School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

34: I can't

Бях като закована за земята.Не можех да мръдна.Не можех да дишам.Не можех да мисля.Най-вероятно нямаше да мога и да говоря.

Хари смени бясната си физиономия с огромна,иронична усмивка,от която меко казано ме побиха тръпки.Изключи двигателя и бавно излезе от колата.Наклони глава на една страна и ме измери с поглед от глава до пети,все едно ми взимаше мерки за ковчег.А,може би,правеше точно това.Не можех да откъсна погледа си от него.Беше ме страх,наистина.За пръв път го виждах с такова изражение и,определено не ми харесваше.

-Сериозно,Кейтлин?-провлачи въпроса си той.-Сериозно ли си помисли,че ще избягаш толкова лесно?

Не смеех дума да обеля.Чувствах се като дете хванато в беля.Голяма,не,огромна беля и щях да ям много пердах.

Той се пеиближи още повече и застана на няколко сантиметра от мен.Отказвах да вдигна поглед и да срещна очите му,за това гледах в някаква малка точица на черната му риза,точно над гърдите.

-Къде е Анна?-попита ме.

Дразнеше ме и факта,че гласът му имаше някаква отвратителна интонация,която не можех да разгадая.

-Ако,не си отвориш проклетата уста до две секунди,кълна се,че ще стане лошо.-прошепна,защото наоколо сновяха разни хора.-Толкова съм бесен,че идея си нямаш.

-В колата.-измрънках.

-Какво?Не си мрънкай под носа!-едва сдържаше гнева в гласа си.

-В колата.-повторих малко по-високо.

-С Оливър,нали?-изръмжа до врата ми.-Кейти...-запопна.

Това беше най-смразяващото нещо,което ми се беше случвало.Отстрани изглеждаше страшно интимно.Сякаш гаджето ми говореше някакви щуротиики на ушенце.Но,не,това не беше гаджето,а убиецът ми и кръвта ми не кипеше,а течеше ледена,а тонът му просто ме караше да стоя на едно място и да не мърдам.

-...Искам да ви убия и тримата,занеш ли?И,онзи кретен Алекс също.-задавих се.Той хвана ръката ми доста грубо и я плъзна под тениската си,малко над колана.Пръстите ми напипаха пистолет.По инстинкт за самосъхранение понечих да се отдръпна или да изкрещя,но той здраво ме задържа на едно място.-Да не си посмяла да мръднеш или да направиш някоя глупост,защото ще ви убия още тук на секундата,без да ми мигне окото.

Каза го с такъв леден тон,че се зачудих как съм си мислила,че този човек може да се влюби в мен.Той не беше способен на никакво чувство.Бил е с Мия само за изгодата,когато разбра,че е мъртва не му запука дори за миг,не му стана тъжно,нямаше му нищо.Беше с мен,защото имаше някакво сексуално привличане между нас,дори ми го беше казал,но аз глупачката си мислех,че мога да го изиграя.Как се изиграва изпечен лъжец и безчувствен убиец в едно?През цялото време той ме е въртял на малкия си пръст.

-Ах,колко прекрасно.-изсмя се в ухото ми.-Гаджето ти идва.Дали,да не му пръсна мозака още сега?Не ми пука,че има хора,така или иначе,полицията не може да ме вкара зад решетките.Как си,Оливър?-след това грубо ме избута настрани от себе си.Направих нещо импулсивно.Измъкнах пистолета от колана му.

-Добре съм,Стайлс.-ухили се Оливър.

Насочих пистолета към главата на Хари.Очите му се разшириха.В тях се четеше някакво чувство,което не познавах.Наоколо някакви хора се ракрещяха "Тя има пистолет!"; "Някой да се обади в полицията".Дишането ми се учести.Анди изскочи от колата и насочи своя пистолет към мен,което пък накара Оливър да насочи своя към неговата глава.Бяхме напълно кръстосани.

Не откъсвах очите си от тези на Хари.Неговите ме бяха приковали и сякаш пистолета отново си беше у него,защото чувството в сърцето ми подсказваше,че аз ще съм простреляната накрая.Усетих как неканени от години сълзи се затърколиха от очите ми.

-Пусни го или ми го дай.-каза Хари,без да откъсва очи от моите.

Поклатих глава.

-Искам да си отида.А,ти,няма да ме пуснеш.-казах с тих глас.-Не искам да се връщам там.Моля те,просто искам да си отида.

Звучах като хленчещо,малко момиченце,но всички емоции,които бях потискала тези няколко месеца ме смазваха точно в този момент.Всичкият адреналин и смелостта ме бяха напуснали и просто исках да се скрия някъде и някой да ме прегръща и успокоява,че всичко отново ще е наред.Исках този някой е да например,майка ми.Майката,която нямах и,която никога не съм имала.

-Кейти,пусни пистолета!-повтори Анди.-Ще стане някоя глупост.

-Ще стане глупост?-подсмръкнах.-Значи,когато аз искам да убия някого е глупост,а,когато всички искате да убиете мен и опитахте толкова много пъти,не беше глупост!?-имах чувството,че ще се срина всеки момент,а,ако се сринех нямаше връщане назад.

Хари използва момента ми на колебание и скочи и изби пистолета от ръката ми.После всичко се случи за части от секундата.

Оливър разтълкува погрешно реакцията на Хари и стреля по него.Той падна на няколко сантиметра от мен,като ме хвана за ръката и ме повлече със себе си,опитвайки се да запази равновесие.Андрю пък стреля първосигнално по Оливър,така че той се свлече от другата ми страна.

Бях сигурна,че наоколо цари страшна суматоха,но не чувах нищо,не виждах нищо,не усещах нищо от външният свят.Бях в един сапунен мехур,който се пръсна на милиарди малки капчици,щом погледнах към Хари.

***********
Първо: Главата стана по-кратка от обикновено,но пък е съдържателна.
Второ: Много ви моля,не ме издирвайте,за да ме линчувате,след като я прочетете 😂.
Трето: Надявам се да ви е харесала.
Гласувайте и коментирайте!
Обичам ви 😍.