School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

18: Chameleon

Кейтлин,стегни се,моля те!-каза войникът и ме вдигна на крака.-Понесла си толкова много неща!Сега ли му е времето да се предаваш,мамка му?Нямаме време...

Да,точно сега му беше времето.Исках да си заровя главата в пясъка и да не изляза от там,докато не се събудя.

-Добре.Сменяме тактиката.-каза отново той.-Щом не искаш да станеш доброволно...

При тези си думи ме метна през рамо и ме понесе към мелницата.Изобщо не реагирах.Какъв щеше да е смисъла,дори и да бях?!Никакъв.Полюшвах се безжизнено и зяпах тревата под краката му.Очаквах всеки момент наоколо да се търкаля някоя и друга част от тялото на някой приятел.

Вратата се отвори и влязохме в мелницата,чух ахването на Анна зад мен.Боже какво ли беше видяла?Исках ли наистина да разбера?Постоянно си представях някакъвмасов гроб,в който ще ни хвърлят и Харис най-накрая щеше да е щастлива.

Войникът ме пусна на земята и ме завъртя.Огледах мелницата.Беше като щаб квартира на ЦРУ.Имаше монитори,камери,и,о,божее...Онова в ъгъла,шкаф с оръжия ли беше?Какво ставаше?Тъкмо се опитвах да проумея какво виждаха очите ми,когато господин Президента на Съединените американски щати застана лице в лице с мен.

Нямам си и на представа какво точно предизвика истеричния ми,нестихващ смях.Дали беше,зощото полудявах,или защото се намирах в укритие на ЦРУ,или пък,защото президентът Питър Форбс стоеше срещу мен,или,о,не сигурно е защото преди малко бях разбрала,че учителят ми и личен охранител в "Училището за лоши момичета" беше разфасовал приятелите ми,а аз се бях натискала с него.

Смеех се от все сърце,дори се превих на две и се хванах за корема.Потекоха ми сълзички от смях.Когато най-накрая се опитах да овладея истеричния си пристъп всички ме зяпаха.Анна местеше очи от мен на Президента,войникът и приятешя му ме гледаха съсредоточено.Някакви други хора също ме зяпаха.А,самият Президент ме гледаше все едно имах три глави.

-Как може да се смееш в присъствието на такава важна личност!-изсумтя една жена,която се беше подпряла на една метална маса и ме гледаше с присвити очи.-Г-н Президент,това е пълно безобразие.Тя.-натърти на думите си.-Е,пълно безобразие.Разгледах досието и.Покъртително е.-каза с погнуса.

-Оо,знаеш ли как ги обичам такива превзети скумрии като тебе!-изгледах я и веднага спрях да се смея.-Покъртително ми било досието.Я,да те видя на мое място как ще си изкарваш парите!Не всички работим за тайните служби,бършим си задниците с пари и носим костюмчета на Шанел.

Покъртително ми било досието!Нещастница!

Госпожата май се задави,а Войникът всячески се опитваше да не се разхили.

-И,цинична!Господи!-възкликна и се прекръсти.Прекръсти се?!Сега какво,ще извади светена вода и ще ем напръска ли?Или,може би,ще ме прикади с тамян?-Пак,повтарям,г-н Президент,това е немислимо.

-Излез,Дейна.Ти си просто секретарка,не съм ти искал мнението.-заповяда и той,без да откъсва очи от мен.

Онази се облещи.

-Но,но...-заграчи тя.

-Не чу ли,Дейна?-попитах саркастично-Или,Питър Форбс трябва да ти го повтори няколко пъти?!

-Пред теб стои Президента,глупачке!Не може да му говориш така!-викна тя.

-Не ми пука,че Президента стоял пред мен.-яростта се надигна у мен.Оо,сега щях да избухна и дори 50 метрова стена не беше способна да спре пороя от думи.-Ако,искате вдигнете и Христофор Колумб от гроба и го пльоснете пред мен,пак няма да ми пука!-завъртях се в кръг и огледах всяко лице в мелницата и отново спрях поглед на нея.-Изобщо не ми казвай как да говоря,защото нямаш идея през какво преминах.В рамките на една седмица щях да умра няколко пъти.Бях затворена в някакво шибано училище,с някаква дърта кучка,която няма търпение да ме изкара от там с краката навън!Бях накарана да мина през задвиждащи се железни прътове,които можеха да ме разпорят всеки момент.Бях заключена в стая с психопати,които ми оставиха белег,колкото Гринуичкия мериадиан на корема и нямаха търпение да ми видят сметката!Намерих обесенп момиче,а на никой не му пукаше!Натисках се с учителя ми по физическо,а преди броени минути осъзнах,че има огромна вероятност той да ме познава от доста отдавна и да е убил приятелите ми.И,знаеш ли кое е най-гадното?Аз го харесвам!Дори да се чувствам отвратена от него,пак съм привлечена.Трябваше да ходя да правя стрийптиз отново и да снимам порно,за да бъда доходоносна за училището и сбърканата му оправа.А,мразя да танцувам на дърти перверзници за пари!Мразя да се изявявам като курва!Нямам представа къде се намирам..В Невада ли,в Лос Анджелис ли?Някакви съмнителни типове ме замъкват в щаб на ЦРУ,Президента стои като излят пред мен,а,ти,нещастница,такава си тръгнала да ми четеш морал?!

Всички ме гледаха все едно съм казала,че съм извенземно.Ами,възможно е.Вече дори се съмнявам дали косата ми е кестенява?Може би е оранжева?Кой знае?Хари е убиец,аз се намирам на майка си в гъза и,очевидно и г-н Форбс е тук по незнайни причини.Ако,видя подскачащ еднорог на един крак около мен нямаше да се очудя.

-Е?-попитах и си поех въздух.-Защо съм тук?

-Хубав въпрос.-вметна Анна.-И,защо аз съм тук?

-Защото двете вървите в комплект.-каза някакъв мъж с очила.Приличаше ми на хакер.-Нищо лично,но Кейти ни е важна.Ти не ни трябваш.

-Нищо лично ли?Слава Богу!Не искам да си имам работа нито с ЦРУ,нито с. Президента.-въздъхна облекчено тя.

-Е?Защо съм тук?-повторих въпроса си.

-Има няколко причини.-каза същия мъж.-Първо,нека се представя.Аз съм Блейк Уилсън.Координатор на мисия "Хамелеон".

Мисия "Хамелеон",пак се изхилих.Доообреее,ако сега изскочеше говорещо пиле отнякъде нямаше да се очудя.

-Добре.Аз съм Кейти Ес,което знаете и какво?-попитах отново.-Чакам причините.

-Ще те внедрим в операцията.-обади се Президента най-накрая.-Без възражения.Нямаш избор,като цяло.Ще го играеш агент на ЦРУ в училището.Ще си под прикритие и ще докладваш всичко.Трябва да вкараме цялата оправа зад решетките и да сринем мястото със земята,а ти ще ни помогнеш.

-И,защо да го правя?-повдигнах вежда аз.

-Защото си замесена.-продължи той.-Защото всичко,което се случва там не е случайно,защото Харис не се опитва да те убие просто така и заради случилото се на поляната година по-рано.Не само Харис,всички там те искат мъртва.Цялата оправа.

-И,така да е.Защо да ви съдействам?-попитах отново.

-Защото нищо не е такова каквото изглежда,Ес.Защото съм ти баща и,защото Оливър е жив.

**********
Е,пак забърках баси филма 😂😂.
Е,надявам се главата да ви е харесала.Какво мислите?Искам коментари да знаете!

Гласувайте и коментирайте!

Обипам ви 😚