуваше.
-Дообре,но само да сте посмели да я оставите на някой келеш в мола.Ще ви съсипя.-Марто говореше сериозно.
-Не бихме позволили.А и няма да стоим още дълго.Ще се разходим по магазините и след часа ми за маникюр си тръгваме.-Изабел се държеше изненадващо мило.Нали беше най-добра приятелка с Мадисън?А ако Мадисън наистина знаеше за мен и Джей,тогава защо на беше казала на Изабел?Всичко това ме измъчваше и просто трябваше да говоря веднага.
      Марто тръгна,оставяйки ме с Джей и Изабел.
-Какво правим сега?-попита Джей.
-Да видя колко е часа...а ами то 16:00.В толкова ми е часът за маникюр.Айде аз отивам и то един час ще съм свършила.Дано не ви доскучее без мен.-Изабел целуна Джей и ми махна,слизайки на долния етаж.Моля?Остави ме с него?Това трябваше ли да значи,че не подозираше нищо?
-Какво ти се прави?
-Все едно.-отвърнах.
-И на мен ми е все едно,знаеш ли,ще те зарежа в мола и после ще излъжа,че съм те загубил.А ти няма да можеш да се прибереш.
-Няма да го направиш.
-Как реши така?
-Марто ще те пребие от бой,забрави ли?Първо,като разбере,че онзи ден звъня ти,и второ,като му кажа,че си ме зарязал.