School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

3: Scream

Не ставаш за лъжкиня.Всъщност,дори съм сигурна,че нямаш брат.-казах,следейки за физиономията и.

Бинго!Брук се опули насреща ми.

-Как,по дяволите,разбра?!

-Ако си убила малкия си брат,тогава значи си абсолютно безсърдечна и откачена кучка,което пък означава,че за 4 години все щяха да те хванат лудите в тази дупка и да направиш нещо,което да те прати в отделение С.-усмихнах се.

-Мамка му,умна си.Не знаех,че има умни курви.

-Защото не съм курва!-процедих отново през зъби.

-Добре де,добре.Тук съм заради кражби,предимно от мола.Хванаха ме и така.

Сега беше мой ред да се опуля.

-Трябва да седиш 7 години на това смешно място само,защото си откраднала някакъв си парцал на Версаче?!-не можех да повярвам на чутото.Не можеше ли горкото момиче да се размине само с глоба?

-Не беше Версаче,а рокля Валентино,но както и да е.Вече ми излезе през носа,така или иначе.

Чу се щракване на ключ и вратата се отвори.Стайлс се показа на вратата.

-Вечеря.

С Брук се измъкнахме от стаята.

-В стаята не забелязах баня.-реших да оповестя този факт.Да не би да не можех и да се изкъпя.Може би и това ни беше забранено?

Стайлс се разсмя.-Няма и да забележиш.Не си в пет звезден хотел.В дъното на коридора има обща баня.

Иуу.Иуу.Иуу.Не,че съм очаквала някакъв лукс или нещо подобно,но обща баня?!Та,това беше ужасно.Не ми беше за срама.Ясно е,че срам от тялото си нямах,все пак бях стрийпризьорка,но мисълта за всички тези микроби...

-Ще го преживея.-казах накрая.

-Твой проблем.

-Как се казваш,всъщност?-осмелих се да го попитам.

Той не ми обърна никакво внимание.Дразнеше ме,когато решеше,че ще отговори само някои от въпросите ми,а за другите се правеше на глух.

-Как се казва?-попитах Брук.

-Хари Стайлс.-ухили се тя.-Той е нещо като треньор.Води всички спортове и тренировки.

-Какво?Да не съм в спортно училище,какво пък е това сега?-възнегодувах отново.

-Оо,тук спортът играе важна роля.Имаш 3 тренировки дневно по 3 различни спорта.Целта е да ни държът физически изтощени,за да не можем да правим щуротии,а да се чувстваме като парцали.

При последните и думи Хари се обърна назад към нас.

-Вие и без това сте си парцали.

-Благодаря ви,мистър Стайлс.-скръцна със зъби тя.

Повървяхме в мълчание известно време,после Хари бутна една врата и се озовахме в претъпкана със странни момичета столова.Всички погледи се обърнаха към нас.Е,време е да им покажа коя е Кейти Ес.Аз винаги бях звездата на шоуто.И,тук нямаше да е различно.Нищо,че бях малко раздърпана и мръсна,пак бях по-добра от всички тях взети заедно.

-Е,време е да ме запознаеш с някого,Брук.-казах тихо.-Все имаш някакви приятелки.-огледах групичките от момичета,около масите и осъзнах,че всички зяпат мен.Не,Брук.Мен.

Обърнах се към нея,а повдигна рамене.

-Сериозно ли нямаш никакви приятелки?!Тук си от 4 години,по дяволите.Не се притеснявай,ще се социализираме за нула време.

Взехме си набързо някакъв мазен,разкашкан бъркоч,наподобяващ макарони и се запътихме към една от масите.

Преди да довърша разказа си за въпросните момичета искам да наблегна на едно: опитах се да бъда мила!Подчертавам,че наистина се опитах да бъда мила.

-Може ли да седнем при вас?-попитах.

-Оо,принцесата няма с кого да седи?-заяде се момиче с къса тъмна коса.Тая беше мъжкарана от класа,като се започне от гласа,та се стигне до жестовете и мимиките и.-Нека позная,ти си онази новичката звезда,стрийптизьорката.-тя се изсмя,а след нея всички останали на масата.-Само да те упътя,сладурче,курвите са на онази маса там.-посочи една маса в ъгъла.-Всички други сме с тежки престъпления или поне престъпления,който не потъпкват честта ни.

Значи така,а?Грозното пате е превзело тъпо псевдо училище.Не за дълго.Колкото до мен,адреналина ми запищя в ушите.Не знам защо всички подценяват танцьорките,като се има на предвид,че въртенето на пилон изисква страшно добри умения с ръцете.За няколко стотни от секундата,дори самата аз не се усетих какво точно се случи,но юмрукът ми летеше към челюстта и.Тя пое удара и доста сериозно се заклати на стола си.За малко да падне.

В същата тази секунда чух името си,изревано от противоположния край на столовата,придружено от хиляди псувни.Мамка му,съвсем забравих за Стайлс и за всички скапани камери.Чух стъпките му зад себе си и хукнах да бягам.Не,че имаше къде да избягам,но поне можех да опитам.

-Мамицата му.Кейтлин!Спри,по дяволите!

Имаше няколко стола в коридора,който водеше към администрацията и представляваше нещо като чакалня.Съборих ги,за да може да въпрепятствам преминаването му.

-Спри да правиш глупости,Кейтлин!-извика Стайлс.

Преминах през червения коридор и се озовах на онзи стерилно белия с надраните врати,за който Брук говореше,че е 3-то отделение.Мамка му!И,двата пъти бях минавала със Стайлс и сега доста се обърках,накъде беше изхода от това адско място.Исках си моя изповръщано зелен коридор.Тук беше прекалено зловещо за вкуса ми.Спрях се,облегнах длани на коленете си и си поех въздух.Започнах да се оглеждам за изход,но такъв,като че ли нямаше.А,това беше невъзможно.

Чух стъпки зад себе си,но този път бяха придружени и от други гласове.Чудно,подкрепление.Започнах да бягам напосоки.

Най-накрая видях изхода,затичах се към зеления коридор и се блъснах в прозрачна преграда.Как така?Започнах да блъскам по стъклото.От другата страна имаше хора,които не ме виждаха и не чуваха дори блъсканиците ми.Аз,обаче ги виждах.

-Хванахме кучката,няма накъде да избяга.-чу се нечии глас.

Не,не,не,не исках никой да ме хваща.Започнах да се заоглеждам за отворена врата.Бинго!Вратата отляво беше съвсем леко открехната.Влязох вътре и затръшнах вратата зад гърба си.Чу се автоматично заключване.Облегнах се на нея и си отдъхнах.

Секунда след като осветлението в стаята се включи се разпищях.Започнах да крещя и да блъскам вратата само и само да изляза,но тя беше заключена.По моя вина.

**********

Здравейте 🌈.
Надявам се главата да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте .
Обичам ви 💎!