School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

44: Fire

-Х-Хари?!-заекна и очите му станаха погромни.

-Д-д-да...?-измитирах го аз.Отдръпнах го от стената и го захвърлих с всичка сила някъде към ъглите на стаята.-Насра се,а?Смелостта ти е безгранична,когато не съм наоколо.

Той пропълзя към един ъгъл и се хвана за корема.Облегна глава на стената и започна да диша тежко.

-Да не си мръднал,защото ще те застрелям без да искам,а имам желание да удължа момента на смъртта ти до безкрайност.-казах му и се запътих към Кейтлин.

Бях толкова бесен,толкова безгранично и нечовешки полудял,че,дори не можех да осъзная какво точно и беше направил.Просто виждах тялото и,всичката кръв около нея и отбелязвах факта,че е в безсъзнание и,че е абсолютно гола.Някъде дълбоко в себе си,осъзнавах напълно какво и е направил,но просто не исках да го проумея.Коленичих до нея и я целунах по челото.

-Всичко свърши,Кейти.-прошепнах в ухото и.-Тук съм.

Знаех,че не ме чува,но тайнонсе надявах,че гласът ми ще я събуди.Свалих коженото яке и нежно я покрих с него.

Извъртях глава по посока на Алекс.Опитваше да пропълзи до вратата.Боже,какъв канален плъх беше само!Ритнах го право в гнусната уста.Той се претърколи по гръб.

-Да видим...-казах и извадих отново пистолета.-Прострелял си я в крака.-насочих оръжието към прасеца му.Бум!Копелето започна да вие от болка.-Не е приятно,нали?Но,искам да изпиташ всичко двойно!-насочих пистолета към другия му крак.Бум!Лайнарът се разрева от болка.

-Ти си полудял!-изкрещя.

-Добро утро,моето момче.-провлачих.Наведох се над него.-Какво очакваше?Отвличаш жената,която обичам,стреляш по нея,измъчваш я,гавриш се с нея и искаш да дойда и да ти стисна ръката ли?-изкрещях в лицето му.

Хванах го за дебелия врат и го завлачих право пред дюшека с Кейти.

-Погледни я!-изкрещях.-Искам да си спомняш всичко,което си направил и вината за това да те разяжда даже в гроба!Искам докато се пържиш в огньовете на Ада да си спомняш колко я е боляло и защо си умрял!

Започнах да го ритам към противоположния ъгъл на стаята.

-Не,размислих!-изкрещях отново.Обхващаше ме лудост,такава ярост и лудост,на която не знаех,че съм способен.-Не,размислих!Не искам нито за секунда да се приближаваш до нея или да я поглеждаш.Не мога да понеса мисълта,че гнусните ти ръчички са били по тялото и!