School For Bad Girls( Bg Fanfiction With Harry Styles)

24: I hate you

Взирахме се в очите си и чакахме да видим кой пръв ще отклони поглед.Нямаше да съм аз.

-Колко точно знаеш?-попита той с неразгадаемо изражение.

-Достатъчно.

-А,откога знаеш?

Мамка му,мразех,когато някой ми задаваше прекалено много въпроси,след като се издънех.А,сега се бях издънила.Трябваше да замажа ситуацията,докато имах възможност.Щях да запазя по-голямата част от историята в тайна и щях да си измисля нещо.Започнах да заформям приемлива версия и я изстрелях преди мълчанието да е станало тягостно и прекалено напрегнато.

-Снощи в бара познай кой дойде.-казах с ехидна усмивка.-Мъртвото ми гадже Оливър възкръснал от отвъдното.Знаеш ли,разказа ми всичко за поляната.Но,най-интересното беше,че не знам каква е била целта ти.Или,целта на тези,за които работиш.Защо ще искате една стрийптизьорка без родители мъртва?-попитах в пълно недоумение.

Недоумение,ама друг път.Поддържай,лъжата,Кейти,не се предавай под шибания му поглед.Не спирах да си повтарям това изречение като мантра,докато вътрешно се пържех в огньовете на Ада.Рой не казваше нищо.Ами,ако вземеше да ме убие още сега,защото съм разбрала?Мамка му,голямата ми уста!

-Много питаш.-каза накрая и ме задърпа отново по коридора.-Разбрала си,че е трябвало да те убия,голяма работа,не съм единствения,няма и да бъда.-ченето буквално падна на пода под мен.Казваше го без капка емоция.-И,повярвай ми,когато му дойде времето ще го направя.Но,за сега си чудесна за разсейване.Привличаш ме,не мога да ти устоя и защо да не се възползвам от едно перфектно чукане,което определено можеш да ми предложиш,докато се наложи да изпълня професионалните си задължения.А,аз ще те убия,веднага щом това ми бъде наредено.

Зави ми се свят.Да,той беше задник,но това,което ми каза току-що беше...беше...нямах думи да го опиша!И,както винаги се случваше,когато някой засегнеше егото ми,лошата Кейтлин подаваше рошавата си глава от скривалището,готова за подвизи.А,той не само засегна егото ми,той ми призна в очите,че ще ме убие.Как се очакваше да приема това?С пърхащо от щастие сърце?

Отскубнах ръката си от неговата и го зашлевих през лицето.Шамара ми,продиктуван от такава чиста и първична злоба изплющя върху бузата му.Звукът оттекна в коридора,а отпечатъка от ръката ми вероятно щеше да му краси лицето известно време.

-Слушай ме,внимателно,ненормален,нещастен копелдак!-казах едва владеейки гласа си.-Искаш ли да ти кажа какво точно ще се случи,когато се наложи да ме убиеш?-попитах вече малко по-спокойна.Приближих се до него и наврях лицето си в неговото.-Ще си толкова отчайващо,нереално влюбен в мен,че ще предпочетеш ти самия да умреш,пред това аз да си отида.Разбра ли?Няма да ме убиеш,Хари.Помни ми думите.