School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

33: Germany

Оливър!-изпищях и се хвърлих на врата му.Целунах го,без да се замисля,а всички хора в магазина се зазяпаха в нас.Не ми пукаше.

-Как ме откри?Микрофона...Алекс го изтръгна и аз тръгнах към Вашингтон,защото не знаех къде е тъпата поляна и как да се свържа с вас.-започнах да обяснявам разпалено.

Оливър сложи пръст на устните ми.

-Успокой се,Кейти.-засмя се той.-Чухме достатъчно,преди да изхвърли микрофона и решихме да проследим колата му.После разбрахме,че е била запалена на някакъв паркинг,а две момичета откраднали друга кола.Ясно беше,че сте ти и Анна,така че тръгнахме след вас веднага.

Леле,в този мой нов свят нямаше нищо скрито.В момента,в който си подам носа навън,половината Америка знае местонахождението ми.Щом ЦРУ знаеха къде се намирам,Хари също знаеше и щом Оливър ме беше намерил беше въпрос на време и Хари да ме открие.

-Трябва да се махаме веднага.-подгони ме паниката.-Ще ни открият всеки момент.Хари е тръгнал след мен...сигурна съм,Оливър.

Челюстта му се стегна и очите му охладняха.

-Да,относно Хари ще е добре да си поговорим,когато тази лудница поутихне малко.

Мамка му!Аз съм пълна курва.Имах си Оливър,с му изневерявах с Хари и с цялата си наглост току-що му се хвърлих да го целувам.

-О,спасение!-възкликна Анна,която тъкмо се беше появила.

Оливър ни поведе към колата си.Качих се на предната седалка до него,а Анна седна отзад.

-Къде отиваме?-попита тя,като провря глава между седалките.Много обичаше да прави така.

-Маями.-той се пресегна през мен и отвори жабката.Извади самолетни билети и подаде единия билет на мен,а другия на Анна.

-Германия?!-извиках,когато отворих билета и прочетох до къде е.-Не.Категорично,не!Как така,Германия!?

-Вече сте избягали.Връщане назад няма.Сама каза,че са по петите ви.Утре летите за Германия.Там няма как да ви открият.-той ме погледна леко тъжно.

-Шегуваш се,нали?-възкликна Анна.-Нали,не казваш това,което си мисля?Нали,не ми казваш,че това е края?Отиваме в Германия и повече никакъв САЩ?Искаш да изчезнем от държавата,ей така за един ден и да отидем в Европа.Та,аз,дори не знам немски!Не мога да живея в Германия до края на живота си!

-А,можеш ли да умреш още утре,а, Анна?-развика се Оливър,докато караше по магистралата.Явно търпението на всички ни беше на изчерпване.-Останете ли тук ще ви намерят!Намерят ли ви,край!Свършено е!Този път няма да ви жалят!Така че,ако ти е мил животът ще се качиш на скапания самолет и ще научиш немски!

Германия?!Германия?!Германия?!Европа?!Немски?!Германия?!Имах чувството,че някой ме е цапардосал по главата с нещо много тежко.От момента,в който преди няколко месеца прекрачих прага на "Училището за лоши момичета" животът ми се преобърна на 360 градуса.Но,явно,от момента,в който Президентът е забременил без да иска незнайната ми майка всичко се беше объркало.И,заради грешката на някакъв младеж с политически възгледи и жена-непукист плащах аз.

-Нали това е работата на ЦРУ,ФБР и не знам си кво още?-ядосах се аз на свой ред.-Защо просто не ги вкарате в затвора и да се приключи,мамка му!Не искам да бягам и да правя неща,чудейки се как да отърва кожата.Искам нормален живот!Искам да се събудя една сутрин поне и да не се чудя,дали от някъде ще изскочи някой,който да се опита да ме убие!Искам да се събудя една сутрин и да изляза като бял човек да изпия едно кафе с приятели,без тези приятели да са поставени лица от баща ми,който да следи живота ми.Искам една сутрин да се събудя,да отида на работа и там да не ме чака шеф-мафиот и охранител,който да ме отведе в тъпото "училище".Искам една сутрин да се събудя,да се погледна в огледалото и да си кажа,че денят ми ще е страхотен,без да се появи Хари,или,дори ти или още някой човек,който носи някаква отговорност за мен,но е решил,че може да си ме чука в свободното врем!-изстрелях побесняла от гняв.

-Значи е вярно?-Оливър удари волана.-Значи,наистина си го чукала?

-Да,Оливър.-казах и го прострелях със злобен поглед.-И,то не веднъж!

Защо се държах като кучка,ли?Защото той това заслужаваше?Та,той е бил едно поставено лице в живота ми.Човек,който е играел мое гадже,но пък беше решил напълно да се възползва от облагите,които му носят работата,а именно да се възползва от мен.Лъгал ме е през цялото време,докато бяхме заедно,защото това му е било работата,а аз го обичах.Умирах за него,по онова време.Едвам преживях смъртта му,за да се появи отново в живота ми с цял куп други неприятности и проблеми.

-Добре,не ми пука.-въздъхна накрая.-Просто млъкни.Нека всички млъкнем и се успокоим,а после ще говорим за всичко на спокойствие.

*няколко часа по-късно*

-Хайде да спрем на някоя бензиностанция,за да си вземем кафе и да сменим местата,за да поспиш малко.-казах на Оливър,докато Анна дремеше отзад.

Бях му бясна,но не можех да го оставя в това положение.Караше вече от доста време,а и кой знаеше колко време е карал,докато ни намери.

-Сигурна ли си?-попита ме,а после се прозя.

-Да,Оливър,определено съм сигурна.

Той отби към една бензиностанция и спря на паркинга.Тръгна да излиза.

-Остани,тук,аз ще взема кафе и се връщам.Няма да се бавя.-спрях го.

Не исках да ми върви след задника,защото точно в момента не можех да го понасям,а и исках да осъана сама за поне 5 минути и да си събера акъла,защото,по дяволите,от утре щях да живея в Германия!

Навън вече се беше стъмнило.Запътих се към бензиностанцията,когато някакви фарове на кола ме заслепи.После погледнах към шофьорското място.

Е,сега,вече ни беше спукана работата,защото Хари изглеждаше меко казано бесен.

*************
Надявам се,главата да ви е харесала!
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 😉!