School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

38: Danger

През целия път към хотела мислех за две неща.Едното беше,че вероятно никога повече нямаше да видя Хари,което ми късаше сърцето.Другото беше,че Алекс ме заплаши.Страхът ме загриза.Той не го каза просто така,бях сигурна,че ме предупреди.Каза ми да го очаквам в най-скоро време.Е,не с тези думи,но със същия контекст.

Може би,трябваше да кажа на някой за опасенията си,но,когато стигнахме до моя етаж и видях всичката охрана се успокоих.Нямаше начин да пробият в сградата с това количество бодигарди навсякъде и да останат незабелязани.Каквото и да беше намислил Алекс го очакваше провал,поне на този етап.

Влязох в стаята си и се пеоснах уморена на леглото.След малко чух как вратата се отваря и Анна влетя в стаята.

-Защо не ми каза,че ще ходиш в болницата?-попита ме тя ядосано.

Честно казано,изобщо не се бях сетила за нея.Напоследък единствения човек,който съществуваше за мен беше Хари.Мислех само за него,тревожех се само за него...

-Съжалявам,но стана доста набързо.-оправдах се.Но,това си беше истината.Тръгнахме веднага,поседях в болницата за 5 минути и се изнесохме.-Ти,как си?

-Как да съм,Кейти?-попита тъжно и се излегна до мен.-Очаквам всеки момент през прозорците да нахлуят изкормвачи и да ни върнат при Харис или още по-зле,да ни убият направо тук.

-На сигурно място сме,Ан.-вперих очи в тавана.-Това е охраната на Президента.Непробиваема е.В безопасност сме.Можеш да се успокоиш вече.

Дали,наистина бяхме в безопасност?Боже мой,Кейтлин,я се успокой!Скарах се сама на себе си.Започвах да ставам параноична.Това не беше добре.

-Между другото,обадих се на майка ми.-каза тя и видях как в ъгълчетата на очите и се събраха сълзи.О,не,не беше минало добре.

-И,какво стана?

Повдигнах се от леглото и я погледнах.Тя също се изправи.Знаех,че родителите и я бяха изпратили в "училището",защото са разбрали,че се е снимала в порно.

-Каза,че не и пука къде съм и какво се е случило.Каза ми да не се връщам,защото съм позор за цялото семейство.Нали,разбираш,те са религиозни и аз съм издънка.

Това да ти го каже собствената ти майк!Идеше ми да отида,да я намеря и да я центрирам между очите.

-О,ела тук.-казах нежно и я прегърнах.

-Каквото и да става,аз вече нямам семейство,Кейти.Ти,поне мамери баща си.-изхлипа във врата ми.

-Не са ти нужни,майка ти и баща ти.Ние ще сме твоето семейство.-казах и,за да я успокоя,но наистина го мислех.

Бяхме преминали през толкова трудности заедно,че я чувствах по-близка и от родна сестра.

Чух,че някой се прокашля.И двете се обърнахме към вратата,където стоеше Форбс.Все още не знаех как толно да го наричам.Понякога го наричах г-н Форбс,друг път Питър,трети-Президента,а одеве го нарекох татко.

-Може ли за секунда?-попита ме той.

-Да,няма проблем,ще ви оставя.-подсмрънка Анна.-Ако,искаш после мини през стаята ми да гледаме някой филм.

-Добре,избери кой.След около час ще се дойда.

Тя кимна и излезе през вратата.Питър седна на стола срещу леглото.

-Е,как мина в болницата?-попита ме.

-Все едно не са ти казали.-повдигнах вежда.

-Не това имах предвид.Иначе ми казаха,че е минало доста спокойно,което ме озадачи,но,както и да е.Как мина с Хари?

Загледах се през прозореца.Усетих как една самотна сълза потече по лицето ми.

-В кома е.-отговорих просто.-Мина една седмица,а още не се е събудил.Казаха,че има вероятност да не се събуди.

-Съжалявам.-каза меко той.Облегна лакти на коленете си и се надвеси към мен.-Обичаш го,нали?

Погледнах го право в очите.Този разговор беше прекалено задушевен,но имах нужда да споделя,имах нужда да го изкажа пред някого,за да ми олекне и,за да разбера,че е реално.

-Грешно ли е?-избегнах директния отговор на въпроса.

-Не,не,не е грешно.-той се облегна назад в креслото и се усмихна леко.-Не избираме в кого да се влюбим,иначе би било прекалено лесно.А,в живота лесни неща няма.Не е грешно,но боли,нали?

Нямаше представа колко болеше.Нямаше представа колко беше прав.Беше странно да обичаш някого,когото не можеш да имаш.Беше грешно да обичаш човек,който трябваше съзнателно да те нарани,както психически,така и физически.

-Да.Но,ти сам го каза.Не избираме кого да обичаме.-казах тихо.-Както и да е,надали си дошъл да ме питаш това.-реших,че ще е добре и за двама ни да сменим темата.

-Да,всъщност дойдох да ти кажа,че след около час ще пътувам за Вашингтон.Имам важна политическа среща утре и просто няма как да остана за по-дълго.Ще говоря с хората си там и най-късно другата седмица ще можеш да се преместиш при мен.Дотогава ще имаш охрана постоянно.Съгласна ли си?С това да се преместиш при мен?-попита ме той изпълнен с наджеда.

Какво можех да му кажа?И,дума не ставаше да му откажа,щеше да го нарани,а и цял живот съм искала семейство...баща...

-Да.-усмихнах му се топло.

-Радвам се.-каза и стана.-Ще ти се обадя утре сутрин,преди да отида на срещата.

-Добре.

Той излезе,а аз се запътих към банята.Имах отчаяна нужда от душ.Исках да измия днешния ден и да се моля да изтече с водата,която обгръща тялото ми.

********

С Анна изгледахме всички части на "Карибски пирати" и,когато погледнах часовника,показваше 1 през нощта.Очите ми се затваряха и умората си казваше думата.Ан вече дремеше на дивана,за това се изнизах тихо през вратата и закрачих по коридора.

Тъкмо стигнах до вратата на стаята си,когато забелязах нещо доста странно.Коридорът беше пуст.Винаги,по всяко време на денонощието пред вратата ми дежуряха двама бодигарди.Сега нямаше нито един.

Влетях в стаята си със скорост,на която не знаех,че съм способна и заключих зад себе си.Щателно огледах всеки ъгъл.Нямаше никой.Грабнах телефона,който баща ми беше оставил и набрах номера на главния охранител.

В мига,в който пръста ми натисна зелената слушалка,прозорецът се разби с трясък и се разхвърчаха стъкла навсякъде.

********
Здравейте,хора 💓.
Знам,че вчера нямаше глава,но беше,защото се бях заела с новата история "They're all watching you".
Гласувайте и коментирайте задължително!!!
Обичам ви 💓💓💓.