Bad Boys Are...

17 Chapter

      (Глдн точка Никол)
-Мила,на мен ми  доскуча.Искаш ли да си ходим?-с Дан седяхме на едно диванче и си пиехме напитките,докато останалите танцуваха.Очевидно му беше писнало и ми предложи да си ходим.
-О,стига де!Тъкмо мислех да танцуваме,а пък е едва 21:00.Искаш да си тръгнем толкова рано?-измърморих.
-Ами не успях да реша всички задачи и смятам да се прибера да ги довърша.-обясни ми той.
-Оффф.-изпуфтях.Наистина ми беше забавно.Не мога да повярвам,че се притесняваше за домашното.
-Дан,тогава ти тръгвай,пък ние ще закараме Ники у тях.-обади се Марто.Бях му ядосана.Нямах желание да се прибирам с него,но ако това беше начина да остана...
-Какво ще кажеш?-попита ме Дан.
-Става,но ще ми се реваншираш за това ранно тръгване.
-Добре.-целуна ме нежно и тръгна,като преди да излезе от клуба не пропусна да погледне Мадисън,която се целуваше с Алекс.Изтръпнах.Не беше възможно още да я обичаше,нали?Съмнението ме човъркаше отвътре.
Бях останала сама на масата,а остналите или танцуваха,или се натискаха насаме на някой фотьоел.
-За какво мислиш?-Джей дойде на масата за да си сипе нещо.Първоначално не го бях чула,защото бях замислена и не отвърнах.-Ехоооооо!?
-О...ъ кажи.-този път реагирах.
-За какво мислиш?-той отново ме попита.
-За нищо.Защо трябва да мисля за нещо?-отвърнах раздразнено.
-Добре де не се ядосвай.Просто гледам гаджето ти го няма и се зачудих защо ли.
-Трябваше да си довърши домашното по математика за утре.
-Хахахаха...-Джей се засмя гърлено.-И какво ти му повярва?
-Защо да не му вярвам?Дан мисли за бъдещето си за разлика от някои хора.
-Щом казваш.Аз просто исках с това да ти докажа,че на Дан му е доооста скучно с теб и за това си тръгна.
-Не съм ти искала мнението.
-Та аз не ти давам мнение,а самата истина.Малко помисли.Дан не зяпа ли постоянно Мадисън?Не си ли измисля оправдание да си тръгне,за да не я гледа как се натиска с Алекс?Не прави ли всичко за нея,когато тя го помоли?Кажи ми,Никол след целия този извод ти си мислиш,че Дан има чувства към теб.-Джей ми се присмя.Не му отвърнах нищо,а просто съзрях една бутилка шампанско на масата,взех я и започнах да пия от нея на екс.
-Хей,хей по-спокойно.-Джей дръпна шишето от ръцете ми.-Това не значи да се напиваш.Успокой се.-намигна ми.
-Хей,бонбон,какво правиш?-Изабел се приближа към нас и обгърна шията на Джей.
-Сипвах си нещо за пиене.Хайде на обратно на дансинга.-Джей хвана Изабел за ръката,усмихвайки ми се нагло,и двамата отново затанцуваха.Той не спря да я целува страстно,а едновременно да ме гледа,усмихвайки ми се.Опитваше се да ми докаже нещо.Изкарваше ме извън нерви.Все още не му вярвах за Дан.Дан ме обичаше и нямаше да ме нарани.
-Красавице,ще танцуваме ли?-един много противен тип ме попита.Бях го виждала в училище.Май се казваше  Андрю и се водеше от задръстеняците.
-Не.-отговорих му.
-Но защо така?Хайде ела.-Андрю понечи да ме дръпне за ръката,когато съобщиха,че тортата ще идва.
-Ники,хайде,тортата идва.-извика ме Марто и ми се усмихна.Знаех,че ми се подмазваше след онази случка.Застанах до Дарлин,гледайки как Колин духаше свещичките.След това всички заръкопляскаха,а той целуна страстно Вирджиния.Веселбата отново започна.През цялото време не откъсвах очи от Джей,който,целувайки Изабел,ме гледаше нагло.Бях му бясна.Доката аз страдах за Дан,Джей се забавляваше с тази курва!Да,курва.Алкохолът ли ми влияеше не знам,но се дразнех как двамата се целуваха толкова демонстративно.Докато ги гледах погълнах още един шот и още един,и още един.Чувствах,че се напивах.И лека полека се поддавах на алкохола.Но нямаше да се предам.Можех да се справя.Само трябваше да отида до тоалетната.
   Станах,като едва не паднах.Тръгнах към тоалетната,поклащайки се и опитвайки се,да премина през танцуващите двойки.Никой не забеляза състоянието ми,защото може би и останалите бяха в същото.Влязох в женската тоалетна и започнах да мия лицето си.Погледнах се в огледалото.Бях толкова бледа и ми беше лошо.Усещах,че всеки момент щях да повърна.
-Коте,лошо ли ти е?-чух мъжки глас и цялата настръхнах.